Решение № 110 от 10.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 127/2012 г.

Решение № 110 от 10.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 127/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият Л. М. е поискал чрез свой защитник по реда на глава тридесет и трета от НПК да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от Разложкия районен съд-като първоинстанционен, и от Благоевградския окръжен съд-като второинстанционен. Присъдата в първата инстанция - № 4632 от 8.IХ. 2011 г. по нохд № 227/2011 г., е по обвинението в закана с убийство от подсъдимия М. спрямо Й. Т.; престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, извършено на 26.V.2010 г., за което е наложена пробация за 6 месеца, включваща двете, задължителни по закон мерки. Второинстанционното (въззивно) решение - № 397 от 8.ХII.2011 г. по внохд № 471/2011 г., е издадено също по жалба от името на подсъдимия, но и от пострадалия като частен обвинител, и с него присъдата е потвърдена. Подаденото искане по реда на възобновяването е първо поред и в него се съдържа позоваване на трите основания, свързващи неправилността на осъждането с чл. 348 НПК. Доводите за оспорването са свързани обаче само с доказаността на обвинението, както и конкретното искане по изхода на делото: след възобновяване на делото да бъде назначено експертно изследване за психичното състояние на пострадалия. Междувременно - на 20 ноември 2011 г., пострадалият е починал и по делото във ВКС е бил заместен от един от своите наследници (съпруга и две дъщери) - Н. Д., едната от дъщерите му. В съдебното заседание на тази инстанция присъствено участие е взел само прокурорът от Върховната касационна прокуратура, според когото и според конституираната като частен обвинител Н. Д. искането за възобновяване на делото трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. Върховният касационен съд намери, че следва да остави в сила оспореното осъждане. То не е засегнато от основанията за възобновяване на делото, на които се е позовал осъденият М. Позоваването на нарушението на материалния закон и на явната несправедливост на наложеното наказание е всъщност само формално, доколкото във връзка с последното не е казано нищо (и едва ли би могло-пробацията е в нейния минимум, а как тя е приложена при условията на чл. 55 НК, при положение че е алтернатива на лишаването от свобода, е недостатък на санкционирането, който е в интерес на осъдения), а първото е видяно само като последица от нарушени процесуални правила. Претендираното съществено нарушаване на процесуалните правила обаче също липсва. Отговор на всички, поставени от името на осъдения въпроси, може да бъде намерен в мотивите към акта на втората инстанция и ВКС не намира причини да не се съгласи с тях - относно достатъчността на свидетелските показания, компетентността на вещото лице-съдебен психолог и др. подобни (още повече, когато оспорването въобще не засяга дадените отговори-като че ли такива липсват). Ръководен от изложеното и съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение