Решение № 6527 от 30.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е във фазата на втора касация.

Образувано е по касационна жалба на М. Червенков, чрез процесуалния му представител адв. М. Михайлова срещу решение 1242 от 24.02.2020 г. по адм. дело 10795/2016 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, трето отделение, втори състав в частта, в която по жалба на лицето е изменен Ревизионен акт /РА/ 011107157 от 03.05.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. София при ЦУ на НАП и е определен данък по чл.48, ал. 1 ЗДДФЛ за периода 2008 г. 2010 г. в размер на 18 402.90 лева и лихва за просрочие в размер на 6763.60 лева, както и в частта, в която в полза на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП е присъдена сумата от 1285 лева юрисконсултско възнаграждение.

В частта, в която РА е отменен относно задълженията по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за дан. период 2008 г. -2010 г. за горницата над 18 402.90 лева главница и за горницата над 6763.60 лева лихви до пълния размер на задълженията, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Подадена е и касационна жалба от М. Червенков, чрез адв. М. Михайлова срещу решение 4457 от 05.08.2020 г. по адм. дело 10795/2016 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлено искането му за допълване на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

С определение 6640 от 02.06.2021 г. по адм. дело 13216/2020 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение делото е изпратено на първостепенния съд за постановяване на допълнително решение по адм. дело 10795/2016 г. по описа на АССГ, като с решение 4814 от 19.07.2021 г. по адм. дело 10795/2016 г. по описа на АССГ, постановено в производство по чл. 176 АПК, съдът е допълнил решение 1242/24.02.2020 г., като е отменил процесния РА в частта, с която е установен дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г.

Срещу така постановеното допълнително решение от М. Червенков е подадена касационна жалба с вх. 28360 от 12.08.2021 г. по описа на АССГ.

В първата касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решение 1242 от 24.02.2020 г. по адм. дело 10795/2016 г. по описа на АССГ в обжалваната му част отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че РА е нищожен, като издаден от орган, който не разполага с материална компетентност, доколкото ЗОКО не е издадена от органа по приходите, възложил ревизията. На следващо място, оспорва като неправилен извода на съда за наличие на обстоятелства по чл.122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, който не кореспондира със събраните по делото доказателства, включително и заключението по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/. Касаторът изразява становище за недоказаност от страна на приходните органи, че действително през процесните години РЛ е реализирало приходи под формата на лизингови вноски във връзка със сключени с трети лица договори за лизинг на автомобили, които не са декларирани и които се явяват облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Счита, че РА следва да се отмени като незаконосъобразен относно задълженията по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2008 г. 2010 г., както и оспорва като неправилно приетото от съда, че последният не следва да се произнася по направеното възражение за давност от РЛ в рамките на обжалването на РА пред съда. Иска отмяната на съдебния акт в съответната му част и постановяване на друг с обявяването на нищожност на РА, алтернативно отмяна на РА в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Във втората касационна жалба се твърди, че решението, с което е отхвърлено искането на лицето за допълване на съдебния акт по съществото на спора в частта относно разноските, е неправилно. Иска се присъждане на разноските, претендирани от жалбоподателя за съответните съдебни инстанции.

Третата касационна жалба на М. Червенков е подадена срещу решение 4814 от 19.07.2021 г. по адм. дело 10795/2016 г. по описа на АССГ, с което е допълнено постановеното по делото решение и РА е отменен относно задължението по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. Касаторът поддържа, че съдът не е произнесъл изрично, че оставя без разглеждането искането му за обявяване на РА за нищожен изцяло или за д.п. 2007 г. Счита за неправилно и необосновано допълнителното решение.

Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Арнаудова оспорва трите касационни жалби. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Заключението на представителя на Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл.218 и чл.220 АПК, приема следното:

На първо място, по допустимостта на касационните жалби първите две се явяват подадени от надлежна страна, в срок и същите са допустими.

Третата касационна жалба е подадена от М. Червенков срещу постановеното в производство по чл. 176 АПК решение 4814 от 19.07.2021 г. по адм. дело 10795/2016 г. по описа на АССГ, с което е допълнено основното решение и съдът е отменил процесния РА относно задължението по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. Това означава, че касационната жалба е насочена срещу съдебен акт, който не засяга правната сфера на ревизираното лице, а напротив първоначалната му жалба е приета за основателна относно задължението по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2007 г. Следователно, тази касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима и производството в тази част да се прекрати.

По отношение въпроса за основателността на първите две касационни жалби, настоящата касационна инстанция намира следното:

Предмет на съдебен контрол е бил РА 011107157 от 03.05.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП.

Ревизията е проведена по реда на чл.122 и сл. ДОПК, обхваща периодите 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г.

За 2005 г. и 2006 г. с РА не са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ / отм./. установено е начално салдо към 01.01.2005 г. в размер на 6000 лева.

За всяка година е формиран общ паричен поток на семейството на Червенков.

За начално салдо към 01.01.2007 г. е приета сумата в размер на 31 227, 91 лева. За 2007 г. лицето не е декларирало доходи от трудови или извънтрудови правоотношения.

В приходната част за 2007 г. са включени доходи на съпругата С. Червенкова месечно в размер на 151.41 лева.

В разходната част за 2007 г. са отразени разходи за издръжка на домакинството; разходи по данни на ПП на НАП VAT; разходи за покупка на леки автомобили на 23.07.2007 г. л.а. Опел Вектра с рег. [рег. номер] не е посочена стойност, на 10.10.2007 г. л.а. Мерцедес Бенц с рег. [рег. номер] на стойност 2933.75 лева, на 11.10.2007 г. л.а. Ауди рег. [рег. номер] на стойност 400 лева, на 04.11.2007 г. л.а. Мерцедес Бенц Е 300 с рег. [рег. номер] на стойност 7823.32 лева, на 16.11.2007 г. л.а. Мерцедес Бенц рег. [рег. номер] на стойност 7823.32 лева и на 19.11.2007 г. л.а. Роувър с рег. [рег. номер] на стойност 391.27 лева.

За процесната 2007 г. приходните органи са установили недостиг на парични средства към определени дати текущо през периода: - на 30.07.2007 г. 4576.86 лева, на 31.07.2007 г. 301.42 лева, на 18.09.2007 г. 104.57 лева, на 19.11.2007 г. 536.98 лева или общо в размер на 5048.34 лева за РЛ / 1/2 от 10096.68 лева/. Прието е, че е налице основание по чл.122, ал.1, т. 7 ДОПК, като размерът на данъка е за сумата от 570.63 лева и са начислени лихви в размер на 269.09 лева.

За 2008 г. е налице начално салдо в размер на 9871.53 лева / крайно салдо на разполагаеми парични средства към 31.12.2007 г./.

Няма установени доходи от трудови или извънтрудови правоотношения. В приходната част са включени доходи на съпругата месечно в размер на 293.18 лева, както и приходи в размер на 500 лева от продажбата на л.а. Мерцедес Бенц Е 300 с рег. [рег. номер].

Установено е, че през 2008 г. са получени средства по договори за финансов лизинг на МПС от различни ФЛ в общ размер на 42 719.66 лева.

Разходите за периода включват разходи за издръжка на домакинството в размер на 529.17 лева месечно; разходи по данни на ПП на НАП VAT; разходи за покупка на леки автомобили и недвижими имоти на обща стойност 36 536.93 лева.

За 2008 г. приходните органи са установили недостиг на парични средства към определени дати текущо: - на 27.02.2008 г. в размер на 614.69 лева, на 05.03.2008 . в размер на 3310.70 лева, на 28.03.2008 г. в размер на 744.51 лева, на 02.04.2008 г. в размер на 168.17 лева или общо в размер на 4838,07 лева за РЛ / 1/2 от 9676.13 лева/.

Данъчната основа, определена по чл. 122, ал. 4 ДОПК за 2008 г., е в размер на 47 557.73 лева, в това число облагаеми доходи от получени суми по лизингови договори на МПС в размер на 42 719,66 лева и недостиг на парични средства в размер на 4838.07 лева. Определен е данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 4755.77 лева и лихви за забава в размер на 1525.40 лева.

За 2009 г. началното салдо е в размер на 125841.04 лева / крайно разполагаемо салдо към 31.12.2008 г./. РЛ е подало декларация по чл. 50 ЗДДФЛ с нулеви стойности.

Няма декларирани доходи от трудови или извънтрудови правоотношения. В приходната част са включени трудови възнаграждения на С. Червенкова в общ размер на 6205.94 лева. Констатирани са приходи от продажби на леки автомобили: - на 20.01.2009 г. л.а. Ауди с рег. [рег. номер] на стойност 700 лева; - на 03.04.2009 г. л.а. Фолскваген Пасат с рег. [рег. номер] на стойност 600 лева; - на 28.08.2009 г. л.а. Фиат Брава с рег. [рег. номер] на стойност 500 лева; на 17.09.2009 г. л.а. Опел Вектра рег. [рег. номер] на стойност 300 лева.; на 29.10.2009 г. л.а. Мерцедес рег. [рег. номер] на стойност 400 лева.

Установено е наличието на доходи от лизингови вноски по договори за финансов лизинг на МПС от различни физически лица, в общ размер на 204 310.78 лева.

Разходите включват разходи за издръжка на домакинството в размер на 541.17 лева, разходи по данни на ПП на НАП VAT за конкретни услуги, разходи за покупка на автомобили съгласно табл. на стр. 50 52 от РА.

За 2009 г. данъчната основа по реда на чл.122, ал. 4 ДОПК в размер на 204 310.78 лева, формирана от облагаеми доходи от получени суми по лизингови договори на МПС / недекларирани от лицето/. Няма установен недостиг. Определен е данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 20 431.07 лева и лихви за забава в размер на 4243.08 лева.

За 2010 г. началното салдо е в размер на 297 741.55 лева / крайно разполагаемо салдо към 31.12.2009 г./. Лицето не е декларирало доходи от трудови или извънтрудови правоотношения за посочения период. Декларирани са приходи от отдаване под наем на недвижими имущество в размер на 1350 лева.

Констатирани са приходи от продажби на леки автомобили съгласно табл. на стр. 53 от РА.

Установено е наличието на доходи / лизингови вноски/ по договори за финансов лизинг на МПС, по които лизингодател е РЛ и които не са декларирани от него. Общият размер на тези суми е 159686.52 лева за 2010 г.

В разходната част на паричния поток се включват разходи за издръжка на домакинство, разходи по данни на ПП на VAT за различни услуги, разходи за покупка на леки автомобили / в табл. на стр. 74 от РА/.

За 2010 г. данъчната основа по реда на чл.122, ал. 4 ДОПК в размер на 159686.52 лева, формирана от облагаеми доходи от получени суми по лизингови договори на МПС /недекларирани от лицето/. Няма установен недостиг. Определен е данък по чл. 48 ЗДДЛ за 2010 г. в размер на 15968.65 лева и лихви за забава в размер на 1668.09 лева.

Първоначално с решение 4735 от 03.07.2015 г. по адм. дело 9986/2012 г. по описа на АССГ, 18 състав е отхвърлена жалбата на М. Червенков срещу процесния РА. Така цитираното решение е отменено с решение 11266 от 25.10.2016 г. по адм. дело 10338/2015 г. по описа на ВАС, първо отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С отменителното решение на ВАС касационната инстанция е направила следните изводи, които са обвързващи следващия съдебен първоинстанционен състав: - РА е валиден, като издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения в рамките на ревизията; - правилен е подходът на АССГ с оглед чл.19 СК, че извършените разходи за покупка на автомобили и получените приходи от тяхната продажба при условията на СИО следва да се определят в съотношение 1/2 между двамата съпрузи;- правилни са мотивите на съда относно наличието на недекларирани от РЛ приходи вноски по лизингови вноски на МПС, отразени в приходната част на паричния поток по години; - останалите приходи и разходи, включени в паричните потоци за съответните години, са в такъв размер, както е констатирано от приходните органи с оглед липсата на оспорването им от страна на РЛ и представяне на доказателства в тази насока.

Първата касационна инстанция е дала указания на новия състав на АССГ да допусне задача на вещото лице по ССчЕ, която да установи какъв е действителният недостиг на парични средства, доколкото видно от приложените парични потоци приходните органи са установили недостиг към отделни моменти текущо през съответните години, което е незаконосъобразно с оглед чл. 17 ЗДДФЛ, както и да определи данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК на годишна база.

При новото разглеждане на делото са изслушани заключения по ССчЕ от 16.01.2019 г. и допълнителни такива от 27.03.2019 г. и от 20.11.2019 г.

С решението в обжалваната му част, предмет на настоящата касационна проверка съдът е приел, че за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. по отношение на М. Червенков е налице задължение по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер на 18 402.90 лева и лихви в общ размер на 6763.60 лева. ДО за всяка година е формирана от сумите лизингови вноски по сключени от РЛ договори за финансов лизинг на МПС с трети лица, които съставляват укрити приходи, а именно за 2008 г. в размер на 21 227.28 лева, за 2009 г. в размер на 95 442.01 лева и за 2010 г. в размер на 67 349.70 лева. Кредитирал е допълнителното заключение по ССчЕ от 20.11.2019 г. във варианта, посочен в табл. 4 от същото. Не е извършил приспадане на нормативно признати разходи в размер на 10 % съгласно чл. 31 и чл. 32 ЗДДФЛ, като е посочил, че в случая се касае за укрити доходи, а не за декларирани такива. По отношение на възражението за абсолютна погасителна давност АССГ се е мотивирал, че последното следва да се направи по надлежния ред по реда на чл. 173 ДОПК пред органа по изпълнението.

1. По първата касационна жалба:

Решението в обжалваната му част се явява частично неправилно.

На първо място, настоящият съдебен състав намира, че искането на касатора за прогласяване на нищожност на процесния РА е неоснователно. По въпроса за валидността на РА се е произнесъл първият касационен състав съгласно отменителното решение по адм. дело 10338/2015 г. по описа на ВАС, което е обвързващо за втория първоинстанционен съдебен състав. За пълнота следва да се посочи, че първоначалната ЗВР и последващите ЗИЗВР са издадени от М. Рангелова началник сектор Ревизии , дирекция Контрол при ТД на НАП София. Всички ЗВР са връчени на ревизираното лице лично. Съгласно заповед РД -01-6 от 04.01.2020 г. на директора на ТД на НАП София, М. Рангелова началник сектор Ревизии е включена под номер 4 на служителите, изпълняващи функциите на компетентен орган да издават ЗВР на основание чл.112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Не е спорно, че ЗОКО К1107157 от 03.02.2012 г. е издадена от Р. Байрактарова началник сектор Ревизии , дирекция Контрол при ТД на НАП София. Съгласно приложената по делото / л. 9 от адм.д. 9986/2021 г. / заповед РД -01-962 от 01.07.2011 г., считано от 01.07.2011 г. функциите на компетентен орган да издава заповеди на основание чл.113, ал. 3 ДОПК и ЗОКО по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК за неприключени ревизионни производства, възложени от М. Рангелова, да се изпълняват от Р. Байрактарова началник сектор Ревизии в ТД на НАП София. Следователно, ЗОКО е издаден от орган, разполагащ със съответна компетентност съгласно чл.119, ал. 2 ДОПК. Това означава, че РА не е нищожен, както необосновано твърди касационният жалбоподател.

На следващо място, следва да бъде зачетено направеното от РЛ, чрез процесуалния му представител възражение за изтекла абсолютна погасителна давност досежно задълженията по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. в намаления от съда размер.

Необосновано АССГ е направил извод, че това възражение следва да се поддържа пред органа по изпълнението по реда на чл. 173 ДОПК и не го е разгледал.

Разпоредбата на чл. 160, ал. 4, предл. 2 ДОПК изрично предвижда, че давностният срок може да изтече още в рамките на ревизията и съответно, регламентира правомощията на съда в такава хипотеза. Следователно, по аргумент на по-силното основание давността може да изтече и в рамките на съдебното обжалване на процесния РА, за което трябва да е направено изрично възражение от ревизираното лице. Т.е. давността не се прилага служебно от съда.

Видно от писмените бележки, представени пред АССГ на 09.12.2019 г., първоначално М. Костадинов е направил възражение за изтекла давност по отношение на задълженията по чл. 35 ЗОДФЛ/ отм./. за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., както и по отношение на пълния размер на лихвите за просрочие, посочени в РА и лихвите за просрочие, считано от датата на съставяне на РА до 01.01.2019 г.

В касационната жалба с вх. 22405 от 20.07.2020 г. по описа на АССГ, вх. 15247 от 23.10.2020 г. по описа на ВАС, касаторът поддържа възражение за изтекла абсолютна давност, изтекла в хода на съдебното обжалване, без да уточнява за кои задължения по РА се касае. Самата касационна жалба е насочена срещу съдебния акт в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА относно задълженията по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 18 402.90 лева и лихви в размер на 6763.60 лева / посочено е, че се обжалва решението в изменителната РА част/. С допълнителното решение 4814 от 19.07.2021 г. по адм. дело 10795/2016 г. по описа на АССГ, РА се счита отменен досежно задължението по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., което е в интерес на ревизираното лице.

В тази връзка следва да се посочи, че няма пречка лицето адресат на съответния РА да направи възражение за изтекла абсолютна давност и пред съда, включително и за първи път пред касационната инстанция. В този смисъл абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК за задълженията по РА по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и за 2009 г. в съответния изменен / намален/ от съда размер е изтекла във фазата на настоящото второ касационно производство / към 01.01.2020 г. и съответно, към 01.01.2021 г. /. Това означава, че РА следва да се отмени относно задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ главница и лихви за д.п. 2008 г. и 2009 г. поради изтекла абсолютна давност /така Решение 14610/25.11.2020 г. по адм. д. 8394/2020 г. по описа на ВАС, I отд.; Решение 7137/10.06.2020 г. по адм. д. 518/2020 г. по описа на ВАС, I отд.; Решение 12877/20.10.2020 г. по адм. д. 4375/2020 г. по описа на ВАС, I отд. и Решение 13967/11.11.2020 г. по адм. д. 7215/2020 г. по описа на ВАС, I отд./.

По отношение на правилността на решението в частта относно приетия за законосъобразен РА относно задължението по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 6735,97 лева и лихви в размер на 703.64 лева, касационната инстанция намира, че следва да бъде ценено основното заключение по ССчЕ от 16.01.2019 г. Вещото лице Занева включва приходи от лизинг на МПС в общ размер на 122 100.86 лева или за РЛ в размер на 61050.43 лева, дадени в табличен вид /табл.5/ - от стр.32 до стр. 56, като сумите са подробно описани, както и договорът и погасителния план с отбелязано плащане / не са отразени суми, за които не се прилага погасителния план или не е отбелязано плащане в погасителния план/. Не следва да се кредитира първото допълнително заключение по ССчЕ, изготвено от в.л. Занева относно размера на приходите от лизингови вноски за 2010 г. за сумата от 31 890.50лева / доходи от лизинг на собствени МПС/ или 1/2 от посочената сума 15 945.25 лева. Приходните органи са включили както доходи от лизинговите вноски по договори за лизинг на собствени на РЛ МПС, така и 1/2 от вноските по договори за лизинг на МПС СИО на двамата съпрузи. В тази връзка следва да се посочи, че по отношение на съпругата на РЛ С. Червенкова с влязло в сила решение по адм. дело 9768/2012 г. по описа на АССГ / оставено в сила с решение по адм. дело 11535/2013 г. по описа на ВАС/ подходът на приходните органи във връзка с укритите доходи от лизингови вноски по сключени договори за лизинг на МПС с трети лица е възприет като правилен и съответно, РА е приет за законосъобразен в частта относно задължението по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. с включването на доходите по лизингови договори както на собствени МПС, така и на такива, намиращи се в СИО / взети са 1/2 от вноските/.

Неоснователно се явява твърдението на касационния жалбоподател за приспадане от облагаемия доход от получените лизингови вноски на нормативно признати разходи в размер на 10 % от съответната сума съгласно чл. 31 ЗДДФЛ, поради което не следва да бъде ценено допълнителното заключение по ССчЕ, изготвено от в.л. Занева в съответната му част с приспадане на разходите. В процесния случай договорите са за финансов лизинг на МПС, т.е. с уговорка, че собствеността върху МПС се прехвърля с изтичане на срока на действие на договора. При това положение не може да се приложи чл. 31, ал. 1 ЗДДФЛ предвид изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗДДФЛ, според която придобитите вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост върху имуществото, се смятат за доходи от наем по ал. 1. В случая доходите, представляващи лизингови вноски, са по договори за финансов лизинг с изрични клаузи за прехвърляне на собствеността върху МПС.

С оглед на горното, данъчната основа за определяне на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. е за сумата от 61 050.43 лева, което означава дължим данък в размер на 6105.04 лева и лихви за забава в размер на 637.73 лева. Следователно, решението се явява правилно в частта на отхвърляне на жалбата на М. Червенков срещу РА относно задължението по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в посочения размер от 6105.04 лева главница и 637.73 лева лихви за забава и следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно задължението по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. за горницата над 6105.04 лева главница до сумата от 6735.97 лева и над 637.73 лева лихви за забава до сумата от 703.64 лева, като се отмени и РА в посочената част.

При този изход на спора, решението в частта относно разноските следва да се отмени. Със същото е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на данъчната администрация в размер на 1285 лева, определено съобразно чл.8, ал. 1, т. 4 Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на отхвърлената част от първоинстанционната жалба /при материален интерес от 25 166.50лева отхвърлената част от жалбата относно задълженията по РА по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. -2010 г. /.

2.Втората касационна жалба се явява основателна и следва да се отмени решението, с което е оставено без уважение искането на М. Костадинов за допълване на постановеното по адм. дело 10795/2016 г. по описа на АССГ решение в частта относно разноските. С основното решение съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на данъчната администрация, но не е присъдил разноски в полза на жалбоподателя съразмерно на уважената част от жалбата, включително не е присъдил разноски за първото касационно производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Съобразно горното, на основание чл.161, ал. 1, изр. 1 ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 11 234.78 лева за всички съдебни редовни инстанции съразмерно на уважената част от жалбата / РА е отменен за сумата от 42 689.01 лева, а общият размер на задълженията по РА е 49 431,79 лева за процесните 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г./, като разноските включват заплатени държавни такси в общ размер на 246.33 лева, заплатени разноски за възнаграждения за вещи лица в размер на 1190 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за сумите от 300 лева, 4700 лева, 2030 лева и 2513 лева. Неоснователно е възражението на ответника по касация за прекомерност на претендираното в първото и второто касационно производство адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, обхватът на ревизията, събраните по делото доказателства, съдържащи се в девет папки приложения, включително съдебно-графологична експертиза, съдебно-икономическа експертиза при първото разглеждане на делото и основно и две допълнителни заключения по СсчЕ при второто разглеждане на делото от АССГ. Извършените от процесуалния представител на ревизираното лице процесуални действия в рамките на съответните съдебни производства с оглед големия обем доказателствен материал са съпоставими с размера на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл.161, ал. 1, изр. 2 ДОПК, в полза на Националната агенция по приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2681.72 лева за всички редовни съдебни инстанции съразмерно на отхвърлената част от жалбата / материален интерес в размер на 6142.77 лева/.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение