Решение № 4217 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13243/2008 г.

Решение № 4217 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13243/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на началника на ДНСК чрез процесуалния му представител и на Розка Петкова Душкова срещу решение от 26.06.2008 г. по адм. д. № 02034/2006 г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано и претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Снежана Щерева Гавазова намира касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Сърмена Гавазова (правоприемник и наследодател на Снежана Гавазова) срещу заповед № РД-14-251/22.02.2006 г. на началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "преустройство в ателие на тавански етаж", в УПИ ХVII, кв. 7 по плана на гр. София, собственост на Сърмена Гавазова. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Видно от представения по делото акт за узаконяване от № 22/08.01.1991 г. на главния архитект на отдел "Архитектура и благоустройство" при Общински Народен съвет - Средец - София-град, е извършено узаконяване на преустройството на таванското помещение в ателие на основание чл. 162 , 180 и 173 ЗТСУ (отм). Поради това строежът не е незаконен. Решението е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че извършеното преустройство не може да бъде квалифицирано като незаконен строеж. Спрямо този факт съдът правилно е приложил материалния закон, като е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Административният орган следва да зачете правните последици на приложения и влязъл в сила акт за узаконяване. След като е налице такъв стабилен административен акт, то извършеното преустройство е търпим и неподлежащ на събаряне строеж. Поради това спрямо такъв не са приложими нормите на чл. 225 и следващите ЗУТ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че ателието след узаконяването му е било предмет на прехвърлителна сделка, по силата на която първоначалната жалбоподателка го е придобила в този вид, а не го е преустройствала. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение