Решение № 7292 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13651/2013 г.

Решение № 7292 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13651/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Марин Тодоров Маринов от гр. София против решение № 4557 от 08.07.2013 г., постановено по адм. д. № 6934 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град в частта, с която е отхвърлен предявения от него против Столична дирекция на вътрешните работи иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ над уважения с решението размер от 600 лв. до предявения размер от 5000 лв., и момента на поискване на лихвата върху сумата - от момента на подаване на жалбата против заповед № 2990/17.08.2010 г. Релевира оплакване за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Желае отмяната му и уважаване на исковата претенция в пълен размер, както досежно главницата, така и досежно лихвата. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е уважил предявения от Марин Тодоров Маринов против Столична дирекция на вътрешните работи иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е осъдил ответника да му заплати обезщетение за причинени от незаконосъобразна заповед № 2990/17.08.2010 г. на полицейски орган при Девето РПУ за задържане за срок до 24 часа по чл. 63 от ЗМВР неимуществени вреди в размер на 600 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011 г. Отхвърлил е иска в останалата част като неоснователна. В мотивите е приел, че в уважения размер претенцията за обезщетение на неимуществени вреди е основателна и доказана. Лихвата върху сумата е определена съобразно приетото в ТР № 3/2004 г. на ВКС. Предмет на обжалването с касационна жалба е отхвърлителната част на решението, както досежно главницата, така и досежно началния момент на дължимост на лихвата върху нея. Решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорване по настоящото дело е начинът на определяне на справедливия размер на обезщетението за установените по делото неимуществени вреди. В хода на съдебното производство съдът е приел за установено, че с отменената заповед № 2990/17.08.2010 г. по чл. 63 от ЗМВР ищецът Маринов е понесъл негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото си състояние, преживял е физически и психически дискомфорт. Изводите на съда се основават на показанията на разпитаните по делото свидетели Митков и Георгиев, както и на заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза. При определяне размера на обезщетението съдът е обсъдил обстоятелствата, свързани със задържането - поведението на полицейските служители при задържането, чувството на несправедливост, продължителността на изпитаните негативни преживявания и последиците от тях за ищеца. Обсъдените от съда конкретни за случая обстоятелства сочат, че съдът е определил размера на обезщетението обосновано, същото е съобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като отговаря на изискването за справедливост. Правилно е определен и началният момент на дължимата върху сумата лихва. Съгласно ТР № 3/2004 г. на ВКС, т. 4, което продължава да намира своето приложение при тълкуване на нормите на ЗОДОВ, вземането за обезщетение за вреди от незаконосъобразни административни актове възниква от момента на тяхната отмяна по съответния ред. От този момент вземането става изискуемо и това е началният момент на дължимата мораторна лихва. В конкретния случай ищецът е съединил оспорването на заповед № 2990/17.08.2010 г. с иска по чл. 1 от ЗОДОВ. Производството е било разделено и производството по иска е продължило след отмяна на оспорения административен акт. Датата на влизане в сила на решението, с което е извършена отмяна на незаконосъобразния административен акт по чл. 63 от ЗМВР е началният момент на дължимост и на мораторната лихва. Правилно съдът, съобразно т. 4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС, е определил, че лихвата се дължи от 17.05.2011 г. По изложените съображения решение № 4557/08.07.2013 г. по адм. д. № 6934 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд