Решение № 2916 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2014 г.

Решение № 2916 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Велико Търново (РИОСВ), против Решение № 161/30.04.2014 г., постановено по а. д. № 1067/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново (АСВТ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСВТ е отменил Решение за прекратяване № 15-II-ОВОС/31.10.2013 г., издадено от директора на РИОСВ, с което е прекратена процедурата по извършване на ОВОС за инвестиционно предложение "Ползване на воден обект река Дунав с цел изземване на наносни отложения от км. 543.000 до км. 542.500" с възложител "Драгажен флот - Истър" АД, гр. Свищов (Драгажен флот). Недоволен от решението, директорът на РИОСВ го обжалва. Счита същото за неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на Драгажен флот против неговото решение. Ответната страна - Драгажен флот, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСВТ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му е правният извод на АСВТ, че обжалваното негово решение е постановено в нарушение на материалния закон. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. По същество касаторът развива довод, че оспорения административен акт е бил издаден на база на представените от Драгажен флот документи, касаещи инвестиционното му предложение (ИП). Сам първоначалният жалбоподател не е оспорил съдържанието на представените документи нито към момента на внасяне документацията по неговото ИП от самия него, нито към момента на постановяване на оспореното от него Решение за прекратяване № 15-II-ОВОС/31.10.2013 г., нито към подаването на жалбата му да АСВТ. Това е направено едва в хода на съдебното производство, т. е. по време, когато административния орган не е имал възможност да промени акта си. Така изложеният довод е несъстоятелен. Въпреки, че с Писмо изх. № 484/23.10.2013 г. Драгажен флот действително представя в РИОСВ Скица № Ф03393/23.10.2013 г., издадена от Общинска служба по земеделие, Свищов (л. 16) органът, издател на оспорения акт към този момент (и към момента на издаване на оспорения акт), е разполагал и със Скица (л. 27), издадена от Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав". От последната е видно, че на мястото на реализиране на ИП не е отразен и посочен остров или островно образование, фигуриращо в първата скица с № 2.9 (поземлен имот № 508002). При съществуващото нормативно задължение за административния орган по чл. 35 АПК за служебно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, исканият акт е следвало да се издаде едва след изясняване на съществуващото противоречие между двете представени доказателства. В този смисъл изводите на АСВТ за постановяването на акта в нарушение на материалния закон се явява правилно и обосновано. Безспорно установено по делото е, че в река Дунав, на мястото за реализиране на заявеното ИП от страна на Драгажен флот, няма съществуващ остров или островно образование. При това фактическо положение не може да се стигне и до нарушаване на забраната по т. 6.2 от Заповед на министъра на околната среда и водите № РД-560/5.09.2008 г. (МЗ, л. 15). Предвид обстоятелството, че оспореното Решение за прекратяване № 15-II-ОВОС/31.10.2013 г. на директора на РИОСВ е издадено единствено на това основание - поради противоречие на ИП на забраната, въведена с т. 6.2 от МЗ, то действително се явява неправилно, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Доводът за необоснованост на решението на АСВТ не е конкретизиран, поради което настоящият състав на ВАС не може да го провери и да се произнесе по него. Съществено в казуса обаче е, че дори да се отчете, че към момента на издаване на акта, органът издател не е разполагал с други доказателства, установяващи различно фактическо положение от отразеното в самия акт, новите установявания извършени от АСВТ в хода на съдебното производство водят до извод, че първоначалния акт е издаден в нарушение на материалния закон. Неоснователен се явява и доводът за неяснота и необоснованост на указанията, дадени от АСВТ за връщане на делото като административна преписка за ново произнасяне на административния орган. Ако след влизане на решението в сила възникнат спорове между касатора и Драгажен флот относно съдържанието на решението, директорът може да направи искане за автентичното му тълкуване от страна на АСВТ. Такива спорове обаче не са основание за касационна отмяна на постановения съдебен акт. При служебната проверка на обжалваното решение ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС, състав на Пето отделение