Решение № 588 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 300/2008 г.

ВКСIII гражданско отделение24.06.2009 г.докладчик Емил Томов

Диспозитив

Оставя в сила решение от 15.08.2007 г. по гр. д. № 769/2006 г. на Бургаски окръжен съд Осъжда "Х" А. гр. С. да заплати на Ж. Г. Ж. сумата 1000 лева разноски по делото за настоящата инстанция.

Мотиви

Решение № 588 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 300/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК . Образувано е по касационна жалба на "Х" А. гр. С.Георгиева от АК Пловдив срещу въззивно решение от 6.07.2007 г. по гр. д. № 110/2007 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с което при повторното разглеждане на делото от въззивния съд е оставено в сила решение № 535 от 6.11.2003 г. по гр. д. № 2617/2001 г. на Бургаския районен съд. По съществото е бил отхвърлен предявен от касатора установителен иск за собственост на имот № 005128 в землището на с. Ч., м. "А", реституиран по ЗСПЗЗ в полза на ответниците като наследници на Ж. А. Л., а според ищцовото дружество земя, предоставена от държавата на праводателя му ТП Б. " Созопол, респ. земя, с която е бил увеличен капитала на приватизиращо се дружеството, придобит от преобразуваното "Х" А. след закупуване на акции. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на постановеното при новото разглеждане на делото решение, поради нарушение на съществени процесуални правила във връзка с представителството, необоснованост и незаконосъобразност . Касаторът моли същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен, не е изложил конкретни доводи извън оплакването за нарушения във връзка с участието си по делото. Ответницата Ж. Г. Ж., чрез процесуалния си представител в касационното производство адв. Е от САК оспорва доводите на касатора. Претендира разноски. Останалите ответници по касационната жалба не са заявили становище. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, III г.о. приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Претендираното от ищеца "Х" А. право на собственост се извежда от придобивно основание, при което положително следва да бъдат установени предпоставките на чл. 17а от ЗППДОбП по отношение на процесната земя, а не единствено да се установи обстоятелство, което да изключва реална реституция по ЗСПЗЗ, приложим предвид безспорно установеното обобществяване при завземането на имота от ТКЗС, в последствие ДЗС. В тази насока са и указанията, конкретно дадени с решение № 2615/2005 г. от 5.02.2007 г. на Върховен касационен съд, макар касационния повод за отмяна на първото въззивно решение да е неизясняване и необсъждане на обстоятелствата по чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ. При връщане на делото за ново разглеждане Бургаски окръжен съд е имал за задача да изясни дали и кога земята е включена в капитала на държавна фирма "Х" при нейните реорганизации и преобразуване в еднолично акционерно дружество преди приватизацията . Въззивният съд е обсъдил представените от ищеца писмени доказателства, заключение на вещото лице Г. по назначената икономическа експертиза, както и заключението на инж. Г по приетата техническа експертиза . Прието е, че липсват както преки, така и косвени доказателства теренът на къмпинг "Ч" да е бил предоставян за стопанисване и управление на ТП "Б." Созопол. В следствие на разделяне и прекратяване дейността на ТП "Б" Созопол, през 1990 г. е регистрирана и държавна фирма "Х" (ф.д. № 2679/1990 г. на БОС), но без за е налице встъпителен баланс, няма баланс и при преобразуването на това дружество в ЕА. през 1991 г. по силата на Търговския закон . Не е налице универсално правоприемство, поета е част от активите и пасивите, но не е посочено какви конкретни имоти са преминали в стопанисване и управление на новорегистрираното дружество. Бургаски окръжен съд е съобразил и допълнително представени по делото доказателства, че съответни права и задължения тогава са били поети и от друга държавна фирма, а именно "Д" (ф.д. № 1869/1990 г.) Прието е за установено, че земи не са били включени в активите на "Х" предвид заключението на вещото лице, че към 1990-1991 г. по баланса на регистрираното и преобразуваното дружество такива не са заведени, това е станало през 1994 г., като е последвала заповед № 24/27.01.1995 г. на председателя на Комитета по туризъм. Въззивният съд не е приел подобно увеличаване на капитала да представлява акт на включване на земя като непарична вноска - възможност, въведена едва по-късно с § 34 от ПЗР към ЗИД на ЗППДОбП , тъй като в акта липсва индивидуализация на земята. Горното е обусловило решаващия извод, че фактическият състав на чл. 17а от ЗППДОбП не е доказан, съответно правото на собственост не е придобито в резултат на раздържавяването на дружеството, т.к. предмет на приватизацията са били акции, а не обособени обекти (земя). Изтъкнато е и обстоятелството, че теренът в землището на с. Ч., включващ и процесния имот, не е бил отчуждаван в полза на държавата на каквото и да е основание и няма никакви данни да е бил предоставен по надлежния ред за стопанисване и управление на ТП " Б. " Созопол. Решението е правилно и законосъобразно. С оглед главния предмет на доказване по предявения положителен установителен иск, Бургаски окръжен съд е формирал правилен и законосъобразен извод по отношение на активната легитимация на ищеца. Единствено при положителен отговор на въпроса установява ли "Х" А. право на собственост, съдът ще упражни последващ, инцидентен контрол по отношение на положителното решение, с които процесния имот е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ. По конкретното дело касаторът не е провел пълно, главно доказване на всички твърдения за правно релевантните факти, от които черпи своето право, предвид хипотезата на чл. 17а ЗППДОбП , а и в касационната жалба не е мотивирал оплакванията си за необоснованост, т.е кои именно обстоятелства и доказателства е следвало да доведат до извод за успешно проведено доказване на исковата претенция. Фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП изисква осъществяването на следните условия: вещта да е заприходена в баланса на приватизиращото се еднолично търговско дружество, на чийто правоприемник преди това да е била предоставена за стопанисване и управление като държавна собственост, да не е изключена от акта за преобразуването и да е включена в баланса на новообразуваното дружество. Заприходяване по баланс е предприето едва при откриване на процедурата по приватизация през 1994 г., без да е установено конкретно за коя земя, без да е установено предхождащо предоставяне за стопанисване и управление в конкретен обем и на конкретно основание. Като е съобразил това решаващо обстоятелство, въззивният съд е постановил обосновано решение. Оплакванията на ищеца в касационната жалба, че не е взел участие във въззивното производство след връщане на делото за ново разглеждане, са неоснователни. "Х" А. е било призовавано редовно от адреса си за насроченото пред Бургаски окръжен съд открито съдебно заседание. Отбелязано е длъжностното лице, получило призовката . На проведените при редовна процедура съдебни заседания ищецът не е изпратил представител. Доводите за ненадлежен пълномощник, представлявал ищеца, нямат опора в данните по настоящето дело. Неоснователно, а също и неподкрепено с конкретни съображения е оплакването за неправилна преценка на всички доказателства. Конкретни доводи в тази насока касационната жалба не съдържа, касаторът не е изложил съображения кой акт или свидетелство по делото следва да доведе съдилищата до положителен спрямо твърденията му извод. Обсъдена е заповедта на председателя на Комитета по туризъм при МС от 27.01.1005 г. за увеличаване на капитала на "Х" ЕА. в стойностна величина, което обстоятелство е било вписано по фирменото му дело . Правилно са съобразени законовите предпоставки за това волеизявление във вр. с Постановление № 201/25.10.1993 г. и липсата на необходимото в случая съдържание на акта - за коя земя се отнася въпросното нареждане в т. 1

2

и дали се отнася за територията на к. Черноморец. Конкретно описание на терени по граници и местонахождение самата Заповед № 24/27.01.1995 г. безспорно не съдържа, нито препраща към съдържанието на друг акт или свое приложение, поради което в тежест на ищеца е било да докаже материалните предпоставки на своето право. Касаторът не е изложил съображения кой факт или документ по делото подкрепя твърдението му за включване на терените в капитала на приватизиращо се дружество - и то конкретно, по отношение на спорния терен, приетата по делото икономическа експертиза на в. л. Г. също не дава положително заключение по този въпрос. Предвид гореизложеното оплакванията за необоснованост и неправилно прилагане на закона са лишени от конкретност и са неоснователни . При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за неговата отмяна . Ето защо решението на Бургаски окръжен съд следва да бъде оставено в сила. Следва да бъдат присъдени разноски на Ж. Г. Ж., те са в размер на 1000 лева. Водим от горното Върховният касационен съд, III г.

Цитирани разпоредби

1