Решение № 8759 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3323/2018 г.

Решение № 8759 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3323/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ГД"Изпълнение на наказанията" към МП, подадена чрез юриск. Орманджиев, срещу решение № 191 от 22.01.2018 г., постановено по адм. дело № 85/2017 г. по описа на Административен съд - Г.. С решението е осъдена ГД "Изпълнение на наказанията" (ГДИН)- гр. С. да заплати М. И. И., обезщетение за неимуществени вреди за периода от 22.03.2011 г. до 26.03.2012 г. в размер на 2000 лева, претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията при следствения арест в гр. Г., където е бил задържан. Останалата част от исковата претенция до пълния й предявен размер от 12140 лв. е отхвърлена като неоснователна. Касационният жалбоподател обжалва горецитираното решение в осъдителната му част с твърдения за неправилност на същото поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил установените обстоятелства и доказателства в съвкупност, което е довело до неговата необоснованост. Прави възражение за погасителна давност относно периода от от 22.03.2011 г. до 26.03.2012 г., тъй като на 26.03.2012 г. ищецът е преместен от ареста в гр. Г. т. е. преустановени са незаконосъобразните действия. Моли първоинстанционното решение в осъдителната му част да бъде отменено, и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция или да бъде съответно намален присъдения размер на обезщетението. Ответникът - М. И. И., оспорва касационната жалба. Заявява, че вече е преместен, но условията в които е пребивавал в следствения арест не са променени и сега. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба. Счита, че не са допуснати сочените касационни основания. Съдебното решение е обосновано, и според прокуратурата правилно е прието, като краен извод, че са налице комулативните изисквания на ЗОДОВ, за ангажиране на отговорността на касатора. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение, Административния съд - Г. е осъдил ГД "ИН"при МП - С. да заплати на ищеца на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 2000 две хиляди лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 22.03.2011 г. до 26.03.2012 г., причинени в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ареста в гр. Г.. В останалата част до претендирания размер искът е отхвърлен. За да стигне до този правен резултат, Административния съд - Г., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният срещу ГД "ИН" - гр. С. иск за претърпени неимуществени вреди в периода, през който период ищецът е пребивавал в ареста - гр. Г., е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС). Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел иска за доказан по основание. Съобразно изложеното в обстоятелствената част и петитума на подадената от И. искова молба, АС-Г. е приел за доказани твърдяните от ищеца незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията при ареста- гр. Г., изразяващи се в неосигуряване на минимално изискуемата по закон свободна жилищна площ на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в килиите, не добро осветление, както и липсата на контрол в килите относно тютюнопушенето. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, административният съд е приел за доказани твърденията, че администрацията на ареста гр. Г. не е осигурила предписаните от закона условия, при които следва да пребивават задържаните лица, включително и ищецът. В повечето време на престоя си в ареста, ищецът е бил настанен с 1 лице и неповече от 3 души в килията. Поради липсата на санитарен възел особенно вечер, са ползвани бутилки за санитарните нужди. Съдът е приел, че допускайки престой на задържаните лица при тези условия, администрацията на ареста - Г. е нарушила разпоредбите на чл. 3 от ЗИНЗС. При така установената фактическа обстановка административният съд е приел, че при лошите условия при които ищецът е пребивал в ареста, при изключително минимални размери на разполагаема жилищна площ за почти целия период на пребиваване, липсата на постоянен достъп до санитарни помещения, и възможност за поддържане на нормална хигиена доказват твърдяното от него нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека е установено. Счетено е, че негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт, претърпени от И. в резултат на условията на задържане, надвишават неизбежното ниво на страдание, и водят до причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на основни човешки права, унижения и накърняване на човешкото достойнство на ищеца. В крайна сметка, съдът е приел, че кумулативно са налице елементите от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, на търпене на вредите (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът на И. следва да бъде уважен в размер на 2000 лв. Така постановеното решение като краен резултат е правилно. То е постановено е при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и / или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред и предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен. В настоящия случай е безспорно доказано, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган да осигури условия на пребиваване през целия претендиран от страна на ответника М. И. И. период, през който същият е бил задържан в Следствен арест-Г., които не унижават човешкото достойнство. Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗИНЗС, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. Лошите санитарни условия, липсата на течаща вода и липсата на достъп до санитарен възел безспорно налагат извода за унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. Д. е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода е при условия, които са съвместими с човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, доброто здравословно състояние е обезпечено. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, затворната администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо ищеца нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС. Същият е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които правилно са квалифицирани от съда като унижаващи човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Обосновано е прието от страна на първоинстанционния съд, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията в местата за задържане и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди правилно е приета за доказана по основание, поради което и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е уважена частично исковата молба за претърпени неимуществени вреди. Основателни са възраженията на касатора ГДИН по отношение на определения от съда размер на обезщетението. Обезщетението в така определения размер не е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите. Размерът на обезщетението следва да се определи при отчитане на всички установени по делото относими факти, а в случая размерът му се явява завишен. Справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и с оглед на установеното по делото, както и при съобразяване със съществуващата съдебната практика, се явява обезщетение в размер на 1200 лева. Така определеният размер съответства, както на периода на търпенето на вредите, така и на интензитета на същите. Неоснователни се явяват доводите за изтекла погасителна давност. Съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. началния момент на погасителната давност за предявяване на иск за вреди от незаконосъобразните действия и бездействия на административни органи, тече от момента на преустановяването им. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява частично основателна, а атакуваното с нея съдебно решение следва да бъде отменено в частта над 1200 лева и оставено, като правилно в останалата му част. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: