Решение № 12594 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Васева, насочена срещу Решение 989/30.04.2025 г., постановено по административно дело 137/2025 г. на Административен съд Кърджали, с което НОИ е осъден да заплати на Ц. В. А., на основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение при административно обжалване по чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Разпореждане РО-5-08-01559296/25.03.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Кърджали, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и направените разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, а евентуално неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди се, че в КСО е въведено правило за недължимост на разноски в административните производства; че липсват предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ; че разходът за адвокат е личен избор на лицето; както и че първата инстанция не се е съобразила с относимата практика. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Ц. В. А., чрез адв. М. Бозов, оспорва жалбата като неоснователна и счита решението на Административен съд Кърджали за правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и приема, че решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, настоящия състав на трето отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е установил, че с Разпореждане РО-5-08-01559296/25.03.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Кърджали на Ц. А. и други лица е разпоредено да внесат солидарно сумата 1 301,36 лв. по Ревизионен акт за начет РМ-5-08-01553597/13.03.2024 г. Разпореждането е било обжалвано чрез адвокат, за което е заплатено възнаграждение в размер на 500 лв., удостоверено с договор за правна защита и съдействие. Жалбата е била отхвърлена с Решение 2153-08-90/29.04.2024 г., което впоследствие е отменено от Административен съд Кърджали и тази отмяна е потвърдена от ВАС. В производството по чл. 117 КСО липсва нормативна уредба за присъждане на разноски, поради което сторените разходи остават за сметка на страната и имат характер на вреда. С първоинстанционното решение НОИ е осъден да заплати на Ц. В. А. обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалване по административен ред на Разпореждане РО-5-08-01559296/25.03.2024 г., което е отменено като незаконосъобразно с Решение 1273/07.10.2024 г. по адм.д. 190/2024 г. на Административен съд Кърджали, оставено в сила с окончателно Решение 1312/13.02.2025 г. по адм.д. 11045/2024 г. по описа на ВАС. Първата инстанция е приела, че разходите за адвокатско възнаграждение в производството по чл. 117 КСО представляват имуществена вреда, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с отменения административен акт, тъй като именно издаването на разпореждането е наложило на ищеца да ангажира адвокат и да заплати съответния хонорар. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебното решение. Съдът е сезиран с редовна искова молба и се е произнесъл в рамките на петитума и търсената защита. Извършена е проверка за редовност и допустимост на исковата молба на Ц. В. А., като първоинстанционният съд правилно е направил преценка, че искането е допустимо и редовно извършено. Тезата на касатора, че ищцът не е имал право на възстановяване на сторените разноски не обосновава извод за недопустимост на съдебното решение. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения- чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В настоящия случай безспорно е налице Решение 1273/07.10.2024 г. по адм.д. 190/2024 г. на Административен съд Кърджали, оставено в сила с окончателно Решение 1312/13.02.2025 г. по адм.д. 11045/2024 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение 2153-08-90/29.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане РО-5-08-01559296/25.03.2024 г. Настоящият състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд. Налице е незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред; настъпила е имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на патримониума на ищеца с размера на заплатения адвокатски хонорар; и е налице пряка причинна връзка между вредата и отменения акт. В съответствие с Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. на ВАС, адвокатското възнаграждение, платено за защита срещу незаконосъобразен административен акт в административната фаза, когато липсва ред за присъждане на разноски, представлява пряка и непосредствена последица от незаконния акт. Неоснователно е възражението, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед наличието на изрична правна норма, която обосновава недължимост на платеното адвокатско възнаграждение чл. 120, ал. 2 КСО. Посочената разпоредба е обявена за противоконституционна с РКС 6/2025 г. ДВ, бр. 48/13.06.2025 г. от нея не могат да се черпят аргументи за недължимост на претенцията. Съгласно Решение 22 от 31 октомври 1995 г. на Конституционния съд, когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда. Според старата редакция на чл.120, ал.2 от КСО /Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г./ при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част. В случая е установено по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие пред административния орган е представен по делото и в него е вписано възнаграждение в размер на 500 лева, които са били заплатени в брой. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда - намаление на имуществото на засегнатото лице. Възражението на касатора относно размера на адвокатското възнаграждение за касационното производство е неоснователно. Заплатеният адвокатски хонорар в размер на 500 лв. е съобразен с Наредба 1 от 9 юли за минималните адвокатски възнаграждения, които показват обичайно заплащаното възнаграждение при подобен род адвокатска работа. С оглед на изложеното, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение