Решение № 13309 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7622/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Община Дупница, представлявана от кмета, чрез адв. Динева, с правно основание чл.238, ал.1 във вр. с чл. 239, ал.1, т.1 от АПК за отмяна на влязло в сила Решение 7003/07.06.2024г. по адм. дело 1564/2024г. на Върховен административен съд ( ВАС). Счита, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като ново обстоятелство, от значение за развилото се пред ВАС и пред административния съд производство, сочи преюдициално запитване, отправено на осн. чл.267 от ДФЕ, от Административен съд София област /АССО/ на 21.09.2023г., постъпило в Съда на Европейския съюз на 06.10.2023г. и във връзка с което е образувано дело С-620/23. Твърди, че решението по това дело, постановено на 06.03.2025г., е относимо и от съществено значение за спора разрешен с решението, чиято отмяна се иска, като решението на СЕС също се явява ново обстоятелство за искателя. Ответникът - Ръководителя на Управляващия орган (РУО) по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия 2014-2020г., представляван от юриск. Карамфилова, в писмен отговор, оспорва искането за отмяна като неоснователно. Претендира разноските по делото, направени за юрисконсултско възнаграждение. При извършена служебна проверка, петчленният състав на Върховния административен съд приема, че искането за отмяна е допустимо като подадено в срока по чл.240, ал.1, т.1 от АПК от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледаното по същество искане е неоснователно по следните съображения от правна страна: В настоящото производство се иска отмяна на влязло в сила Решение 7003/07.06.2024г. по адм. дело 1564/2024г. на ВАС. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Посочено е правно основание на искането по чл.239, т.1 от АПК, поради открити нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора имат значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото. Новооткритите обстоятелства трябва да са съществували преди приключване на устните състезания по делото и към този момент страните да не са знаели за тях и то при полагане на дължимата грижа при водене на делото. Другото кумулативно изискване, дадено в разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за решаване на делото. В настоящия случай подателят на искането за отмяна се позовава на преюдициално запитване, отправено от български съд на 21.09.2023г., постъпило в Съда на Европейския съюз на 06.10.2023г., тоест преди приключване на устните състезания по адм. дело 1564/2024г. на ВАС, което е станало в откритото съдебно заседание по делото на 15.04.2024г. Само по себе си то не е юридически или доказателствен факт по предмета на адм. дело 1564/2024г. на ВАС. Освен това, и официалния сайт на АССО и този на СЕС, са публични и с осигурен достъп до актовете на двата съда, съответно, при полагане на дължимата грижа при водене на делото, искателят е могъл да узнае за отправеното преюдициално запитване, на което се позовава. Само по себе си преюдициалното запитване до СЕС, по друго дело, не е краен съдебен акт, и не би могло да се приложи директно и със задължителна сила като юридически факт по делото, приключило с решението, чиято отмяна се иска. На следващо място, като ново обстоятелство, по смисъла на чл.239, т.1 от АПК, в настоящото си искане, сочи постановеното на 06.03.2025г. решение по дело С-620/23 на СЕС, с твърдение, че то е относимо към правилното решаване на спора по адм. дело 1564/2024г. на ВАС. Това решение, обаче, е постановено след 15.04.2024г., когато са приключили устните състезания по адм. дело 1564/2024г. на ВАС, съответно не попада в хипотезата на чл.239, т.1 от АПК. То не е новооткрито обстоятелство, неизвестно за искателя и съществувало преди приключили устните състезания по делото. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 /двеста/ лева. По изложените съображения и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,