Решение № 134 от 15.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2015 г.

Решение № 134 от 15.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1380/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. А. и Т. З. М. -А. чрез пълномощниците им адвокат Г. Г. против решение № 559 от 20.11.2014 г., постановено по гр. д. № 475 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Плевен в частта, с която е потвърдено решение № 37 от 3.04.2014 г. по гр. д. № 720/2011 г. на Районен съд-Кнежа за уважаване на предявения от К. Н. П., Й. Р. Я., Е. И. В., Н. В. Н., И. В. Х., Т. С. В. и Я. В. М. против И. А. А. и Т. З. М. -А. ревандикационен иск по отношение три ниви в землището на [населено място], [община]: нива от 7.001 дка в местността "Р. ", имот № 012001, нива от 50.800 дка в местността "Р. ", имот № 013001 и нива от 9.001 дка в местността "Османците", имот № 037002. В касационната жалба са наведени доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът не е взел предвид настъпили след предявяване на иска факти от значение за изхода на спора. К. Н. П., В. С. Р. и П. С. Р. /правоприемници на починалата на ...... г. Й. Р. Я./, Е. И. В., Н. В. Н., И. В. Х., Т. С. В. и Я. В. М. не са подали писмен отговор на касационната жалба в срока и по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. С определение № 184 от 25.04.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 117 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 20/2013 г. на ВКС, II г. о. по въпроса длъжен ли е съдът при постановяване на съдебното решение да вземе предвид и онези факти и обстоятелства, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Въпросът е относим към формираните по спора изводи на въззивния съд, който е приел, че правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на П. Л., сред които са ищците, а ответникът И. А. А. е закупил имотите с нотариален акт № 167, том II, рег. № 2283, дело № 191/2006 г. на СВ-М. Б. от С. Х. П., М. Г. П. и И. Г. А.. Продавачите не са били собственици, тъй като С. Х. П. не е наследник на П. Л., а М. Г. П. и И. Г. А. са продали наследствените си права през 2001 г., поради което договорът за покупко-продажба не е произвел вещно прехвърлителен ефект и купувачът не е придобил правото на собственост. Съдът е уважил ревандикационния иск, като е приел за установено, че ответниците владеят имотите. За да направи този извод Окръжен съд-Плевен е обсъдил твърдението им, че не са влезли във владение на закупените имоти, което кореспондира с представената служебна бележка от [фирма], [населено място], че за процесните ниви са били сключвани договори за наем с наследниците на П. И. Р. /П. Л./ и че те са получили рента за стопанските 2005/2006 г.; 2006/2007 г., 2008/2009 г. 2009/2010 г. и за 2010/2011 години. Същевременно от представеното и неоспорено от ответниците удостоверение изх. № 40/03.01.2014 г. издадено от [фирма], се установява, че към настоящия момент купувачът И. А. и съпругата му са във владение на имотите, като владението се осъществява чрез арендатора, с който А. е сключил едногодишен договор за наем за обработване на процесните земеделски имоти. Това владение се осъществява без наличие на твърдяното от ответниците правно основание, тъй като собственици на имотите са ищците. Изводите на съда относно установяване факта на осъществявано от ответниците владение са направени в противоречие с практиката на ВКС. С решение № 117 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 20/2013 г. на ВКС, II г. о, с което е дадено тълкуване, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания, което задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска, т. е. преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая съдът не е обсъдил приетия като писмено доказателство договор за аренда от 27.05.2014 г., с който една от ищците е отдала процесните имоти под аренда на [фирма] и признанието на ищците в становището им от 15.07.2014 г., че владеят имотите. Договорът от ищците е сключен и признанието им, че владеят имотите е направено след сключването от ответниците на договора за наем с [фирма], [населено място] и същите удостоверяват, че към момента на приключване на съдебното дирене именно ищците са във владение на процесните имоти. Изложеното налага да се отмени неправилното въззивно решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необосновани фактически изводи. Тъй като не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, то спорът следва да бъде разрешен като се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищците са собственици на процесните имоти и да се отхвърли искането за предаване на владението им. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение