Решение № 349 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2319/2008 г.
ВКСII гражданско отделение08.06.2009 г.докладчик Златка Русева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 220/10.12.2007 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по гр.д. № 382/2007 г. по описа на същия съд.
Мотиви
Решение № 349 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2319/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по член 218а ал. 1 б. "а" от ГПК /отм./ във връзка с параграф 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. С. от гр. А.,Бургаска област против решение № 220/10.12.2007 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по гр.д. № 382/2007 г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба Т. К. Р. и Ш. К. Р. и двамата от с. К.,Бургаска област, не вземат становище по жалбата.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си, въззивният съд е оставил в сила решение № 42/14.03.2007 г. постановено по гр.д. № 172/2006 г. по описа на А. районен съд, с което е осъден Н. С. С. да предаде на Т. К. Р. и Ш. К. Р. владението върху недвижими имоти: трайни насаждения/черешова градина/ с площ от 13,341 дка, находящи се в местн. "Б", съставляващи ПИ № **** по плана за земеразделяне на с. К., нива с площ 4,318 дка, находяща се в местн"У", съставляваща ПИ№ ** по плана на същото село, нива с площ от 16,230 дка, находяща се в местн. "Т", съставляваща ПИ№ ** и нива с площ 3,428 дка, находяща се в местн"Л", съставляваща ПИ № ** по плана на същото село. Въззивният съд е констатирал, че ищците се легитимират като собственици на процесните земеделски имоти по силата на покупко- продажба, съгласно нотариален акт № /**** г., като при закупуването им върху тези земи е имало тежести-вписан договор за аренда от 23.10.2002 г., с който праводателите на ищците са отдали под аренда земите на ответника С, като след тази сделка ищците са уведомили с предизвестие от 21.12.2005 г. ответника, като страна по договора за аренда, че прекратяват същия на основание раздел V, т. 3 и т. 3.1, като съответно ще го обезщетят за посочения период от време. Съдът е отбелязъл, че с доказателствата по делото, горепосочената фактическа обстановка е била установена и въпреки прекратяването на договора ответникът продължил да владее имота. Наред с това, въззивният съд е изложил допълнителни аргументи, за това, че ответникът С. продължил да владее имота без правно основание, тъй като към момента на постановяване на въззивното решение арендният договор от 23.10.2002 г., със срок на действие 5 години от датата на сключването му е изтекъл и не е подновен, напротив налице е правен спор и искане за ревандикация на процесните имоти, предмет на договора за аренда.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си, касаторът твърди, че изводите на въззивния съд относно обстоятелството дали процесните имоти са владяни от него на правно основание са неправилни и не съответстват на доказателствата по делото. В тази връзка се навеждат аргументи за действието на договора за аренда през посочения период от време и съответно изпълнението на клаузите на същия от страна на арендатора-настоящия касатор. Тези оплаквания са неоснователни. При обосноваване на изводите си, въззивният съд е отчел основанието на което ответникът се намира в процесните имоти, а именно сключения от праводателите на ищците аренден договор, но е достигнал до извода, че същото основание не е налице, след като с доказателствата по делото е установено, че този договор е бил прекратен на основание неизпълнението, съгласно горепосочените в същия клаузи. От друга страна налице са доводи, изложени от въззивния съд, свързани с прекратяването на същия и с оглед изтичането на предвидения по договора срок, за който последният е бил сключен. Ето защо, крайните изводи на съда, че ответникът се намира в процесните имоти без правно основание, поради което ревандикационната претенция се явява основателна, съответстват на установеното с доказателствата по делото.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд