Решение № 10012 от 16.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1303/2014 г.

Решение № 10012 от 16.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1303/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) против решение № 7576/04.12.2013 г., по адм. д. № 4519/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение са отменени заповеди на изпълнителния директор на БАБХ съотв. заповед № НК-2/22.03.2013 г., с която на Татяна Иванова Георгиева - началник Отдел "Финансово-стопански дейности" при ОДБХ - Русе - е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и със заповед № ОСОС-20/22.03.2013 г. е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. В касационната жалба, в писмена защита и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат съображения. Иска се отмяна на решението. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Татяна Иванова Георгиева, от гр. Русе, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, АССГ приема, че образуваното със заповед на изпълнителния директор на БАБХ дисциплинарно дело по описа на БАБХ за 2012 г. е образувано срещу Георгиева по повод на констатирани нарушения в изпълнение на служебните й задължения, подробно описани в становище вх. № 15184/19.12.2012 г. от директора на дирекция "Координация и контрол" при ЦУ на БАБХ до изпълнителния директор на БАБХ, предварителен доклад на Одитен доклад за извършване на планов вътрешен одит № ОА-1303/У с предмет "Одит на дейността на ОДБХ - Русе за периода от 01.01.2011 г. до 30.11.2012 г." от и. д. директор на дирекция "Вътрешен одит" при ЦУ на БАБХ, с който са констатирани и доказани по безспорен начин множество нарушения на служебните задължения, вменени на Георгиева. За да отмени обжалваните административни актове съдът е изложил мотиви, че обжалваната заповед № НК-2/22.03.2013 г. на Изпълнителния директор на БАБХ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразена е с целта на закона. Същата е връчена на Георгиева на дата 26.03.2013 г., т. е. в преклузивните срокове по чл. 149 от АПК. Доколкото обаче същата е издадена в нарушение на предвидените срокове по чл. 94 от ЗДСл, съдът посочва, че това съществено процесуално нарушение е станало причина и за неправилно прилагане на материалния закон. Решението е правилно, но следва да се допълни със следните съображения. Касаторът излага твърдения, че съдът неправилно е приел, че всички нарушения, за които на Георгиева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", са извършени от нея през 2011 г. Сочи се, че по-голямата част от нарушенията са извършени от Георгиева през 2012 г., т. е. преди изтичането на преклузивните срокове, визирани в чл. 94 от ЗДСл. Нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл императивно регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай в заповед № НК-2/22.03.2013 г. не е посочено кое нарушение кога е извършено, а се констатират и обсъждат резултати от извършените нарушения. Посоченото нарушение е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога са извършени описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и за кои от тях може да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителката. Липсата на законовите реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл препятства както правото на защита на служителката, така и възможността на съда да прецени кое от дисциплинарните нарушения е погасено по давност и за кое може да се ангажира дисциплинарната отговорност на Георгиева. Посоченото нарушение води и до невъзможност да се прецени спазване на изискването на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, а именно дали видът на наложено наказание е в съответствие с тежестта на нарушението. Следователно в нарушение чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл заповедта не съдържа описание на извършените от Таня Георгиева нарушения с дата, място и обстоятелства, при които са допуснати, не са посочени и доказателствата, които ги установяват, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В заповедта е налице едно, макар и подробно, декларативно описание на констатирани нарушения от страна на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. В случая решението на дисциплинарния съвет също не съдържа мотиви относно това при какви обстоятелства и кога са извършени нарушенията. Решението като правилно следва да се остави в сила. По отношение на направените разноски, на ответника по касационната жалба се следват сторените, доказани и поискани такива на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 143 и 144 от АПК. В случая няма доказателства, че направените разноски са действително платени. В приложените по делото 2 бр. договори за правна защита и съдействие е посочено, че договорената сума е 150 лв. е платима в брой, но графата, в която се посочва действително платеното такава (и за двата договора за всяка инстанция), не е попълнена и приложените договори нямат характер на разписка в тази част, затова и разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение