Решение № 11736 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2018 г.

Решение № 11736 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2018 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н., гражданин на Пакистан, против решение № 2879 от 27.04.2018 г. по адм. дело № 2822/2018 г. на Административен съд София-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 527 от 19.02.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Илиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че обжалваният административен акт съответства на изискванията на АПК за форма и съдържание. Спазени са административно-производствените правила и материалния закон. Обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като от личната бежанска история може да се направи извод, че лицето няма качество на бежанец, а е мигрант, който търси по-добри условия на живот. От представените писмени доказателства не се установяват и основания за предоставяне на хуманитарен статут. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от С. Н. против решение № 527 от 19.02.2018 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразява за проявен формален подход при оценката на бежанската му история и от там за наличие на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Смята, че са налице и материалноправните условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като обстановката в Пакистан е много тежка. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а от желание за по-добър живот. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставянето му. От представената справка относно обстановката в Пакистан и бежанската история е счел, че за лицето не е налице заплаха за живота му. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Дори и не твърди, че са му отправяни заплахи, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Видно от справката, жалбоподателят се представя по народност, като [народност], вероизповедание - [вероизповедание], [семейно положение], не членуващ в политически партии. Не членува и в радикална въоръжена групировка. Сам заявява, че не е имам проблеми, свързани с народност и вероизповедание. Видно от справката за състоянието в страната по произход, представена пред административния съд, неговата етническа група "[етническа принадлежност]" е втората по големина в Пакистан и обхваща 15.42 % от населението. Аналогично е положението и с вероизповеданието му - от 96.4% мюсюлмани, която е официалната религия, сунитите са 85-90%. Обсъдените четири елемента: народност, вероизповедание и липса на изразени политически пристрастия, правят много малко вероятно той да бъде обект на преследване по причините, отразени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В проведеното интервю заявява, че е работил шест години в Иран, през които се е завръщал в Пакистан. Посочва, че поради липса на достатъчно финансови средства е решил да тръгне към Европа, като крайната му цел е била Федерална република Германия. През 2015 година е подал молба за международна закрила в Държавната агенция за бежанците, но не се е явил на определената дата за провеждане на интервю, поради което производството за определяне на държава, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила е било прекратено. С решение № 11605 от 1.02.2017 година на ДАБ С. Н. е приет отново на територията на Република България по искане от Република Австрия. На 7.02.2017 година е подал последваща молба за предоставяне на международна закрила. В проведеното интервю не посочва каквито и да било факти и обстоятелства, свързани със заплахи и преследване. Мотивира молбата си с причини от финансов характер. Цялостният анализ на обясненията на С. Н., съпоставени с последващото му поведение след нелегалното влизане в България, доказва ясно и недвусмислено, че той е напуснал Пакистан изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба се акцентира за наличието на законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. В проведено съдебно заседание на 25.09.2018 година по настоящото дело касаторът лично заявява, че съдът следва да вземе предвид само това, което е казал на интервюто. Това обаче противоречи на наведените в жалбата доводи за заплаха за живота му и страх от преследване в страната му на произход, поради което съдът намира и тези възражения за неоснователни. В рамките на административното и съдебното производство са представени две справки за обществено-политическия живот, икономиката и състоянието на човешките права в Пакистан, като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 11.12.2017 г. и именно тя е обсъждана в мотивите на административния орган за липса на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Втората справка, представена в настоящото съдебно производство, е с дата - 29.08.2018 г. В нея се съдържат позитивни данни за подобряване на общата ситуация със сигурността в Пакистан, ведно с ускоряване на икономическия растеж, съпътстван обаче от задълбочаване на макроикономическото неравновесие. Констатирано е нарушаването на човешките права, но кандидатът за хуманитарен статут не попада сред най-честите групи хора, субекти на нарушаване на правата: журналисти, членове на медийни организации, жени и хора с различна сексуална ориентация. Отделно от това отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Посочено е, че прогнозираната степен на бедност продължава да намалява. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение