Решение № 5783 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9731/2019 г.

Решение № 5783 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9731/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Василев против решение № 227 от 19.05.2019 г. по адм. дело № 263/2019 г. на Административен съд – Стара Загора, в частта, в която е отхвърлена жалбата му с искане за обявяване за нищожна заповед № 10-00-1666/28.09.2018 г. на кмета на община Стара Загора в частта относно УПИ III-6159, кв. 812 по плана на гр. Стара Загора. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обоснова от събраните доказателства. Моли решението на Административен съд – Стара Загора в частта, в която жалбата е отхвърлена, да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № 10-00-1666/28.09.2018 г. на кмета на община Стара Загора в частта относно УПИ III-6159, кв. 812 по плана на гр. Стара Загора да бъде отменено. С частна жалба Василев оспорва същия съдебен акт и в частта, в която жалбата му против заповед № 10-00-1666/28.09.2018 г. на кмета на община Стара Загора е оставена без разглеждане в останалата част. В частната жалба и в допълнението към нея жалбоподателят излага съображения, че доводите му за незаконосъобразност на административния акт и искането за неговата отмяна неправилно не са разгледани от съда и по тях липсва произнасяне. Моли решението да бъде отменено в частта, в която жалбата му е оставена без разглеждане и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия в тази част. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът– кметът на община Стара Загора оспорва касационната и частна жалби и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Като взе предвид основанията за отмяна, посочени в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: В частта, в която жалбата на В. Василев с искане за обявяване за нищожна заповед № 10-00-1666/28.09.2018 г. на кмета на община Стара Загора в частта относно УПИ III-6159, кв. 812 по плана на гр. Стара Загора, е отхвърлена, решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспорената заповед на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ е наредено да се изработи проект за изменение на ПУП- ПРЗ в обхват територията на квартал/ парк "Бедечка" при граници: юг – ул. "Христина Морфова", север- алеята към предприятие "Труд", запад- ул. "И. Вазов, изток- ул. "Хан Тервел" по плана на гр. Стара Загора в частта, относно УПИ III-6159, кв. 812, собственост на жалбоподателя Василев, е постановена от компетентен орган съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ. С оглед териториалния обхват разработката не попада в хипотезите на чл. 124а, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ, поради което и съгласно чл. 135, ал. 1 ЗУТ компетентен да издаде разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП- ПРЗ е именно кметът на община Стара Загора. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е издадена в нормативно установената писмена форма и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до нейната нищожност. В този смисъл правилно е посочено, че заповед за изработване на проект за изменение на действащия подробен устройствен план може да бъде издадена и служебно съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ, като в тази хипотеза искане от лицата по чл. 131 от закона не е необходимо. Решаващият съд правилно приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до нейната нищожност. Принципно следва се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени. С оспорената заповед е наредено изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ. Административният акт е издаден на предвидено в закона основание. Всички доводи на жалбоподателя не сочат на нарушения на материалния закон с характера изяснен по – горе и биха могли да обосноват унищожаемост на оспорената заповед, което е извън предмета на спора, но не и нейната нищожност. Ето защо, като достига до заключение в този смисъл и приема, че заповедта е кмета на община Стара Загора в оспорената част не е нищожна, първоинстанционният съд постановява решение, което в тази част съответства на материалния закон и на представените доказателства. По тези съображения настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд – Стара Загора в частта, в която жалбата на Василев с доводи за нищожност на заповед № 10-00-1666/28.09.2018 г. на кмета на община Стара Загора в частта относно УПИ III-6159, кв. 812 по плана на гр. Стара Загора. Съдебният акт в тази част е постановен в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. Частната жалба против решението в частта, с която жалбата на Василев "в останалата част" е оставена без разглеждане, е частично основателна. Постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт в този смисъл е изключително непрецизен, но съобразявайки изложеното в мотивите, следва да се приеме, че съдът оставя без разглеждане, както жалбата по отношение на всички имоти с изключение на този, притежаван от жалбоподателя, независимо от изложените съображения, така и жалбата по отношение на доводите за незаконосъобразност на заповедта и искането за отмяна на същата в частта относно УПИ III-6159, кв. 812 по плана на гр. Стара Загора, собственост на жалбоподателя, направени в първото и единствено съдебно заседание по делото и в хода по същество. Съобразно изложеното изводът на съдебния състав, за допустимост на оспорването само в частта относно собствения на жалбоподателя имот УПИ III-6159, кв. 812 по плана на гр. Стара Загора е правилен. Нито в жалбата, нито в проведеното на 28.05.2019 г. единствено заседание по делото, а също и в хода на делото по същество и в представената писмена защита не е уточнено, че жалбата засяга заповедта само в частта относно собствения на жалбоподателя имот УПИ III-6159, кв. 812 по плана на гр. Стара Загора. Доводи, че се оспорва заповедта изцяло са направени и в касационната жалба. При това положение съдът законосъобразно приема, че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на административния акт само в частта, засягаща собствения му имот, независимо от изложените основания, а в останалата част е недопустима. Ето защо като оставя без разглеждане жалбата по отношение на останалите имоти, предмет на заповедта, съдът постановява съдебен акт, който в тази част съответства на материалния закон. В частта, в която е оставена без разглеждане жалбата по отношение на доводите за унищожаемост на оспорената заповед, решението на административния съд е неправилно. Съдът приема, че срокът за оспорване е пропуснат, тъй като заповедта е съобщена на заинтересованите лица по реда на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ. Този извод е незаконосъобразен, тъй като този ред за съобщаване на актовете по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ е въведен с новата ал. 7 на чл. 135, в сила от 01.01.2019 г. Към датата на издаване на оспорената заповед разпоредбата не е съществувала, поради което съобщаването на акта е следвало да се проведе по общите правила на чл. 128 ЗУТ. В случая този въпрос не е изследван от съда и съображения и доводи относно съобщаването на акта съобразно действащите законови разпоредби не са изложени. Това налага заключението, че решението (с характер на определение) в частта, в която жалбата с доводи за незаконосъобразност на заповед № 10-00-1666/28.09.2018 г. на кмета на община Стара Загора в частта относно УПИ III-6159, кв. 812 по плана на гр. Стара Загора, собственост на жалбоподателя Василев, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия в тази част, като съдът прецени допустимостта на жалбата с оглед действащите към момента на постановяване на заповедта правила за съобщаване на административния акт, събере доказателства съобразно твърденията на страните в този смисъл и изложи съответни съображения. В останалата част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,