Решение № 4115 от 19.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63 ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Горна Малина, чрез процесуалния му представител адв. Соколова, срещу решение 1321 от 09.12.2022г. по адм.д. 816/2022г. на Административен съд София област /АССО/, с което е отменено по жалба на Е. Вангелова предписание 1 от 21.06.2022г. на Кмета на община Горна Малина, с което на основание чл. 63 ал. 2 ЗУТ и чл. 19 ал. 1 т. 3 от Наредба 1 от 1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност е предписано на Е. Вангелова, като собственик на УПИ XXII 377, кв. 2 по плана на [населено място] да окастри клоните на дървото, надвиснали над двора на съседния имот. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за неспазена процедура, както и за смесване на три различни производства. Посочва и че са налице материално правните предпоставки по чл. 63 ал. 2 ЗУТ за издаване на предписанието, тъй като в закона е налице празнота относно премахването само на пречещи клони, а не цяло дърво, поради и което е приложил тази разпоредба. Посочва и че, тъй като не се касае за премахване отсичане или изкореняване на цяло дърво, то не се следва изготвянето на санитарни експертизи или картотекиране на дървото. Посочва, че в случая се касае за подкастряне, тъй като клоните на дървото попадат в съседен двор, то е на по малко от три метра от съседния имот и създава опасност от нанасяне на вреди на хора и имущество. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу предписанието. Претендира разноски. Ответникът Е. Вангелова с писмено становище твърди неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССО е приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Приел е, че при издаване на предписанието не е спазена процедурата по чл. 63 ал. 2 ЗУТ, тъй като не е изготвена санитарна експертиза, както и поради това, че не е спорно, че дървото не е картотекирано като намиращо се в частен имот, за да е приложим чл. 19 ал. 1 т. 3 от Наредба 1/1993г. Приел е и че не са налице материално правните предпоставки по посочените разпоредби, тъй като те касаят премахване, отсичане или изкореняване на дървета при определени условия, а в случая е разпоредено окастряне на дърво. Приел е, че по чл. 63 ал. 2 ЗУТ, за да е допустимо разпореждането на отсичане или изкореняване на дърво, следва да е изготвена санитарна експертиза, установяваща лошото му състояние, а в случая такава не е изготвена. Приел е и че не са налице предпоставките по чл. 19 ал. 1 т. 3 от Наредба 1/1993г., тъй като не се установяват визираните в нея условия. Най накрая е посочил, че административният орган е смесил няколко фактически състава, а именно по чл. 52 ЗС, при който обаче задължението за окастряне е за лицата, в чиито имот навлизат клоните, а не за жалбоподателката или за наличие на хипотезата по чл. 195 ЗУТ при установена неподходящо по местонахождение дърво. По тези съображения е приел, че предписанието е в противоречие със закона и го е отменил. Решението е правилно. Правното основание на оспореното предписание е по чл. 63 ал. 2 ЗУТ, поради което при обследване на неговата законосъобразност, на първо място е преценката за наличие на законовите изисквания, а едва след това контрола за спазване предпоставките, визирани в подзаконовите нормативни актове. Съгласно нормата на чл. 63 ал. 2 ЗУТ дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение на кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото, т. е. за всеки един дървесен вид и екземпляр. Безспорно е по делото обстоятелството, че с оспореното предписание не е наредено нито отсичането, нито изкореняването на дървото, което е безспорно, че е дълготрайно и декоративно. В случая посочената разпоредба не е приложима, тъй като тя касае само цялостно премахване на дървета, а именно отсичане или изкореняване, което в случая не е предписано или разрешено и то в съответствие с доказателствата. Правилно в тази връзка съдът е приел, че не са налице предпоставките по посочената разпоредба, тъй като тя е неприложима относно окастрянето на част от клоните, попадащи в съседния имот. Правилно съдът е приел и че не са изпълнени изискванията на посочената разпоредба досежно извършването на санитарна експертиза на дървото, но предвид това, че не се касае за премахване на същото, то и не е било необходимо извършване на такава, поради неприложимост въобще в случая на този ред. Правилен е извода на съда, че не са налице и предпоставките по чл. 19 ал. 1 т. 3 от Наредба 1/1993г., тъй като отново не са налице предпоставките за приложението й, тъй като и тази разпоредба касае изцяло премахване чрез отсичане или изкореняване на дървета, а не както е в случая само премахване на клони, навлизащи в съседен имот. Правилно съдът е приел и че тази разпоредба не е приложима, тъй като не се касае за общинско дърво или такова в частен имот, което да е картотекирано, още едно основание за неприложимост на този ред. В съответствие със закона съдът е посочил, че в оспореното предписание са смесени няколко фактически състава. Видно от искането, по което е образувано производството на собствениците на съседния имот, те са поискали по реда на чл. 52 от ЗС да им бъде разрешено да предприемат действия във връзка с премахване на клоните, които навлизат в техния имот. Като именно по този ред на чл. 52 ЗС е следвало да се произнесе административният орган, което обаче той не е сторил, а се е произнесъл по неприложимите разпоредби на чл. 63 ал. 2 ЗУТ и чл. 19 ал. 1 т. 3 от Наредба 1 от 1993г. за случая. Правилно в първоинстанционното решение е отбелязано и че административният орган има правомощие по реда на чл. 52 ЗС да допусне/разреши окастряне на клоните, навлизащи в съседния имот, но адресат на това предписание следва да са съседите, т.е. то би следвало да е разрешително за тях, а не да бъде възложено на жалбоподателката пред първата инстанция, както е сторено с оспореното предписание. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация Вангелова като своевременно направено, основателно и доказано /представени са доказателства за строени такива/ следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,