Решение № 11554 от 13.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Русе (РИОСВ-Русе), представляван в съдебно заседание от адв. Л. Северинов, срещу Решение 48/27.05.2022 г. по адм. дело 22/2022 г. по описа на Административен съд Силистра, с което по подадена от Пътперфект-Т ЕАД, с [ЕИК], гр. Силистра, представлявано от изпълнителния директор Ж. Друмев, жалба е отменено Писмо изх.И-4587/24.11.2021 г. на директора на РИОСВ-Русе. В отмененото писмо е прието, че поради изтичане на повече от пет години от датата на влизане в сила на Решение РУ 1-1/2015 г. по ОВОС за одобряване на инвестиционно предложение на дружеството за Добив на подземни богатства - строителни материали (варовици) от площ Правда в землището на [населено място], община гр. Дулово, област Силистра и незапочване на осъществяването на инвестиционното предложение, същото е изгубило правно действие, съгласно чл. 99, ал.12 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо, тъй като Писмо изх. И-4587/24.11.2021 г. не представлява индивидуален административен акт по смисъла на АПК. Излага твърдения, че оспореното пред първоинстанционния съд писмо е с характер на становище по направено от Пътперфект-ТЕАД запитване и същото не е издадено в резултат на проведена по реда на чл. 99, ал. 12 ЗООС процедура. В съдебно заседание се иска обезсилване на решението или отмяна на същото като незаконосъобразно. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Пътперфект-Т ЕАД, представляван от изпълнителния директор Ж. Друмев чрез адвокат И. Иванов счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно. Претендира присъждане на разноски в производството. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна по изложените по-долу съображения. С обжалваното решение Административен съд - Силистра е отменил Писмо изх.И-4587/24.11.2021 г. на директора на РИОСВ-Русе, в което е прието, че поради изтичане на повече от пет години от датата на влизане в сила на Решение РУ1-1/2015 г. по ОВОС за одобряване на инвестиционно предложение на ответното дружество за Добив на подземни богатства - строителни материали (варовици) от площ Правда в землището на [населено място], община гр. Дулово, област Силистра и незапочване на осъществяването на инвестиционното предложение, същото е изгубило правно действие, съгласно чл. 99, ал.12 от ЗООС. Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружество Пътперфект-Т ЕАД, с [ЕИК], с искане за прогласяване нищожността на Писмо изх.И-4587/24.11.2021 г. на директора на РИОСВ-Русе, издадено във връзка с изричното сезиране на административния орган с искане за произнасяне относно правното действие на Решение по ОВОС, в контекста на чл. 99, ал.12 (предишна ал. 8 и ал. 11) от ЗООС, предвид спецификата на конкретното инвестиционно предложение и представените от ответното дружество документи. От фактическа страна по делото е установено, че дружеството Пътперфект-Т ЕАД е подало искане с вх. АО-4908/24.09.2021 г. до директора на РИОВ-Русе (по чл. 94, ал. 2, във връзка с чл. 99 ЗООС) за преценка на правното действие на Решение по ОВОС РУ-1-1/2015 г., одобряващо добив на подземни богатства строителни материали (варовици) от площ Правда, като и предвид приложената документация, е поискано да бъде извършена проверка на относимите обстоятелства по повдигнатия въпрос дали е започнало осъществяване на инвестиционното предложение. След постъпване на искането в РИОСВ-Русе е последвало (ново) методическо указание изх. 91-00-50/02.08.2021 г. на Министерство на околната среда и водите по прилагане на разпоредбите на чл. 99, ал. 12 ЗООС, явяващо се причина за отправяне от страна на административния орган на изрично искане за конкретни указания по разглеждания случай от МОСВ. В постъпилото такова МОСВ обобщено е указало, че за всеки конкретен случай, при стриктно спазване на изискванията на нормативната уредба, компетентният орган следва да се произнася относно правното действие на административния акт по реда на глава шеста, раздел трети от ЗООС. В оспореното пред първоинстанционния съд Писмо изх.И-4587/24.11.2021 г. директорът на РИОСВ-Русе е посочил, че поради изтичане на повече от пет години от датата на влизане в сила на Решение РУ 1-1/2015 г. по ОВОС за одобряване на инвестиционно предложение на дружеството Пътперфект-ТЕАД за Добив на подземни богатства - строителни материали (варовици) от площ Правда в землището на [населено място], община гр. Дулово, област Силистра и незапочване на осъществяването на инвестиционното предложение, същото е изгубило правно действие, съгласно чл. 99, ал.12 от ЗООС. След извършена от експерти в дирекция Превантивна дейност при РИОСВ-Русе на 06.12.2021 г. извънредна проверка на обект: Добив на подземни богатства - строителни материали (варовици) от площ Правда в землището на [населено място], община Дулово, област Силистра и въз основа на представените от дружеството Пътперфект-ТЕАД с искането му документи е съставен Констативен протокол ЕЕ-10/2021 от 06.12.2021 година. Междувременно, на 14.12.2021 г., дружеството Пътперфект-ТЕАД е депозирало жалба срещу Писмо изх.И-4587/24.11.2021 г. на директора на РИОСВ-Русе, постъпила и заведена в РИОСВ-Русе с вх. АО-6236/14.12.2021 година. За резултата от извършената на 06.12.2021 г. извънредна проверка, дружеството Пътперфект-Т ЕАД е уведомено на 16.12.2021 г. с Писмо изх. И-4805/14.12.2021 г. на директора на РИОСВ-Русе, в което е прието, че съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 12 ЗООС, Решение РУ 1-1/2015 г. е загубило правното си действие и не може да послужи за одобряване/разрешаване на инвестиционното предложение по реда на съответния специален закон. Извършвайки контрол за законосъобразност на обжалваното Писмо изх.И-4587/24.11.2021 г. на директора на РИОСВ-Русе, решаващият съд е намерил за неоснователно твърдението на административния орган за недопустимост на съдебното производство, като е приел, че оспореното пред него Писмо изх.И-4587/24.11.2021 г. представлява индивидуален административен акт. Съдът е посочил, че в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, последвалото (необжалвано от дружеството) Писмо изх.И-4805/14.12.2021 г. на директора на РИОСВ-Русе е повторно постановено при наличие на друго висящо административно производство пред същия орган и с участието на същите страни, независимо от това дали е във фазата на издаване или оспорване. В заключение административният съд е достигнал до извода, че оспореното Писмо изх.И-4587/24.11.2021 г. на директора на РИОСВ-Русе, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила индивидуален административен акт, подлежи на отмяна на основание чл. 146, ал. 3 АПК. Решението е недопустимо. Първоинстанционният съд необосновано е приел, че оспореното пред него Писмо изх.И-4587/24.11.2021 г. на директора на РИОСВ-Русе представлява индивидуален административен акт, притежаващ задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, издаден в писмена форма, обективиран като писмо и постановен в процедура по чл. 99, ал. 12 от ЗООС. В изпратеното до ответното дружество Писмо изх.И-4587/24.11.2021 г. директорът на РИОСВ-Русе е изложил свое становище, посочвайки информативно фактите, известни му към момента на сезирането му, като е посочена и приложимата към производството норма чл. 99, ал. 12 ЗООС, с изричното отбелязване, че проверката дали е започнало осъществяване на инвестиционното предложение може да бъде извършена на място и/или по документи. Видно от съдържанието на оспореното писмо, същото е съставено в отговор на изрично запитване, отправено от ответното дружество до административния орган и придружено с документите, с които искателят е разполагал и/или е счел за относими да депозира пред компетентния орган. Писмо изх.И-4587/24.11.2021 г. на директора на РИОСВ-Русе не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и по съществото си има уведомителен характер относно административна процедура, като не засяга права и законни интереси на дружеството по повод инвестиционното му намерение на територията на [населено място]. Само по себе си писмото е разяснително и не предизвиква правна промяна в правната сфера на адресата от вид и характер на последиците, визирани в хипотезите на чл. 21 АПК. В изпълнение на посочените по-горе изисквания в указанието на МОСВ за стриктно спазване във всеки конкретен случай на нормативната уредба, директорът на РИОСВ-Русе е инициирал предвидената в закона проверка - на място, на обекта на дружеството-искател Добив на подземни богатства - строителни материали (варовици) от площ Правда в землището на [населено място], община Дулово, област Силистра, завършила с издаване на съответния административен акт. Именно в резултат на така извършената проверка и въз основа на представените от дружеството Пътперфект-Т ЕАД с искането му документи е съставен Констативен протокол ЕЕ-10/2021 от 06.12.2021 година. В този констативен протокол са отразени конкретните резултати от извършената проверка и това е актът, издаден в рамките на проведената процедура по реда на чл. 99, ал. 12 ЗООС. Поради това, търсената правна защита следва да се реализира чрез оспорване на крайния, завършващ производството административен акт. С оглед на изложеното по-горе, жалбата на Пътперфект-ТЕАД, с [ЕИК] срещу Писмо изх.И-4587/24.11.2021 г. на директора на РИОСВ-Русе е била недопустима, като подадена срещу акт, който няма самостоятелно правно значение и не подлежи на оспорване пред съда. Като я е разгледал по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. Когато оспореното решение е постановено по недопустима жалба, както е в настоящия случай, с решението си касационният съд обезсилва постановеното решение и прекратява производството по делото. Това решение е окончателно чл. 223 от АПК, включително и в частта му за прекратяване на производството по делото. Разпоредбата съответства на установената в чл. 131 от АПК двуинстанционност на съдебните производства по административни дела. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от касатора за двете съдебни инстанции, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответното дружество дължи на касатора реално направените в производството разноски в общ размер на 1470 лв., съставляващи 70 лв. държавна такса, юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, определено в минимален размер от 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. за процесуално представителство пред касационната инстанция. Ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което разноските следва да се присъдят в пълния им размер. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на шесто отделение