Решение № 3703 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13593/2016 г.
ВАСVI отделение22.03.2018 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 6383 от 21.10.2016 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 8350/2016 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3703 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13593/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Г. Ц. чрез процесуален представител адвокат Дограмаджиев от САК срещу решение № 6383 от 21.10.2016 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 8350/2016 г. С него се отхвърля жалбата на М. Г. Ц. с адрес в гр. С. срещу решение № 2153-21-264/21.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. град, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от Цветков жалба срещу Разпореждане № 7703043241/22 от 25.03.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване". Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа, че основният спорен въпрос пред първата инстанция е относно периода 1.09.1996 г. - 14.08.2001 г. когато Цветков е бил на кадрова военна служба във военно училище, дали е заемал длъжност от летателния състав по смисъла на чл. 69, ал. 4 КСО и съответно да се установи дали жалбоподателят има прослужени 15 или повече години на такава длъжност към 15.12.2015 г. когато е подадено заявление за пенсия. Поддържа, че необосновано съдът приема, че длъжностите курсант летец и летец пилот не са равнозначни позовавайки се на чл. 2 от Инструкция за реда на класиране на летателния състав на Българската армия, одобрена със заповед № ОХ137/23.04.1996 г., според която за летателен състав се считат освен военослужещите, които заемат летателни длъжности по щатовете на поделенията и обучаващите се и притежаващи летателна правоспособност, които лично изпълняват/участват в полети. При това тълкуване съдът пиема, че изпълнението на длъжност от летателния състав е започнало на от 1.10.1999 г., което достатъчно да се признае правото при стаж повече от 15 години на длъжност от летателния състав. Твърди се и това, че на летателна длъжност жалбоподателят е бил и преди 1.10.1999 г., тъй като от 1.01.1998 г. е изпълнявал кадрова военна служба на щатна длъжност от летателния състав съгласно чл. 211 на ЗОВСРБ от 1996 г. /отменен/. Поддържа се и това, че съдът неправилно оценил представените доказателства и приложимите материални норми и неправилно е тълкувал термина "летатгелен състав", употребен в чл. 69, ал. 4 КСО. Доводите в касационната жалба се развиват в представената писмена защита и пледоарията по същество. Ответникът, директорът на ТП на НОИ С. град взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. По същество се свежда до това, че за периода на обучение като курсант жалбоподателят не е притежавал летателна правоспособност за заемане на летателна длъжност по аргумент от чл. 2 от Инструкция за реда на класиране на летателния състав от българската армия. Без правно значение е, че курсантите по време на обучението и службата си изпълняват отделни дейности и функции, присъщи на длъжности от летателния състав, което се осъществява под контрола на обучаващи лица. Върховен административен съд, шестотделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административен съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ С. град, оставящ без уважение жалба срещу разпореждане, с което се отказва отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 4 КСО. Твърденията са били за неправилно тълкуване на термина "летателен състав" и неправилно квалифициране на периода от 1.09.1996 г. - 14.08.2001 г. съгласно договор за кадрова военна служба. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил е от доказателствата по делото, че по заявление от 15.12.2015 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 4 КСО е получен отказ, предмет на оспорване по административен ред, решението по което е предмет на настоящето дело. Установил е заеманите длъжности и изложил съображения, каквито е изложил и административния орган, че жалбоподателят е постъпил като курсан във ВНВВУ Г. Б. на 1.09.1996 г. и съгласно чл. 81 от ППЗП/отм/ изслужената наборна военна служба или приравнената към нея се зачита за трудов стаж трета категория - периода от 1.09.1996 г. - 28.02.1998 г. - 18 месеца. След това е прието, че съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 37 ичл. 41 от Правилника за кадрова военна служба /отм./ изслуженото време на кадрова военна служба се счита за трудов стаж от първа категория труд, т. е. за времето от 1.03.1998 г. до отмяна на ПКВС /24.04.1999 г./ на жалбоподателя следва да се признае трудов стаж от първа категория и е спорен въпроса дали за този период е приложима нормата на чл. 69, ал. 4 КСО, всъщност дали жалбоподателят е заемал длъжност от летателния състав. При отговор на този въпрос съдът е приел, че за заемане на длъжност от летателния състав е нужна летателна правоспособност, като условие за заемане на длъжност от летателния състав. От заповед № 890/7.10.1999 г. е приел, че 1.10.1999 г. жалбоподателят е повишен от длъжност курсант летец в летец пилот на кадрова военна служба и от тази дата следва да се счита, че Цветков е изпълнявал изискванията на чл. 69, ал. 4 КСО а дотогава е само обучаващ се курсант и е без изискуемата правосопособност за признаване на длъжността "летец - пилот". При фактическите констатации е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и същата е отхвърлена. Така постановеното решение е неправилно. При постановяване на своето решение административният съд е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствени правила като не е обсъдил поотделно и в съвкупност събрани по делото писмени доказателства, имащи пряко отношение към предмета на спора. Не са обсъдени заповед № 01185/19.12.1997 г. на началник ВВВУ "Г. Б.", с която са определени трицифрени индекси на летателния състав на военното училище за периода 5.01.1998 г. - 31.12.1998 г.; заповед на началник ВВВУ "Г. Б." № 890/07.10.1999 г., съгласно която М. Г. Ц. е повишен в длъжност "летец - пилот на наборна военна служба"; заповед на министъра на отбраната № ОХ-346 от 7.06.2010 г., където в т. 3 изрично е указано, че "курсантската/школническата служба в периода 28.02.1996 г. - 23.04.1999 г. се зачита за кадрова военна служба по ЗОВСРБ (отм.). Важна с оглед осигурително-правния статут за жалбоподателя е и заповед № ОХ-174 от 10.03.2014 г. на министъра на отбраната на Р. Б., която изменя предходната заповед като прави уточнението, че курсантската/школническата служба в периода 28.02.1996 г. - 23.04.1999 г. след срока на наборната военна служба, се зачита за кадрова военна служба по ЗОВСРБ (отм.). Изброените доказателства следва да бъдат съобразени с действащите към момента на придобиване на спорния стаж нормативни актове, като при необходимост, ползвайки и помощта на експертиза за изясняване статута на заеманата от жалбоподателя длъжност във връзка с претендираното и съотнасяне като такава от летателния състав. В задачата на специалист по труда биха се установили какви са особеностите и различията на отделните длъжности в качеството на курсант, кадрови военослужещ и длъжностите от летателния състав, как се придобива летателна правоспособност и в каво се изразява, в какво се изразяват функциите на длъжностите от летателния състав и условията за заемане на такива длъжности. Останалите неизяснени обстоятелства от административния съд са свързани с това дали за целия спорен период летателната дейност е била извършвана единствено за целите на обучението с цел придобиване на летателна правоспособност или характера на осъществяваните полети е била подчинена на носенето кадрова военна служба. Важен за отговора на този въпрос е и преценката на заповед № 890/7.10.1999 г. на началника на ВВВУ "Г. Б." и заповед № 01185/19.12.1997 г. относно придобиването на трицифрен индекс на летателния състав. Неизяснен е останал и въпроса дали изплащаните възнаграждения са имали характер на заплата с дължими върху нея осигурителни вноски. Отговорите на поставените въпроси могат да доведат до изводи различни от направените от административния съд във връзка с прилагането на чл. 69, ал. 4 КСО в случай, че за спорния период длъжността на касатора е била от летателния състав на българската авиация. По изложените съображения решение № 6383/21.10.2016 г. по адм. дело № 8350/2016 г. на Административен съд С. - град е постановено при съществено нарушения на съдопроизводствените правила и на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд при спазване на дадените указанията по тълкуването и прилагане на закона и изясняване на релевантните за спора факти. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение