Решение № 1561 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6778/2010 г.

Решение № 1561 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6778/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Алди" ЕООД, гр. София против решение № 834 от 08.04.2010 г. по адм. дело № 803/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение от 20.10.2009 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България, с което е отказано възстановяване на срока за заплащане на такса за регистрация, издаване на свидетелство и публикация относно заявка за регистрация на марка с вх. № 98001, със заявител "Алди" ЕООД, гр. София. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като дружеството не е уведомено редовно за задължението да внесе такса, а от друга страна са налице основания за възстановяване на пропуснатия срок за внасяне на такава. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - председателят на Патентното ведомство на Република България оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирано лице, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че обжалваното решение е издадено от компетентния орган (съгласно чл. 48 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) председателят на ПВ е овластен да се произнесе по искането за възстановяване не срока), в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила- решението е постановено, след като председателят на ПВ е сезиран от заявителя с молба за възстановяване на срока. Аргументирано и законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че не са налице основания за възстановяване на пропуснатия срок. Разпоредбата на чл. 48 от ЗМГО предвижда възстановяване на срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за възстановяване на срока следва да се установи, че заявителят е уведомен за акт на административния орган, който следва да изпълни в предоставен за това срок, този акт не е изпълнен в определения срок и пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че след като жалбоподателят "Алди" ЕООД, гр. София не е намерен на посочения от дружеството адрес за кореспонденция в подаденото заявление, са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК - съобщението с указанията за внасяне на такса е поставено на Интернет страницата на ПВ в продължение на един месец, какъвто е срокът за внасяне на такса съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗМГО. При тези данни в съответствие с нормативната уредба е и заключението на първоинстанционният съд, че жалбоподателят е редовно уведомен за указанията на административния орган, които не са изпълнени в предоставения за това срок. Доводът на касатора за нередовност на съобщаването, тъй като разпоредбите на чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от АПК следва да се прилагат само за съобщаването на административни актове, а не за волеизявленията на органа, направени в хода на неприключило производство, не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК изброява начините, по които административният акт може да бъде съобщен, като използването на всеки един от способите е достатъчен да обоснове редовност на съобщаването. След като спазването на посочените правила гарантира редовност на уведомяването за административен акт, който засяга правната сфера на адресата, изпълнението на изискванията на чл. 61, ал. 2 от АПК би следвало да е достатъчно и за съобщаване на волеизявленията на органа в хода на производството, които нямат непосредствен ефект върху правата и задълженията на страните. Поради това и при липсата на различна уредба тази процедура следва да се приложи и за съобщаване на разпорежданията на органа по движение на производството. В случая разпореждането за внасяне на такса е съобщено писмено по пощата на адреса, посочен от заявителя, като такъв за кореспонденция и след като последният не е намерен на адреса, закономерно е приложена нормата на чл. 61, ал. 3 от АПК. Изискванията на текста не са кумулативни, поради което поставяне на съобщение на Интернет страницата на ведомството, както в случая, е достатъчно да обоснове законосъобразност на съобщаването. Съображенията на касатора, свързани с непълнота на текста на обявлението на Интернет страницата също не могат да бъдат споделени. Представеното по делото и цитирано от касатора копие от обявлението съдържа всички необходими реквизити - посочен е адресата, заявката, за която се отнася, размерът на дължимата такса, както и срокът, в който таксата следва да бъде внесена. Съдържанието е в съответствие с изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗМГО, поради което следва да се приеме, че уведомяването е редовно, а неизпълнението на задължението ще доведе до предвидените в текста на чл. 36, ал. 1, изр. посл. от ЗМГО последици. Правилен е и изводът на съдебния състав, че не са налице основанията, предвидени в чл. 48 от ЗМГО за възстановяване на срока за внасяне на такса, тъй като пропускането на този срок не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Такива по смисъла закона са факти, които настъпват независимо и въпреки волята на заявителя, които последният не може да предотврати или да преодолее и чието осъществяване е причина за пропускане на определения срок. В случая такива обстоятелства по делото не са установени. Твърденията в молбата за възстановяване на срока са свързани единствено с редовността на съобщаването, а не с обективни причини, довели до пропускане на срока. С оглед изложеното аргументиран и в съответствие със закона е и крайният извод на първоинстанционния съд, че пропускането на срока не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Ето защо като отхвърля жалбата на "Алди" ЕООД, гр. София против решението на председателя на патентното ведомство, с което е отказано възстановяване на срока за внасяне на такса, съдебният състав, постановява акт, който кореспондира с нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на решението на съда също е неоснователен. Оспореният съдебен акт кореспондира изцяло със събраните по делото доказателства. При съобразяване с доказателствата за изпращане на писмено уведомление за разпореждането на органа за внасяне на такса, на посочения от дружеството адрес за кореспонденция, обстоятелството, че дружеството не е намерено на адреса, в какъвто смисъл са представите пощенски плик, обратна разписка и уведомление от Български пощи, че получателят е непознат на посочения адрес на л. 32-35 от делото, както и за уведомяването чрез обявление на Интернет страницата на ведомството, съдът достига до обоснования извод, че жалбоподателят е уведомен редовно за указанията за административния орган и за него тече посочения в указанията на органа срок за внасяне на такса. Липсата на доказателства за наличие на особени, непредвидени обстоятелства, възпрепятствали заявителя да изпълни указанията, обосновават заключението за отсъствието на предпоставките на чл. 48 от ЗМГО за възстановяване на пропуснатия срок. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав стигна до извода, че не са налице основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението на Административен съд - София град. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,