Решение № 16940 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9179/2019 г.

Решение № 16940 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9179/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Електроразпределение Юг" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив чрез процесуалният му представител против Решение № 897/15.05.2019 г. постановено по адм. д. № 2687/2018 г. по описа на Административен съд-Бургас. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопоризводствените правила и необоснованост- отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдът не е съобразил оплакванията на жалбоподателя, че издателя на административния акт неправилно е посочил като неизвестен извършителя на строежа респ. адресата на заповедта. Нарушена е процедурата по уведомяване на заинтересованите лица за производството по чл. 178 и издадените актове. Нарушение са принципите на чл. 7 и чл. 8 АПК. Заповедта е издадена в противоречие със закона. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, след което да се постанови ново, с което да се отмени оспорената заповед. Претендират се съдебни разноски за настоящото производство. В с. з. касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Представя писмени бележки, с които поддържа оплакванията по жалбата. Ответната страна, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло основателността на касационната жалба. Представя писмени бележки, в които излага доводите си и иска решението на административния съд да бъде оставено в сила. Не претендира съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 21, ал. 1 от АПК, от надлежна страна-адресат на решението и срещу акт, подлежащ на съдебен касационен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното пред Върховния административен съд решение, Административен съд-Бургас е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив против Заповед № ДК 19-Б-2/20.08.2018 г. издадена от Началник РО НСК-Бургас РДНСК Югоизточен район, с която на осн. чл. 178, ал. 5 във вр. с чл. 178, ал. 1 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж "Кабел НН от БКТП "Лагуна" в Поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 67800.1.313, м. "Герени", Община Созопол до КРШ, находящ се в ПИ с идентификатор 67800.34.10 м. "Св. Марина", Община Созопол пред ПИ с идентификатор 67800.34.21 м. "Св. Марина", Община Созопол, преминаващ през ПИ с идентификатори 67800.1.313, 67800.1.235, 67800.1.114, 67800.1.259 в м. "Герени", Община Созопол, ПИ с идентификатори 67800.34.12, 67800.34.13, 67800.34.21, 67800.34.10 в м. "Св. Марина", Община Созопол. За да постанови своя съдебен акт, Административен съд-Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. В административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Приел е, че заповедта е издадена в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционния съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими към спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, проверил е изцяло законосъобразността на административния акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК на основанията по чл. 146 АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен правен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед. Настоящата инстанция напълно споделя извода на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че оспорения административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от данните по делото заповедта предмет на съдебния контрол е издадена след съставен по реда на чл. 178, ал. 5 ЗУТ констативен акт. Съдът не споделя становището на касатора, че е следвало да бъде уведомен по реда на чл. 61 АПК. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ се прилага когато в ЗУТ или актовете за неговото прилагане е предвидено съобщаването да става по реда на АПК. В случая чл. 178 ЗУТ не предвижда съобщаването да се извършва по този ред. Заключението на административния съд, че оспорения административен акт е постановен при наличието на материалноправните основания за това е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата по делото. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентните по чл. 177 органи. Ползването на процесния строеж в нарушение на сочената разпоредба е дало основание на административния орган да издаде оспорената заповед. Последната се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: обектът да представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, да се ползва и да не е въведен в експлоатация, въпреки че подлежи на въвеждане съобразно категорията си /чл. 177, ал. 2 и 3 ЗУТ/. В случая тези предпоставки са налице. Процесния строеж, съставлява такъв от трета категория по чл. 137, т. 3 б. "б" ЗУТ и чл. 6, ал. 3, т. 6 от наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, което не се оспорва от страните. При това положение обектът не попада в приложното поле на чл. 178, ал. 2 ЗУТ, предвиждащ изключение от дължимостта за въвеждане в експлоатация само на строежите от шеста категория. Не се оспорва и обстоятелството, че строежът се ползва по предназначение. Касационният жалбоподател не оспорва и че за строежът не е налично разрешение за ползване. Той твърди че такова не е необходимо тъй като се касае за строеж осъществен през периода 1945-1970 г. далеч преди жалбоподателя да го придобие в собственост. Тези му твърдения се опровергават от събраните по делото доказателства, от които се установява че строежът е осъществен след 2009 г. и се ползва за електроснабдяване на имоти в м. "Св. Марина" Община Созопол. Видно от обясненията на касационния жалбоподател след изграждането на БТКП "Лагуна" и въвеждането му в експлоатация съществуващите кабелни линии за ниско напрежение се присъединяват към него, а стария трафопост е премахнат. От представените договори за присъединяване и техническата документация се установява че е извършена реконструкция на кабелните линии. Неотносимо към законосъобразността на заповедта е твърдението на жалбоподателя, че той г е придобил обекта в този вид. Обстоятелството че строежът се ползва без да е налице разрешение за това, при законовото задължение да е налично е достатъчно за да се приеме, че заповедта е издадена в съответствие със закона. Настоящата инстанция счита, твърденията на касатора че процесния обект съставлява търпим строеж за неотносими към настоящия правен спор. В случая не се касае до заповед за премахване на незаконен строеж, а за заповед за забрана за ползването на строеж. Материално-правните предпоставки при които се издават посочените заповеди са различни. За издаването на заповедта по чл. 178, ал. 1 ЗУТ както се посочи е достатъчно обектът да не е въведен в експлоатация по съответния ред и същия да се ползва от жалбоподателя. Изложеното мотивира оставянето в сила на решението на Административен съд-Бургас. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК, Върховният административен съд