Решение № 4410 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2067/2019 г.

ВАСII отделение14.04.2020 г.докладчик Мартин Аврамов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2306/7.12.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1117/2018 г. ОСЪЖДА В. Баев да заплати на Община Карнобат сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4410 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2067/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Баев срещу Решение № 2306/7.12.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 1117/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № РД-292/23.03.2018 г. на кмета на Община Карнобат, нареждаща, на основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ, осигуряването на достъп на Т. Георгиев (собственик на УПИ XIII-4069, кв. 113 по плана на гр. Карнобат) в недвижим имот УПИ XIV-4070 (собственост на наследниците на Й. Баев) за извършване на строителни дейности по дворищно-регулационната граница.

От ответниците кметът на Община Карнобат е на позиция за неоснователност на жалбата, Т. Георгиев не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Съдебното решение не е засегнато от релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

  1. Правилни са решаващите изводи на съда за осъществяването на материалноправните предпоставки, обуславящи възникването на правомощието на кмета на общината по чл. 194, ал. 1 ЗУТ да възложи задължението за осигуряване на свободен достъп до собствен имот.

а. Видът на дейността, за която е разпореден достъпът, е строителна и попада в обхвата на изброените в разпоредбата дейности.

б. Осигуряването на достъп е допустимо само ако дейността е разрешена или предписана.

В случая заповедта е издадена по повод на Разрешение за строеж № 84/28.11.2017 г. на гл. архитект на общината за строителство на подпорна стена за укрепване на съществуваща ограда по регулационните граници на УПИ XIII-4069. Кметът на общината е дал на Георгиев и конкретно предписание от 19.03.2018 г. в определен срок да реализира подпорната стена по границата с УПИ XIV-4070 според конструктивното становище към строителното разрешително, мотивирано с неблагоприятното въздействие на СМР върху съседния имот.

в. С позоваване на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза съдът е отговорил отрицателно на въпроса за наличието на друга техническа възможност за изпълнението на работите, т. е. без осигуряване на достъп до имота. По този начин е изключено и противоречието на заповедта с целта на закона – правомощието по чл. 194, ал. 1 ЗУТ да бъде упражнявано само в случай, че достъпът е единственият вариант да се осъществят дейностите.

  1. Доводите на касатора относно незаконно строителство в УПИ XIII-4069 са неотносими към фактическото основание на заповедта и правилността на потвърждаващото я съдебно решение.

а. Административният акт е издаден поради наложителност от извършването на дейността и намира оправданието си в разрешени и предписани работи, обединени от постигането на даден резултат. Евентуалното отклонение на действията по изпълнението на РС от параметрите на допустимото от него е извън предмета на настоящия спор, ограничен до проверката на предпоставките за осигуряване на достъпа. Правоотношенията във връзка с недопускането и отстраняването на незаконно строителство са самостоятелни, обект са на изрична правна регламентация в Глава двадесет и първа на ЗУТ и се развиват по други административнопроизводствен ред и условия.

б. При отсъствието на доказателства за отмяната на РС като елемент от фактическия състав на наредения достъп, административният орган и съдът правилно са зачели неговото действие. Касаторът не твърди, че е постигнал положителен резултат от предприето оспорване на разрешителното, а сезирането на Прокуратурата за подаване на протест против РС не е основание за отричане на правните последици от акта.

  1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на съдебното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е условие за възстановяване в полза на администрацията на платеното и заявено в срок адвокатско възнаграждение от 450 лв. за настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

Цитирани разпоредби

1