Решение № 7898 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3065/2015 г.

Решение № 7898 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3065/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Добромир Георгиев Димитров от гр. Добрич, чрез пълномощника адв. Розалина Апостолова, против решение № 391/14.01.2015 г., постановено по адм. дело № 10286/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-6251/06.06.2013 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. При условията на евентуалност, моли решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Върховен административен съд. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Анелия Узунова и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлена жалбата на Добромир Георгиев Димитров против заповед рег. № К-6251/06.06.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този акт съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Приел е за доказано осъществяването на посочените в заповедта действия, квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган като тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 05.04.2013 г., в качеството си на чл. на комисия, Добромир Георгиев Димитров е подписал констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки, като същевременно част от тези стоки не били унищожени, а умишлено и с цел присвояване били изнесени от склада за веществени доказателства и транспортирани с лични автомобили до дома на председателя на комисията, откъдето били иззети при проведено претърсване и изземване, като с това е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. т. 1 и 2 и чл. 227, ал. 1, т. т. 7 и 10 ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Съдът е посочил, че фактическата обстановка правилно е установена от дисциплинарната комисия и възприета от дисциплинарнонаказващия орган, а изложената от жалбоподателя теза за действителните отношения между членовете на комисията е преценена като явно защитна такава и подготвена предвид интересите на същия. Съдът е обсъдил събраните доказателства по делото, като е анализирал противоречията в обясненията на част от свидетелите, както по между им, така и с тези на жалбоподателя, съпоставил ги е едно с друго и с писмените доказателства по делото, посочил е кои от тях възприема за достоверни и защо, в резултат на което е достигнал до извода, че е доказано извършването на дисциплинарното нарушение, посоченото в оспорената пред съда заповед за уволнение. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. С оспорената пред съда заповед рег. № К-6251/06.06.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на Добромир Георгиев Димитров - старши разследващ полицай в отдел "Досъдебно производство" при Областна дирекция на МВР - Добрич, категория Г-II степен, на основание чл. 224, ал. 2, т. т. 1 и 2 и чл. 227, ал. 1, т. т. 7 и 10, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че служителят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че като чл. на комисия, определена със заповед рег. № 3-1173/27.03.2013 г. на директора на ОД на МВР - гр. Добрич е подписал констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки, рег. № 16725/05.04.2013 г., като същевременно част от веществените доказателства не били унищожени, а умишлено и с цел присвояване са били изнесени от склада за веществени доказателства и транспортирани с личните автомобили на инспектор Миглена Колева Тодорова и инспектор Добромир Георгиев Димитров до дома на главен разследващ полицай Севдалин Георгиев Събев, откъдето са били иззети при проведено претърсване и изземване от следовател в ОСлС при ОП - гр. Добрич, за което е образувано ДП № 19/2013 г. по описа на ОСлС - гр. Добрич за престъпление по чл. 201 НК, с което Димитров е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трети лица и е нарушил т. т. 4, 7, 8, 31 и 33в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег. № Iз-2013/08.11.2006 г., изм. и доп. със заповеди рег. № Iз-453/22.02.2011 г. и рег. № Iз-3029/01.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с което е извършил нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. т. 1 и 2 и чл. 227, ал. 1, т. т. 7 и 10 ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед рег. № К-3995/12.04.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи, за резултатите от проверката е изготвена обобщена справка рег. № 19687/26.04.2013 г. и становище рег. № 20897/09.05.2013 г., в което е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд и отразена в мотивите на съдебното решение. С влязла в сила присъда № 26/28.11.2012 г. по НОХД № 967/2010 г. по описа на Добричкия районен съд, е отнет в полза на държавата предмета на престъплението - подробно описани дрехи /анцузи, блузи, елеци, панталони, тениски и други спортни облекла, носещи знака на марките "Adidas" и "Nike"/ и е разпоредено унищожаването им. Със заповед рег. № 1173/27.03.2013 г. на директора на ОД на МВР - гр. Добрич е назначена комисия, която да унищожи веществените доказателства по делото в състав: председател Севдалин Георгиев Събев и членове - Миглена Тодорова, Добромир Иванов Димитров и Добромир Георгиев Димитров /касатор в настоящото производство/. Комисията се е събрала за унищожаването в склада за веществени доказателства, намиращ се в сградата на ОД на МВР, на 05.04.2013 г. около 10,20 часа и започнала унищожаването на веществените доказателства чрез нарязване с ножици и ножове. В процеса на работа, членовете на комисията Миглена Тодорова и Севдалин Събев предложили част от подлежащите на унищожаване веществени доказателства да не бъдат унищожавани, за да се ползват от членовете на комисията, като за целта се изнесат от склада и се занесат в дома на Събев. След обедната почивка, комисията продължила да унищожава веществените доказателства, но не унищожила всичките, членовете й изнесли унищожените и неунищожени веществени доказателства в чували, като ги натоварили в личните автомобили на Миглена Тодорова и на Добромир Георгиев Димитров, след което изхвърлили унищожените в произволни контейнери за смет из града, а неунищожените транспортирали до дома на Севдалин Събев, където ги разтоварили. Безспорно е установено, че четиримата членове на комисията са подписали още преди започване на унищожаването на веществените доказателства съставения от Миглена Тодорова констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства рег. № 16725/05.04.2013 г., като този протокол е представен и съответно регистриран в автоматизираната информационна система "Деловодство" на ОД на МВР в 15,40 часа. От председателя на комисията Севдалин Събев е изготвена справка за унищожаване на веществени доказателства. И в двата документа е посочено, че веществените доказателства са унищожени изцяло, както и че това е сторено в склада за веществени доказателства в ОД на МВР - гр. Добрич. След разтоварването на веществените доказателства в дома на Севдалин Събев, двама от членовете на комисията - Добромир Иванов Димитров и жалбоподателя в настоящото производство Добромир Георгиев Димитров са уведомили за обстоятелствата по случая прекия си ръководител - началника на ОДП Евгения Стоянова, първоначално устно, а в последствие по нейни указания - и писмено със съответни докладни записки - рег. № 16783/05.04.2013 г. от Добромир Георгиев и рег. № 16785/05.04.2013 г. - от Добромир Иванов. След намесата на органите на дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР и Районна прокуратура Добрич, по-късно през същия ден е извършено претърсване в дома на Севдалин Събев, при което са открити и иззети неунищожените веществени доказателства. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не е доказано извършването на дисциплинарно нарушение. Възраженията и доводите, които се поддържат в касационната жалба са били поддържани и пред първоинстанционния съд, който е дал обосновани и правилни отговори, които се споделят от настоящата инстанция. От съдържанието на обобщената справка и становището, което съответства на събраните в дисциплинарното и в съдебното производство доказателства, както и от дадените от жалбоподателя обяснения се установява, че жалбоподателят е подписал констативния протокол за унищожаване на веществените доказателства преди да е започнало реалното им унищожаване и че е участвал в изнасянето на неунищожените веществени доказателства извън склада за веществени доказателства /за извършването на което не е имал основателна причина/, в отклонение от Методическото указание за организацията и контрола по унищожаването на задържани, отнети или изоставени в полза на държавата веществени доказателства по досъдебни производства, представляващи акцизни или неакцизни стоки, рег. № 14367/24.03.2011 г., утвърдено от директора на ОД на МВР - гр. Добрич. Съгласно т. 8 от това методическо указание, протоколът се изготвя от разследващия полицай /председател на комисията/, като след приключване на унищожаването, присъстващите вписват собственоръчно в протокола своите искания, бележки или липсата на такива, след което подписват протокола. Жалбоподателят е бил инструктиран за реда за унищожаване на веществени доказателства чрез проведено обучение по това указание през м. 04/2011 г., затова твърдението му, че е подписал предварително протокола, защото такава е била обичайната практика по унищожаването на веществените доказателства, се възприема само като защитна теза. Дори и действително да е съществувала такава практика /доколкото останалите членове на комисията поддържат същото/, то след като тази практика не съответства на утвърдените правила в методическото указание и същевременно води до отразяване на неверни фактически обстоятелства в писмен документ, който се съставя в кръга на службата и в изпълнение на служебните задължения на служители от МВР и се подписва от такива служители, то съобразяването на служителя в МВР, и в частност на касационния жалбоподател Добромир Георгиев, с такава практика не представлява обстоятелство, което да изключва квалифицирането на действията му като нарушение на служебната дисциплина и което съответно да изключва дисциплинарната отговорност за това нарушение. Правилно не е възприета тезата, че жалбоподателят е смятал, че има възможност унищожаването на веществените доказателства да продължи в дома на Севдалин Събев. Не са били налице никакви обстоятелства, които да представляват пречка или да създават затруднения унищожаването на веществените доказателства да продължи в склада за веществени доказателства така, както е започнало, особено предвид факта, че комисията е работила реално по унищожаването само през времето от 10,15 ч. до 11,26 ч. и от 14,05 ч. до 14,35 ч. или общо 1 час и 41 минути /според изготвена справка за задействане на охранителната система в склада/, не е имало пречки унищожаването да продължи и след разпита на свидетеля, който Добромир Георгиев Димитров бил призовал за разпит. В допълнение, ако комисията не е приключила работата си на 05.04.2013 г., не е било необходимо да бъде съставян и подписван протокол за унищожаване на веществени доказателства, тъй като съгласно заповедта за определяне на комисията, същата е следвало да приключи работата по унищожаването до 19.04.2013 г. Правилно съдът е преценил поведението на Добромир Георгиев като виновно, предвид установените конкретни фактически обстоятелства. В дадените от Добромир Георгиев Димитров обяснения същият признава, че също е отделил няколко екипа спортни облекла за себе си /в същия смисъл са и обясненията на Добромир Иванов Димитров/. Нещо повече, касаторът е участвал в пренасянето на неунищожените веществени доказателства с личния си автомобил. Тезата, която се поддържа пред настоящата инстанция, че в неговия личен автомобил е имало само чували с неунищожени веществени доказателства не се потвърждава от доказателствата по делото - както от собствените му писмени обяснения, заведени с рег. № 18169/16.04.2013 г., така и от обясненията на Добромир Иванов Димитров, заведени с рег. № 18165/16.04.2013 г., дадени пред дисциплинарно разследващия орган. Наред с това настоящият състав намира, че не е доказано твърдението на касатора, че той се е обадил на прекия си ръководител комисар Евгения Стоянова по обяд, като й е казал, че двама от членовете на комисията имат намерение да не се унищожават всички веществени доказателства. В писмените обяснения на Евгения Стоянова, рег. № 19393/24.04.2013 г., се твърди, че когато по мобилния й телефон й се е обадил старши разследващ полицай Добромир Димитров, той й казал, че започнали да унищожават веществените доказателства, но решили да отложат за следобеда, тъй като той имал викан човек за разпит. В обясненията е изложено още следното: "...Той ми каза, че имало някакво пререкание между Иванов и останалите от комисията, но му казах да не се карат за глупости, а да си вършат работата. Тогава говорих по телефона и с Добромир Иванов, който ми каза, че има нещо, което го тревожи, имало е спречкване между него и другите двама колеги - Миглена Тодорова и Севдалин Събев. Казах им да ме уведомят, ако има нещо нередно, но пък в крайна сметка да си свършат докрай работата. " В докладната записка, изготвена от Добромир Георгиев Димитров до комисар Евгения Стоянова, рег. № 16783/05.04.2013 г. /първия съставен писмен документ, в който се излагат определени фактически обстоятелства по случая/ е изложено следното: "...Щом се прибрах на работното /място/ почувствах, че съм извършил нещо нередно. Проведох разговор с Добромир Иванов, който също беше на моето мнение и решихме, че трябва да Ви уведомим за случилото се. Заради това Ви уведомявам. Почувствах се много неловко от действията си и съжалявам, че се поддадох на чуждо влияние". В тази докладна записка не са споменава нищо за уведомяване на Евгения Стоянова през обедната почивка, нито за последващи разговори с нея преди или по време на пренасянето на неунищожените веществени доказателства в дома на Севдалин Събев. Твърдения за такова уведомяване не се съдържат и в докладната записка, изготвена от Добромир Иванов Димитров, заведена с рег. № 16785/05.04.2013 г. /и двете докладни са приложени в административната преписка, съответно на л. 148 и 149, както и същите на л. 182 и л. 181 от преписката/. В докладната записка на Добромир Георгиев не се съдържат никакви твърдения за противопоставяне от негова страна - поне вербално, за оказана от негова страна съпротива на намеренията на Миглена Тодорова и Севдалин Събев да не се унищожават всички веществени доказателства, а да бъдат взети от тях. Отделно от това, обективно не е установено дали и кога точно са проведено твърдяните телефонни разговори. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила като е преценил едностранно събраните доказателства и не е взел предвид факта, че Севдалин Събев е висшестоящ спрямо жалбоподателя, поради което не би могъл да му се противопостави, а само да изрази несъгласие с разпорежданията му. Независимо от служебното положение на двамата служители, те са били равноправни членове на комисията за унищожаване на веществени доказателства. Наред с това не съществува правило, по силата на което служителят с по-нисък ранг или длъжност да е длъжен да изпълни неправомерното устно указание или нареждане на друг служител с по-висок такъв. Твърденията на Добромир Георгиев за многократно противопоставяне от негова страна на искането на Тодорова и Събев да не унищожават част от дрехите и да ги вземат за себе си, не се подкрепя от обясненията на последните двама, а наред с това не съответства напълно и на собствените му обяснения, които проследени хронологично, са се развивали в насока към засилване на твърденията за противопоставяне и към даване на по-подробни обяснения относно времето, мястото и начина на противопоставянето. Настоящият състав намира, че твърде показателно в тази насока е първото по време обяснение, изложено в цитираната по-горе докладна записка от 05.04.2013 г. В обжалваното първоинстанционно решение подробно са обсъдени обясненията, събрани в рамките на дисциплинарното производство и на предварителната проверка, анализирани са констатираните противоречия в тях, направена е преценка на тяхната последователност, логичност и достоверност. Съдът е обсъдил също изложените от жалбоподателя твърдения относно фактическите обстоятелства по случая, както и за причините за осъществяването им, като е достигнал до обоснования извод, че тези твърдения представляват защитна теза на жалбоподателя, изградена и поддържана с оглед интересите му в рамките на дисциплинарното производство. Не е допуснато нарушение от съда при преценка на доказателственото значение за спора на дадените пред съда показания на свидетеля Добромир Иванов Димитров, който към датата на разпита е бил дисциплинарно уволнен по същия случай. Настоящият състав споделя изложените от съда съображения, както и направените изводи относно доказателствената сила на събраните доказателства и съответно относно фактическата обстановка по спора. Съдът не е допуснал игнориране или изопачаване на относими доказателства, нито превратно тълкуване на такива. Дори и да не е коментирал в решението всички доказателства по отделно, същите са съобразени при преценката на нарушението и фактическите и правни изводи на съда, изложени в обжалваното решение. Представената присъда по НОХД № 2238/2013 г. на Русенския районен съд, с която касаторът е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения, е отменена и делото е върнато на съда, според изявленията на пълномощника на жалбоподателя в писмена молба от 29.07.2014 г. Изходът по това дело няма съществено значение за дисциплинарната отговорност в случая. Освобождаването от наказателна отговорност не изключва възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, при положение, че е установено извършването на дисциплинарно нарушение. Извършеното от Добромир Георгиев Димитров деяние е установено по надлежния ред и квалифицирането му като дисциплинарно нарушение не е обусловено от квалифицирането му и като престъпление. В чл. 224, ал. 3 ЗМВР изрично е предвидено, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В правната теория и практика непротиворечиво се приема, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание. Предвид установената фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон, като е прието, че с действията си служителят в МВР е допуснал тежко нарушение на служебната дисциплина, представляващо основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Неизпълнението на разпоредбите на ЗМВР и на служебните задължения представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, а съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Изложените в касационната жалба доводи във връзка с това, че жалбоподателят не може да носи отговорност за разгласяването на случая от разследващите органи /за образуваното досъдебно производство срещу Добромир Георгиев/ и от публикация в медиите, макар да са правилни като съждения, нямат значение за изхода на спора, тъй като настоящият състав на съда /както и първоинстанционният/, не приема разгласянето на информацията за дисциплинарно нарушение, съответно - за основание за налагане на дисциплинарно наказание. Уронващо престижа на службата в случая е фактическото извършване на действията, което, както се обоснова по-горе, е установено от събраните по делото доказателства. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Като е отхвърлил жалбата против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, искането на ответната страна на присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за тази инстанция е неоснователно. В разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК е предвидено, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени разноски по делото, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Съгласно Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. на ОСК на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на това решение, цитиран дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на решението, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като в тези случаи се касае до действително изплатени разноски за адвокатско възнаграждение, докато юрисконсултското възнаграждение не представлява реално платена разноска. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав