Решение № 7120 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1904/2011 г.

Решение № 7120 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1904/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР срещу решение № 3801 от 24.11.2010 г. по адм. дело № 4251/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Дарик Нюз" ЕООД, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на "Дарик Нюз" ЕООД разпореждане рег. N 10884 от 17.05.2010 г. на директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР, с което на управителя на дружеството е разпоредено да запази и предостави всички компютърно-информационни данни, въведени на интернет сайт https://dariknews. bg/ от потребител "Ивче" в 14.00 часа на 14 май 2010 г. под пост N 137 относно изпитните теми на държавния зрелостен изпит по български език и литература през месец май 2010 г. Съдът е изложил съображения, че оспореният акт е издаден в изпълнение на функционалната компетентност на ответника да отправя разпореждания на основание чл. 148 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), поради което е счел жалбата за допустима. Счел е също така, че непосочването на реда за оспорване на акта не е съществено нарушение на формата на акта с оглед изричната норма на чл. 140 от АПК. Приел е обаче, че начинът, по който е формулирано разпореждането, не позволява на адресата да определи еднозначно вида и обема на данните, които следва да запази и предостави, поради което е счел, че органът не е индивидуализирал в достатъчна степен разпоредените с акта права и задължения, въз основа на което е направил заключение за унищожаемост на оспорения акт поради липса на разбираемо изразена воля. Счел е също така, че издаването на полицейско разпореждане, което повдига спор относно действителната воля на органа, е в противоречие с целта на закона. Мотивиран по този начин първостепенният съд е постановил обжалваното решение. Решението е правилно. Съответен на материалния закон е изводът на съда, че оспореният акт е годен за обжалване по реда на съдебно-административното производство. Административен съд София - град е съобразил, че разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗМВР изрично овластява полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи, юридически лица и граждани в изпълнение на възложените им функции и след като адресат на акта е жалбоподателят, за когото с разпореждането се създават задължения, то правилно съдът е приел за допустимо оспорването на същото от "Дарик Нюз". Законосъобразен е и изводът на съда за издаване на процесния административен акт в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Разпорежданията на органите на Министерството на вътрешните работи следва да отговарят на изискванията, очертаващи законовия статут на административния акт. Тези изисквания са регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, като неизпълнението им съставлява основание за отмяна по аргумент от чл. 146 от АПК. В конкретния случай правилно съдът е анализирал нормативната уредба, касаеща материята, свързана с предаване, съхраняване, излъчване и получаване на електронни данни чрез използването на интернет за комуникация, като е направил обоснован извод, че в сега действащата уредба липсва легална дефиниция на употребеното от административния орган в процесното разпореждане понятие "компютърно-информационни данни". Действително, употребеното понятие "данни" е легален термин по смисъла на Наредба N 40 от 07.01.2008 г. за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления, но самият касатор оспорва, че "Дарик Нюз" е от категорията предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги. Следователно изводът на първостепенния съд, че адресатът на разпореждането е бил в невъзможност еднозначно да определи вида и обема на данните, които следва да запази и предостави, е законосъобразен. В този смисъл неоснователно е оплакването, изтъкнато в касационната жалба, че дружеството е разбрало напълно ясно волята на административния орган, тъй като в жалбата си пред съда е приело, че в исканите данни се съдържа IP адреса на потребителя. Това е така, защото ако органът е искал предоставянето конкретно на IP адреса на потребителя, то това е можело да бъде упоменато изрично след проведената кореспонденция с дружеството в един по-късен етап, предшестващ оспорването по съдебен ред, а не едва с придружителното писмо, с което жалбата на "Дарик Нюз" е изпратена по компетентност на Административен съд София - град. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,