Решение № 600 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2703/2011 г.

Решение № 600 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2703/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Марин Славчев Славов срещу решение № 1822 от 21.12.2010 г. по адм. д. № 2538/2010 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № з-8313 от 19.08.2009 г. на заместник-директора на Областна дирекция МВР Пловдив за наложена принудителна административна мярка - забрана за напускането на РБългария и издаването на паспорти или заместващи ги документи, считано от 19.08.2009 г. до отпадане основанието за това. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради противоречие с забраната по чл. 27, § 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите - членки на съюза единствено по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве. Оспорват се изводите на съда, че погасяването на публичните вземания не преследва икономически цели, а е в обществен интерес. Ответникът е представил писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че забраната за напускане на страната по чл. 75, т. 5 от ЗБДС представлява защита на държавния интерес, тъй като жалбоподателя има непогасено публично парично задължение в големи размери, в качеството му на едноличен търговец към момента на налагане на ограничението. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховния административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата решаващият съд е установил, че производството по налагане на мярката е започнало по искане на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив, дирекция "Събиране" по изпълнителни дела образувани срещу жалбоподателя, в качеството му на едноличен търговец, за задължения в размер на 5000 лв., за които длъжникът не е представил надлежно обезпечение. Направил е извод, че е налице хипотезата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС за налагане на принудителна административна мярка на лица, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК и е приел, че конкретния случай не сочи на пряко противоречие между чл. 75, т. 5 от ЗБЛД и забраната по чл. 27, § 1 от Директива 2004/38/ЕО. Решението е недопустимо. Жалбата е юридическият факт, от който е възникнало административнопроцесуално правоотношение между жалбоподателя и съда. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК при разглеждането на жалбите и протестите се призовават органът, който е издал обжалвания акт, жалбоподателят и другите заинтересувани граждани и организации, участвуващи в административното производство. Следователно надлежни страни в процеса са субектите, които са заинтересовани от неговия изход - жалбоподателят; органът, издал обжалвания акт и заинтересованите от делото правни субекти, ако в случая има такива. Водещ критерий за преценката по чл. 154, ал. 1, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК е административната правосубектност на издателя на акта, а не качеството на юридическо лице на неговата администрация. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗМВР областните дирекции на МВР са част от основните структури на ведомството, а според чл. 12 и чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), в областните дирекции на МВР се изграждат отдели, сектори и други структурни звена, които се ръководят от началници. Съгласно чл. 78, ал. 1 от Закона за българските лични документи принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица да упражняват правомощията по този раздел. Със заповед № I3-1003/19.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи са упълномощени длъжностни лица от МВР да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 75, чл. 76 и чл. 76а от Закона за българските документи за самоличност, по т. 1 - 1, б. "в" от заповедта упълномощени да издават заповеди по чл. 75, т. 5 от ЗБДС са включително директорите и заместник - директорите на областните дирекции на МВР. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена от заместник- директор на ОД на МВР въз основа на извършеното упълномощаване. Последният има качеството на надлежна страна по спорното материално административно правоотношение. От данните по делото е безспорно, че директорът на ОДМВР - Пловдив не е бил страна в развилото се административно производство, поради което процесуално незаконосъобразно съдът го е конституирал като страна по делото. Заместник-директорът на ОД на МВР е административният орган - издател на обжалвания пред съда административен акт. Цитираната заповед за упълномощаване съставлява основание за упражняване на компетентност и в този случай актът се издава от името на органа, комуто са делегирани съответните правомощия и чието йерархично ниво определя родовата подсъдност на спора за законосъобразността му (Виж: ТР № 4/2004 г. на ВАС). Следователно надлежен ответник по жалбата е органът, издал обжалваните актове за прилагане на ПАМ (заместник-директорът на ОД на МВР - Пловдив), а не - директорът на ОДМВР. Административен съд - Пловдив не е конституирал като ответник органът - издател на акта, поради което е нарушил разпоредбите на чл. 154, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК. Допуснато процесуално нарушение е съществено и след като в производството е участвувала ненадлежна страна, постановеното решение е недопустимо. Налице е основание за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с участието на зам. директора на ОДМВР - Пловдив. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,