Решение № 4636 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9306/2013 г.

Решение № 4636 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9306/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" против решение № 853 от 17.05.2013 г., постановено по адм. д. № 156 по описа за 2013 г. на Административен съд - Благоевград. Релевират се оплаквания за неговата неправилност досежно неправилно прилагане на института на погасителната давност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата на "водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник против за установяване на публично държавно вземане № 47/17.12.2012 г. на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район". Ответникът по касационната жалба - "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е частично основателна. Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник против Акт за установяване на публично държавно вземане № 47/17.12.2012 г., с който на дружеството-жалбоподател са определени дължими публични задължения по Разрешително № 0247/26.04.2001 г., издадено от Зам. министър на околната среда и водите за ползване за питейно-битово водоснабдяване и производство на електроенергия посредством ВЕЦ "Студена" на воден обект язовир "Студена". Със срок на действие на разрешителното е от 26.04.2001 г. до 26.04.2005 г. в размер на 1 165 457,39 лева. За периода на действие на разрешителното, сумата определена с него като публично държавно вземане, при определена I категория на водата, като се приспадне доброволно пратената от дружеството сума се разпределя по години както следва: размерът на таксата за водовземане по разрешителното за периода 1.01. 2001 г. - 31.03.2005 г. при I-ва категория на водата, съобразно методиката на отм. Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект е 1 165 457.39 лв., от които 77 578.97 лв. - за 2001 г., 378 400.94 лв. - за 2002 г., 393 279.46 лв. - за 2003 г., 224 813.96 лв. - за 2004 г., 91 384.06 лв. - за 1.01.2005 г. - 31.03.2005 г. Въз основа на определените от административния орган периоди за определяне на таксата и съобразно определената от органа категория на водата, размерът на посочената на АУДВ сума се потвърждава от заключението на приетата по делото съдебна експертиза. Съдът е отменил по жалбата на "дружество "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник обжалвания акт, като е приложил института на погасителната давност. Възражението за погасяване на вземането по давност е направено в жалбата пред първата инстанция. Съдът е разгледал същото по същество, приел е, че вземането е било установено по основание и размер но е било погасено вследствие на изтекла давност. Съдът се е обосновал с разпоредбата на чл. 171 от ДОПК, съгласно която погасителният давностен срок за публични държавни вземания е 5 години и започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Видно от съдържанието на административния акт, публичните задължения на дружеството, определени от административния орган - директор на Басейнова дирекция " Западнобеломорски район" касае установяване на такси за периода от 1.01.2001 г. до 31.12.2005 г. Институтът на погасителната давност има материалноправен характер, поради което спрямо него следва да се приложат нормите, действащи към момента на възникване на публичното вземане. Към момента на възникване на публичното задължение за 2001 г., 2002 г., 2003 г. и 2004 г. и 2005г, доколкото таксата се дължи от началото на следващата ползването календарна година, действа нормата на чл. 140 от ДПК /отм./, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, който започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение. Нормата е аналогична на разпоредбата на чл. 171 от ДОПК, която започва да действа от 1.01.2006 г. Влезлият в сила на 1.01.2006 г. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс обаче не съдържа преходна норма, която да уреди последиците на започналата да тече по време на предходния ДПК /отм./ погасителна давност - чл. 140 ДПК /отм./. По тази причина, предвид материалноправния характер на давността, от 1.01.2006 г. следва да започне да тече нова погасителна давност. Така - за вземането за 2001 г., което е следвало да се плати през 2002 г. и давността е започнала да тече от 1.01.2003 г., от 1.01.2006 г. започва да тече нова петгодишна погасителна давност. Същото се отнася и за задължения за 2002 г. и 2003 г. В съдебната практика по данъчните дела непротиворечиво се приема, че по силата § 4 от Преходните правила на Закона за собствеността, следва да се зачете и давността, която е започнала да тече преди влизане в сила на ДОПК. Давността за задължението за 2005 г. започва да тече от 1.01.2007 г. и е изтекла на 31.12.2011 г. По отношение на задълженията за 2001 г., 2002 г., 2003 г., и 2004 г. и 2005,съдът правилно е приел, че са погасени по давност. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът не е направил разграничение между срока за установяване и срока за погасяване на публичните вземания. Съдът е разгледал направеното възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171 от ДОПК и правилно е приложил института на същата. Съгласно разпоредбата на 168, т. 3 от ДОПК давността е юридически факт, чието проявление в правната действителност се свързва с погасяване на публичното задължение. Такъв юридически факт, с проявлението на който ДОПК свързва същата юридическа последица, а именно погасяване на публичното задължение е плащането на задължението - чл. 168, т. 1 от ДОПК. Съставянето на акт за установяване на публичното вземане има характер на установяване на изискуемост на публичното задължение - установяване на неговото основание и размер. Неговото влизане в сила се свързва, съобразно разпоредбите на ДОПК, с изпълнението на вече установеното задължение. Следователно, след издаване на акта за установяване и влизането му в сила, следва, по правилата на кодекса, изпълнение на публичното задължение - доброволно или принудително. След влизане в сила на АУПДВ липсва процесуален способ, в който административният орган по установяване да разгледа възражението за погасителна давност и с акт със същите правни последици да признае давността. Публичният изпълнител няма процесуална възможност да се занимае с такова възражение. За задълженото лице остава единствено исковият ред за защита. Ето защо възражението, че няма пречка с АУПДВ да се установи и погасено по давност задължение е неоснователно и не намира опора в закона. Напротив - чл. 128 от ДОПК свързва възможността за прихващане на недължимо събрани публични вземания с погасени по давност задължения с изискуемостта на последните. Нормата сочи, че прихващането е възможно, когато изискуемостта е възникнала преди изтичане на давността. Ако АУПДВ се свърза с установяване на изискуемост на вземането - установяване на същото по основание и размер, то единствената правна възможност на колизия на правата на държавата и правния субект ще се разреши в полза на държавата и тя ще прихване своето вземане срещу вземането на субекта, ако актът бъде издаден преди изтичане на давността. След изтичане на давността, акт за установяване на публично държавно вземане не може да бъде съставен. Както се посочи такъв акт ще има за последица служебното му изпълнение. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, съдът