Решение № 13330 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13243/2016 г.

Решение № 13330 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13243/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 1804 от 12.10.2016 г., постановено по адм. д. № 355/2016 г. по описа на Административен съд – П. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда не кореспондират със събраните доказателства, които не установяват реалното извършване на доставките по спорните фактури. Акцентира върху обстоятелството, че фактурите не са подписани от получателя, както и, че липсват други доказателства, които да установяват, че действително му е предадена фактическата власт върху стоките. Намира, че съдът е разместил доказателствената тежест между страните, като е приел, че той следва да установи, че фактурираните доставки не са извършени. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и РА. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП" - П. не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – П. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1402909-091-001 от 23.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- П., потвърден с Решение № 972 от 21.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- П., с който за [фирма] са установени допълнително дължими задължения за ДДС в размер на 37 990.65 лв. и лихви за забава 25 935. 46 лв., както и допълнително дължим корпоративен данък за 2007 и 2008 г. в размер на 141.42 лв. и 547.31 лв. и следващите се лихви за забава в размер на 116.73 и 360.93 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатация за обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Наличието му е обосновано с издадените на [фирма] през ревизираните периоди фактури от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], които не са отрезени в счетоводството на ревизираното дружество. Прието е, че стоките по фактурите са получени от ревизирания и впоследствие са продадени на вътрешния пазар, в резултат на което приходите от тях са укрити. След съобразяване на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК органите по приходите са счели, че реализираната печалба е в размера на предоставената отстъпка от 6 %, въз основа на която са определили размерите на неотчетените приходи от продажби на стоките по спорните фактури. От тези суми те са приспаднали отчетната стойност на стоките и са определили размерите на данъчните основи за облагане по ЗКПО за съответните данъчни периоди. След преобразуване в посока увеличение на финансовия резултат на ревизираното дружество за 2007 и 2008 г., органите по приходите са определили допълнително дължимите размери корпоративен данък и следващите се лихви за забава. При отчитане на облагаемия оборот от реализиране на стоките по неосчетоводените фактури, ревизиращите са приели, че към 31.12.2007 г. [фирма] е надхвърлило прага за задължителна регистрация по по ЗДДС и до 14.01.2008 г. е следвало да подаде заявление за регистрация. На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС приходните органи са начислили допълнително ДДС в размер на 19 750. 22 лв. за извършените облагаеми доставки за периода 15.01.2008 г. – 31.11.2008 г. Към 01.12.2008 г. ревизираното дружество е регистрирано по ЗДДС, с оглед на което за неосчетоводените продажби на тютюневи изделия през този месец ДДС е начислен на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС. В хода на съдебното производство е проведена СГрЕ, заключението по която е преценено от съда като неотносимо. Решаващият състав е приел, че след като при осъществените насрещни проверки издателите на фактурите са потвърдили реалното осъществяване на доставките, отразили са ги в счетоводството си, разяснили са механизма им и са представили доказателства за материалната, транспортна и складова обезпеченост за извършването им, то спорните стопански операции са реално осъществени. Счел е, че този извод не се променя от липсата на подписи на получателя в спорните фактури, тъй като по аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК верността на фактическите констатации в РА не е опровергана от [фирма]. Поради това е приел, че ревизираното дружество е получило и укрило приходите от последващата продажба на тези стоки, което е мотивирало заключението за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Преценил е още, че законосъобразно ревизиращите са определили данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, с които са увеличили финансовият резултат на дружеството за 2007 г. и 2008 г., в резултат на което са определили допълнително дължимия корпоративен данък и лихва за забава. Същият краен извод е формиран и спрямо допълнително установените задължения по ЗДДС при облагаем оборот, включващ приходите от неосчетоводените доставки, с които прагът за задължителна регистрация е надхвърлен към 31.12.2007 г. Отчитайки разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС първоинстанционният съд е приел, че ревизираното дружество дължи неначисления данък за изпълнените от него доставки за периода 15.01.2008 г. – 31.11.2008 г., а за м. 12. 2008 г. данъкът е дължим на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС. В обобщение решаващият състав е приел, че РА е изцяло законосъобразен, с оглед на което е отхвърлил жалбата срещу него. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на касатора за необоснованост на формираните от първоинстанционния съд фактически констатации и правни изводи. В своята практика ВАС многократно е посочвал, че при проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК, само когато наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. В случая, констатацията за укрити приходи е обусловена от твърдяните последващи продажби на стоките по неосчетоводените фактури, които са могли да се осъществят като обективни факти само при условие, че предходните доставки са реално осъществени. Поради това, в тежест на приходните органи е да установят главно и пълно, че издадените фактури обективират действителни стопански операции, а този извод е функция от установяването на предаването на фактическата власт върху стоките от доставчиците на получателя. След капо последният изрично е оспорил реалността на доставките и в издадените фактури липсва негов подпис, то само въз основа на обясненията на доставчиците и осчетоводяването на фактурите при тях, не би могло да се приеме, че стоките са реално получени от ревизирания. Обратният извод би могъл да се формира само ако се приложи различен критерий при преценката за реалност на доставката в зависимост от това дали действителното й осъществяване се твърди от получателя или от органите по приходите. При претендирано право на приспадане на данъчен кредит от получателя, обясненията на последния, осчетоводяването на доставките и последващата им реализация не са достатъчно основание органите по приходите да приемат, че фактурираните стопански операции са действително осъществени. Определящо е да се установи предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика на получателя. Аналогично, при подкрепена със спорните фактури констатация за обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, органите по приходите следва да установят, че стоките са действително получени от ревизирания. При липсата за доказателства за предаването им на получателя, необосновано първоинстанционният съд е приел, че е установено наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и законосъобразно ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. След като не е установено основанието по ал. 1 на чл. 122 ДОПК, ревизиращите необосновано са преобразували финансовият резлутат на дружеството за 2007 и 2008 г. с определените данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК и са установили допълнително дължим корпоративен данък и лихви за забава в посочените размери. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, с което РА в тази му част бъде отменен. В останалата му част решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. В хода на производството не е назначена ССчЕ, която да изследва достигнат ли е облагаем оборот за регистрация по ЗДДС през някой от ревизираните данъчни периоди, но без да се отчитат презюмираните неосчетоводени приходи от последващи продажби на стоки, получени по спорните фактури. В тази връзка решаващият състав не е формирал никакви фактически изводи, което препятства настоящата инстанция да осъществи дължимата проверка на материалната законосъобразност на съдебния акт в тази му част. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство и необходимостта от установяването на релеванти факти и обстоятелства, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, в тази му част решението следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на горепосочените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора и направеното пред АС- П. искане, в полза на [фирма] следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното производство разноски събразно уважената част от жалбата, възлизащи на сумата от 28.67 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение