Решение № 7854 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6743/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на временно изпълняващия длъжността управител на Национална здравноосигурителна каса против Решение 3442/26.05.2023 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. 162/2023 г., с което е отменена покана за възстановяване на суми получени без правно основание РД-25ПП-435/06.12.2022 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса и НЗОК е осъдена да заплати разноски в размер на 2700 лева. В жалбата се поддържат съображения за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 344, ал.1, т.4 и чл. 252, ал.1 от Националния рамков договор за 2020-2022 г. за медицинските дейности, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила поради неизясняване на правния спор от фактическа страна и необоснованост, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение Национална кардиологична болница ЕАД, гр. София, в писмен отговор по делото е оспорил основателността на касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение за правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение 3442/26.05.2023 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. 162/2023 година, по жалба на МБАЛ Национална кардиологична болница ЕАД е отменена покана за възстановяване на суми получени без правно основание РД-25ПП-435/06.12.2022 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса. За да се произнесе в посочения смисъл първоинстанционният административен съд е приел за установено от фактическа страна, че административното производство по издаване на процесната писмена покана е започнало след издаване на Заповед РД-25-611/06.10.2022 г. на управителя на НЗОК, за извършване на проверка на лечебното заведение в периода от 10.10.2022 г. до 14.10.2022 г., която се отнася до изпълнението на договорения пакет за болнична помощ в съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за 2020-2022 г. Резултатите от проверката са били обективирани в Протокол РД- 25-611-1/21.10.2022 г. и Протокол за неоснователно получени суми РД-25-611-2/21.10.2022 г., които са връчени на лечебното заведение на 25.10.2022 г. Според протоколите болницата е нарушила предвидените задължения за осъществяване на медицинска дейност по чл. 30, т. 1 и 2, чл. 278, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 1, буква б" във връзка с чл. 352, ал. 1, т. 4 от НРД за МД 2020-2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване. Касае се за възстановяване на суми във връзка с осъществяване на медицински дейности по отношение лечението на 14 ЗОЛ, както следва: ЗОЛ с ИЗ 4475/2022 г., 4387/2022 г., 4507/2022 г., 3726/2022 г., 3841/2022 г., 3933/2022 г., 3765/2022 г., 3754/2022 г., лекувани в лечебното заведение по клинични пътеки КП 25 Диагностика и лечение на нестабилна форма на ангина пекторис с инвазивно лечение и ЗОЛ с ИЗ 4844/2022 г., 4072/2022 г. 4016/2022 г., 3879/2022 г., 4175/2022 г., 4124/2022 г., лекувани по КП 56.1 Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 години. В писмената покана, издадена въз основа на посочените по-горе протоколи и медицинската документация за ЗОЛ, органът е приел, че за всички пациенти, за целия период на хоспитализацията, е извършвана само по една визитация дневно, датирана и описана като ежедневен декурзус, вместо изискуемите се две визитации дневно. По отношение на констатираното и за двете клинични пътеки управителят на НЗОК е посочил като неизпълнение от страна на лечебното заведение на чл. 30, т.1 и 2, чл. 278, ал.1, т.1, чл. 344 ал.1, т.1, б.б във връзка с чл. 352, ал.1, т.4 от НРД за МД за 2020-2022 г. (сега отм.) и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО. За установяване на спорните правоотношения, свързани с извършването на дължимата по вид и обем медицинска дейност спрямо ЗОЛ, съдът е допуснал изслушването на комплексна съдебно-медицинска експертиза, според заключението, на която, на всички пациенти с посочените в поканата ИЗ е осигурено необходимото лечение, съгласно добрата медицинска практика. Вещите лица посочват, че на пациентите е предоставена непрекъснатост на болничната помощ и грижи, както и има координация между специалистите, но наблюдението на хоспитализираните болни по процесните клинични пътеки не е обективирано с отразяване на двукратни дневни визитации. При разпита на вещите лица в съдебно заседание - вещото лице доктор Стойчев пояснява, че в рапортната книга има отбелязвания на декурзуси повече от един път, а вещото лице доктор Николова изтъква, че ако има тежко болни, за да се проконтролират може да се съобщи в рапорта, но дескурзусът е основната визитация, която следва да се впише в документа история на заболяването. Първоинстанционният административен съд след като е установил релевантните за правния спор факти и е кредитирал относимите по делото доказателства, от правна страна е приел, че писмената покана е незаконосъобразен административен акт. Аргументите на съда в тази насока се обосновават с обстоятелството, че описаното поведение в поканата поведение на лечебното заведение, не сочи на неизпълнение на договореното в НРД за МД за 2020-2022 г. и индивидуалния договор 22-2473/25.02.2020 г., сключен между болницата и НЗОК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана за връщане на неоснователно получени суми, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка обуславя крайния извод за наличието на основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил процесната писмена покана. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол, обосноваващи материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Първоинстанционният съд извършва правилна преценката досежно недоказаност на относимите юридически факти, изложени като мотиви за отмяна на поканата за връщане на неоснователно получени суми. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, явяващи се касационно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон. В процесната писмена покана административният орган е приел, че Многопрофилна болница за активно лечение Национална кардиологична болница ЕАД, гр. София е нарушила чл. 30, ал.1 НРД за МД за 2020-2022 г., чл. 344, ал. 1, т. 1, б. "б" във вр. с чл. 352, ал. 1, т. 4 от НРД за МД 2020-2022 г. по повод липсващия втори декурсуз за определени дни, касаещ лечението на 14 ЗОЛ. От заключението на допусната по делото СМЕ, което не е опровергано от органа, се установява,че предоставената на всички 14 ЗОЛ медицинска помощ по вид, обем и качество, съответства на договореното относно провеждане на диагностично лечебния алгоритъм на клиничните пътеки, по които са лекувани пациентите. Следва да бъде посочено, че в нормата на чл. 352, ал. 1 т. 4 НРД по същество не се съдържа изискване за водене на декурсузи, а има такова за непрекъснатост на лечението на пациентите, както и полагане на грижи за пациента, които да включват ежедневно наблюдение при престоя му в лечебно заведение, което е изпълнено в случая. Този извод се обосновава от заключението на комплексната СМЕ, доколкото в нея се сочи, че ДЛА и за двете клинични пътеки по отношение на всички ЗОЛ е изпълнен, както и в медицинската документация се съдържа достатъчна информация за тяхното здравословно състояние и осъществена дължима болнична грижа, изразяваща се в отчитане на актуалното им здравословно състояние, включително и в рапортна книга. По тези съображения правило съдът е приел, че не е налице нарушението по чл.30, ал.1 и 2 във връзка с чл.344, ал.1, б.б, чл. 354, ал. 1, т.4 от НРД за МД за 2020-2022 г. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд - шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация се дължат сторените разноски пред касационната инстанция, които с оглед на представените доказателства договор за правна помощ ( л. 28 от касационното дело), възлизат на 1500 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение