Решение № 8978 от 19.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2125/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, подадена чрез главен юрисконсулт С. Якуб, срещу Решение 419/ 15.01.2024г., постановено по административно дело 8854/ 2023 г. на Административен съд- София - град (АССГ). В жалбата се излагат твърдения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон по чл. 209 от АПК. Счита се, че обжалваните разпоредби от наредбата на Столична община не преуреждат по нов начин материята, регламентирана в закона. Касационният жалбоподател- Столичен общински съвет (СОС), чрез юрисконсулт Мехмед подържа съображенията в касационната жалба и моли за нейното уважаване. Ответникът- "Национална асоциация на вносителите и търговците на пиротехнически изделия" в писмен отговор, подаден от адв. З. Димитров от ХАК счита, че подадената касационна жалба е неоснователна и недопустима. Твърди, че обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно. Ответникът в съдебно заседание чрез адв. Димитров моли да се постанови решение, с което се остави в сила решението на АССГ, като правилно и обосновано. Претендира разноски, като представя Договор за правна защита и съдействие от 06.03.2024 г. Представителят на Върховна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Смята подробните мотиви на съда за правилни и ги споделя изцяло. От друга страна счита принципно за основателни и актуални възраженията в касационната жалба, свързани с необходимостта от въвеждане на строг контрол за използване на процесните пиротехнически изделия. Преценява обаче, че тяхната регламентация следва да бъде уредена в закон, а не в подзаконов нормативен акт, какъвто е оспорената Наредба на СОС. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Съдебното производство е образувано по жалба на Националната асоциация на вносителите и търговците на пиротехнически изделия , със седалище град София булевард Рожен 25 В, представлявана от председателя Т. П. чрез адв. З. Димитров от ХАК, срещу разпоредбите на чл. 16 и чл. 17 от Наредба за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общинските имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищните сгради на територията на Столична община (Наредбата). С обжалваното решение на адм. съд се ОТМЕНЯТ разпоредбите на чл. 16 и чл. 17 от Наредбата на Столична община, приета с Решение 320 на Столичния общински съвет, по Протокол 77 от заседание проведено на 25.05.2023г. ОСЪДЕНА е Столична Община да заплати на Националната асоциация на вносителите и търговците на пиротехнически изделия сума в размер на 1000 (хиляда) лв., представляваща разноски по делото. За да приеме този резултат адм. съд установява, че с Решение 320 от 25.05.2023г. на СОС, на основание чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 13, във вр. с ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 76, ал. 3 и чл. 79 от АПК и чл. 3, ал. 5 и чл. 16а, ал. 3 и ал. 6 от Закона за защита от шума в околната среда се приема Наредба за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общинските имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищните сгради на територията на Столична община (Наредбата), представляваща Приложение 1 към решението. Решаващият съдебен състав на адм. съд приема жалбата на Национална асоциация на търговците и вносителите на пиротехнически изделия за процесуално допустима, тъй като е подадена от юридическо лице с нестопанска цел, създадено въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и осъществяващо дейност в обществена полза защита интересите на търговците и вносителите на пиротехнически изделия на територията на Република България. Обсъдил е различните в ЗОБВВПИ и наредбата компетентни административни органи, които издават разрешение, както и различните термини употреба и използване . Преценил, че при анализа и съпоставката на посочените текстове видно е, че СОС е преуредил и то в противоречие със закона обществени отношения вече регулирани от ЗОБВВПИ. Посочил, че посредством обжалваната в настоящото производство разпоредба на чл.16 от Наредбата са въведени различни по вид нови случаи, при които се ограничава възможността за използване на процесния вид пиротехнически изделия. По този начин също е нарушено посоченото по- горе правило на чл. 15, ал. 1 от ЗНА , както и чл. 76, ал. 3 от АПК. Оспорената разпоредба на чл. 16, ал. 1, ал. 6 и чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредбата към настоящия момент уреждала обществени отношения, свързани с ограничаване възможността за използването на пиротехнически изделия от посочения вид без изрично разрешение, които са регулирани вече, посредством друг нормативен акт в противоречие със забраната на чл. 10, ал. 2 от ЗНА за тяхното уреждане. Това от своя страна налагало и извод за материална незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 16, от ал. 1 до ал. 6, включително и на чл.17, ал. 1 и 2 от Наредбата. Съдебното решение е процесуално НЕДОПУСТИМО. Решението на административния съд е недопустимо, като постановено по оспорване от лице, което не разполага с правен интерес. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при строго определени законови предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, посочено в чл. 120, ал. 2 КРБ, който определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие- обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Същият да има пряк и непосредствен интерес от обжалване. Този конституционен принцип е заложен и в разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 от АПК. Според Решение 5/ 17 април 2007 г. по конституционно дело 11/ 2006г., нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. В случаите, когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Граматическото и логическото тълкуване на чл. 186, ал. 1 АПК води до извода, че правото на оспорване на административните актове е обусловено от наличие на личен и пряк интерес за оспорващия. Интересът е личен и пряк, когато оспорения акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. В случая нито една от тези предпоставки не е налице. Необосновано в случая жалбоподателят обосновава пред адм. съд правния си интерес от оспорване на текстове от Наредбата с целите, за които е регистрирано сдружението. Неправилно съдът приема, че така приетите разпоредби засягат негови права пряко и непосредствено, като ограничава и затруднява търговията и използването на пиротехнически изделия. Сдружението, не обосновава свой пряк и непосредствен интерес от оспорването на разпоредби от Наредбата. Да се приеме, че посочените в предмета на дейност дейности сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт, ще се стигне до автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес за сдружението, в противоречие с изискванията на чл. 186, ал. 1 АПК. Дружеството жалбоподател защитава интерес на вносителите и търговци. Оспорените разпоредби не се отнасят до експорт, импорт, трансфери и спедиции. Няма ограничения във вноса, превоза и съхранението на процесните пиротехнически изделия. Липсват рестрикции за параметрите на търговската дейност, места за търговия, време за предлагане, позиции от асортимент и т.н. Съответно връзката на дейността дружеството с регламентацията на използването от чл.16 и чл.17 от Наредбата не е пряка, а е опосредена и непряка. Твърденията на жалбоподателя относно специфичния правен интерес на ЮЛНЦ, осъществяващи дейност в обществена полза визират обстоятелства свързани с непряко, косвено и чисто хипотетично засягане на права и интереси, което обаче не обуславя наличие на правен интерес от съдебно оспорване, поради липса на изискуемите предпоставки на чл. 186, ал. 1 от АПК. Липсата на правен интерес не може да бъде преодоляна с посочване за негова цел на правната възможност да участва в обществени дискусии и да предприема необходимите действия при промяна на нормативните актове и решения на държавни и общински органи и други организации . Преценката- има ли сдружението правен интерес от оспорването, произтича не от буквално определения предмет на дейност, а от сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените разпоредби от подзаконовия административен акт. В насока дали от тази гледна точка, може да се приеме, че са засегнати лични права или законни интереси на сдружението. При използването по смисъла на чл.16 и чл.17 от Наредбата търговския елемент, който охранява асоциацията не е налице, няма предлагане, сделка или доставка. Търговското правоотношение по чл. 286 и сл. ТЗ е приключило и е налице употреба от купувача. Вече собственикът на вещта владее, ползва и похабява същата. Същият преценява начин, време и място на използване. Той носи отговорност за нейната употреба по чл.50 ЗЗД. Различно е правоотношението, защото при употребата от крайния потребител търговският елемент е минал етап. В случая не може да се приеме, че е изпълнено изискването за обосноваване на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба срещу подзаконов нормативен акт. При липса на правен интерес за оспорващия, обжалването ще загуби функциите и целта, които чл. 120, ал. 2 КРБ му придава и ще се превърне от контрол за законосъобразност върху актовете на администрацията в надзор за законност от страна на гражданите, каквото правомощие е възложено изцяло на прокуратурата чл. 16 АПК. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че за сдружението жалбоподател (ответник в настоящото производство) не е налице правен интерес от оспорване на Наредбата на Столичен Общински съвет. Това води до недопустимост на предявената жалба, съответно до недопустимост на постановеното от Административен съд София град съдебно решение. В конкретния случай сдружението не е установило, че е непосредствено засегнато от оспорените разпоредби, поради което не разполага с правен интерес да ги оспорва. В тази връзка и не следва да се присъждат разноски по делото за Сдружението с нестопанска цел "Национална асоциация на вносителите и търговците на пиротехнически изделия". По горните съображения, решението на адм. съд като недопустимо следва да бъде изцяло обезсилено, а производството по дeлото прекратено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първа колегия,