Решение № 2118 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12057/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Н., гражданин на Афганистан, против Решение 19373 от 09.10.2024 г., постановено по адм. дело 8766/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразно Решение 8648/14.08.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на Б. Н. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Б. Н., не се явява. Представлява се от назначения му по ЗПП адв. Лисичкова, която поддържа касационната жалба, а по съществото на спора твърди неправилност на съдебното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Н., гражданин на Афганистан, против Решение 8648/14.08.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на чужденеца . Изложената от Б. Н. бежанска история не обуславя наличието на преследване по смисъла на легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Съдът е посочил, че в бежанската история на чужденеца не се съдържат доказателства за възникнал у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение в страната му по произход. Съдът е заключил, че от проведеното с търсещия закрила интервю не се установява същият да е имал конфликти с официалните власти в страната си по произход, да е бил арестуван или осъждан, да е членувал в политическа партия или да е имал конкретни проблеми заради изповядваната от него религия, върху него и негови близки и роднини да е оказвано насилие от официалните власти в Афганистан. Съдът е приел, че причините за напускане на страната му по произход не се обуславят от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Същите са от личен икономически характер и не са основание за получаване статут на бежанец. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При разглеждането на този въпрос съдът е съобразил и решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007г., както и тълкуването на понятието посегателство по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО /отм./ относно минимални стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила. Съдът е приел, че административният орган е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, с оглед предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е заключил, че решението е издадено при изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, водещи до правилния извод на чужденеца да бъде отказано предоставянето както на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - София град. Обосновано АССГ е заключил, че административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите съгласно чл. 59 от АПК реквизити, постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно съдът, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице материалноправните основания за предоставяне статут на бежанец на касационния жалбоподател, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно тази разпоредба статут на бежанец в Република България (РБ) се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от Б. Н. фактически твърдения не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/ или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. Правилно административният съд е приел, че действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват, като този факт се потвърждава и от изявленията на същия, че спрямо него никой не е упражнявал насилие и не е отправял каквато и да било заплахи. Причините за напускане на страната му на произход имат единствено личен икономически характер. Видно от протокола от проведеното интервю, жалбоподателят сочи, че е напуснал Афганистан, защото е искал да продължи образованието си, а там е изпитвал трудности да го стори поради настъпленията на талибаните. Правилен е крайният извод на административния съд за напускане на Афганистан по икономически причини, каквито кандидатът единствено излага в проведеното с него интервю. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Б. Н. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ предвижда, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Афганистан поради реална опасност от тежки посегателства. От представените справки за актуалното положение в страната по произход, съпоставени с личната бежанска история на лицето, в разглеждания случай, не се установява чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като преценката на обстановката в Афганистан и бежанската история на жалбоподателя сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. На база установеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение