Решение № 5059 от 12.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Геострукт" ЕООД, гр. София, р-н "Лозенец, бул. "Симеоновско шосе" 32 срещу решение 6221/26.10.2022г., постановено по адм. дело 6202/2022г. по описа на Административен съд - София-град. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Кмет на Столична община, чрез процесуален представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е валиден, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Противно на оплакванията на жалбоподателя, при анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти, обсъдил е доказателствата, както и относимата и приложима правна уредба, като е приел, че оспореният пред него РА СФД21-РД77-52 от 21.06.2021 г., е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон, поради което е потвърдил същия. В тази насока съдът е посочил, че след като издателят на административния акт притежава необходимата компетентност не може да се приеме, че е налице нищожност, поради липса на тази предпоставка. Наред с това първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и останалите изисквания за законосъобразност на административния акт, като е приел, че не са налице такива съществени пороци, както във формата на акта, така и в липсата на мотиви ,а така също и нарушения на материалния закон. В тази насока съдът е приел, че в конкретният случай са посочени, както материално-правните предпоставки за издаване на акта, така и приложимите законови норми, и в този смисъл при допуснати нарушения от административният орган, ще е налице незаконосъобразност, но не и нищожност на оспореният РА. Касаторът е изложил доводи за материална незаконосъобразност на РА водещи до неговата нищожност, като същите се поддържат и в касационната жалба. В тази насока е обоснован изводът на съда, че материалната незаконосъобразност на акта би била основание за прогласяване на неговата нищожност, само ако издаването му е лишено изцяло от законова опора, без каквото и да било нормативно основание или при грубо нарушаване на императивни норми с характер на основни правни принципи. Нищожен би бил актът, когато е налице пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма, когато административният акт изцяло е лишен от правно основание. В конкретния казус не е налице пълна материална незаконосъобразност на оспорения акт, която би могла да доведе до възможност за прогласяване на нищожността му. От материалите по делото е безспорно установено, че земята и сградите са били придобити от настоящият касатор по силата на описаните нотариални актове, като същите са били декларирани по надлежният ред. В този смисъл е обоснован изводът на съда, че настоящият касатор несъмнено е задължено лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като е собственик на облагаеми с данък недвижими имоти/земя и сгради/, които се намират на територията на СО и са заведени със съответните партидни номера. Като е приел, че аргументите на касатора за незаконосъобразност на РА не следва да бъдат обсъждани, тъй като е преклудирана възможността за това поради просрочие на жалбата и е отхвърлил доводите за материална незаконосъобразност на ревизионния акт водещи до неговата нищожност, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно обжалвания материален интерес, а именно в размер на 10 422 лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,