Решение № 8649 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Цетин България ЕАД чрез процесуален представител за отмяна влязло в сила решение 2527 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело 12015/2023 г. по описа на ВАС на основание чл. 239, т. 4 АПК. Ответникът Заместник кметът на Община Родопи в представен от упълномощен процесуален представител писмен отговор (неправилно посочен в него като Кмет на Община Родопи) оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), VІІІ ми касационен състав, при Втора колегия след запознаване с молбата и представените доказателства, приема за установено следното: С определение 6870 от 07.07.2022 г., постановено по адм. дело 5629/2022 г. по описа на ВАС тричленен състав на Второ отделение отменя протоколно определение 768 от 13.05.2022 г., постановено по адм.дело 265/2022 г. по описа на АС Пловдив, с което е била оставена без разглеждане жалбата Цетин България ЕАД против изричен отказ, обективиран в писмо изх. 9412-686#18/29.12.2021 г. на заместник кмета на Община Родопи да се произнесе по молба на дружеството за извършване на административна услуга издаване на констативен акт, Образец 3 от Наредба 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредбата) и е прекратено производството по делото и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. За да постанови определението си ВАС приема, че е неправилна преценката на първоинстанционния съд, че обжалвания пред него акт има информационен характер, тъй като същия по дефиницията на чл. 21, ал. 3 АПК, като волеизявление за отказ да се издаде документ от значение за признаване и упражняване на права е индивидуален административен акт. Протоколът по чл. 159 ЗУТ(когато такъв се изисква) има обвързваща доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, а искането за съставянето му представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. а от закона за администрацията, поради което и на основание § 8 ПЗР АПК отказът за извършването ѝ подлежи на обжалване по реда на АПК. В изпълнение на така дадените указания АС Пловдив постановява решение 1456 от 28.07.2023 г., постановено по адм.дело 265/2022 г., с което обявява за нищожен изричния отказ, обективиран в писмо изх. 9412-686#18/29.12.2021 г. на заместник кмета на Община Родопи да се произнесе по молбата на дружеството за извършване на административна услуга издаване на констативен акт, Образец 3 от Наредбата и връща преписката на компетентния орган при Община Родопи за ново произнасяне. С решението, чиято отмяна се иска тричленен състав на ВАС обезсилва решение 1456 от 28.07.2023 г., постановено по адм.дело 265/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив и вместо него постановява ново, с което оставя без разглеждане жалбата на Цетин България ЕАД срещу писмо изх. 9412-686#18/29.12.2021 г. на заместник кмета на Община Родопи и прекратява производството по делото. В решението е прието, че неправилно обжалваното писмо е прието за валиден, подлежащ на обжалване административен акт, а същото има уведомителен характер, като издадено по искане на лице, което не попада сред изрично изброените в чл. 7, ал. 3, т. 3 от Наредбата лица, които могат да искат съставяне на акт обр. 3, тъй като с него заявителят е уведомен за постъпила жалба срещу издаденото за обекта разрешение за строеж, както и за възможността за заверка на този акт след приключване на съдебното производство. Допълнително е прието в тази насока, че административното производство по преписката, по която е издадено писмото е било спряно със заповед 862/28.07.2021 г. на Кмета на община Родопи на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, като липсват доказателства по делото същото да е възобновено по реда на чл. 55 АПК. Предвид така установеното настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК - между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, тъй като в случая се касае до едно и също съдебно производство, по което е постановено окончателно решение между същите страни. Постановеното в хода на това производство определение от ВАС касае въпрос по процедура, с него не е решен спор по същество и съответно няма сила на присъдено нещо, при което не са налице предпоставките за неговата отмяна по посочения законов текст. Същевременно е налице противоречие впостановените по делото актове накасационната инстанция по отношение характера на акта, при което препис от настоящето определение следва да бъде изпратено на Звеното за анализи и тълкувателна дейност при ВАС. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че искането за отмяна на влязлото в решение 2527 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело 12015/2023 г. по описа на ВАС на основание чл. 239, т. 4 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, VІІІ-ми петчленен състав при Втора колегия