Решение № 11294 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7165/2015 г.
ВАСVIII отделение28.10.2015 г.докладчик Мария Радева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 825 от 24.04.2015 г., постановено по адм. д. № 2219/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в обжалваната част. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Юзджан Адилов Алиев с ЕТ "Дамал - 91 - Юзджан Алиев", разноски за касационната инстанция в размер на 1200 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11294 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7165/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 825 от 24.04.2015 г., постановено по адм. д. № 2219/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта му, с която по жалба на Юзджан Адилов Алиев с ЕТ "Дамал -91-Юзджан Алиев" е отменен Ревизионен акт № 091305141 от 10.03.2014 г., издаден от Иван Кръстев Кръстев на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и Васка Илиева Илиева на длъжност старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, в частта, с която са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ 2007 г. - 2012 г. в размера над 443,97 лв. и лихви в размера над 38,80 лв. и в частта, с която са определени вноски за ДОО 2007 г. - 2012 г. в размер на 9 086,80 лв. и лихва в размер на 4 425,30 лв.; вноски за ЗО 2007 г. - 2012 г. в размер на 5 058,07 лв. и лихви в размер на 1 735,06 лв.; вноски за ДЗПО 2007 г. - 2012 г. в размер на 3 372,44 лв. и лихви в размер на 1 867,86 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА, в отменената му част да бъде потвърден. Претендират се и разноски за възнаграждение на юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Ответникът - Юзджан Адилов Алиев с ЕТ "Дамал - 91 - Юзджан Алиев", редовно призован не се явява и не се представлява, по делото са постъпили писмени бележки в които оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд в обжалваната част, както и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 091305141 от 10.03.2014 г., издаден от ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 632/30.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, с който са определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ 2007г-2012 г. в размер на 6 505,29 лв. и лихви в размер на 2 253,57 лв.; вноски за ДОО 2007 г. - 2012 г. в размер на 9 086,80 лв. и лихва в размер на 4 425,30 лв.; вноски за ЗО 2007 г. - 2012 г. в размер на 5 058,07 лв. и лихви в размер на 1 735,06 лв.; вноски за ДЗПО 2007 г. - 2012 г. в размер на 3 372,44 лв. и лихви в размер на 1 867,86 лв. Ревизионният акт е издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Административният съд е отменил процесния РА в частта в частта, с която са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ 2007 г. - 2012 г. в размера над 443,97 лв. и лихви в размера над 38,80 лв. и в частта, с която са определени вноски за ДОО 2007 г. - 2012 г. в размер на 9 086,80 лв. и лихва в размер на 4 425,30 лв.; вноски за ЗО 2007 г. - 2012 г. в размер на 5 058,07 лв. и лихви в размер на 1 735,06 лв.; вноски за ДЗПО 2007 г. - 2012 г. в размер на 3 372,44 лв. и лихви в размер на 1 867,86 лв. Решението на административния съд в частта отхвърляща жалбата на Юзджан Адилов Алиев с ЕТ "Дамал - 91 - Юзджан Алиев" не е предмет на настоящото касационно производство и същото в тази част е влязло в сила. За да отмени ревизионния акт, в посочената по-горе част, съдът е приел, че не е доказано основанието на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за да се извърши ревизия при особени случаи по реда на чл. 122 от ДОПК, като е приел, че данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да се определя на годишна база за всички доходи през календарната година, а не както са я определили органите по приходите за данъчен период от един месец. На следващо място съдът е приел за доказано от ревизираното лице различно от установеното с РА начално салдо към 1.01.2007 г., поради получаването на сумата от 45 000 лева по Договор за кредит с "Пиреос банк" АД, сключен 5.06.2006 г., обезпечен с ипотека, както и факта, установен от банково извлечение на движението по сметката на кредита, че към 30.10.2006 г. усвоеният кредит е в размер на 43 640,36 лв., а към 5.01.2007 г. салдото по кредита е 42 723,74 лв. Съдът е кредитирал заключението на ССЕ във вариант 4, при който началното салдо е увеличено със сумата по банковия кредит и в частта относно възприетите от вещото лице разходи за живот и издръжка от НСИ за двама души от домакинството на ревизираното лице, както и възприетото от вещото лице определяне на данъчната основа на годишна база, съгласно изискванията на ЗДДФЛ, а не методологията на приходният орган, изготвяйки паричните потоци по месеци. Съдът възприема и включването в ПП за 2009 г., 2010 г., 2011 г. на сумите, представляващи обменена валута от жалбоподателя и посочена подробно от експерта. Като се е позовал на заключението по назначената съдебно счетоводна експертиза, в изготвения четвърти вариант с определена годишна данъчна основа, съдът е приел, че за ревизираните периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г. 2010 г. и 2011 г. не се установява несъответствие между получените приходи на лицето с имущественото и финансовото му състояние. Посочил е, че за 2007 г. не се констатира недостиг на финансови средства и доходи с неустановен произход към 31.12.2007 г., а именно приходите плюс началното салдо надвишават разходите на ревизираното лице и резултатът е положително число (налични парични средства) в размер на 34 085,22 лв. За 2008 г. съдът приел началното салдо 34 085,22 лв., като отново приходите надвишавали разходите. За 2009 г. началното салдо било 24 482,45 лв., като превишението на приходите над разходите било 17 495,15 лв. За 2010 г. началното салдо било 17 495,15 лв. като се установило превишение на приходите над разходите със сумата от 7 514,77 лв. За 2011 г., приходите надвишавали разходите със сумата от 1 878,29 лв. И само за 2012 г. се установило, превишение на разходите над приходите с начално салдо 4439,71 лв. След приспадане на осигурителния доход, върху който ревизираното лице е внесло авансови вноски по ЗОВ в размер на 5 040 лв., се установило, че няма дължими ЗОВ, защото са внесени авансово, получената данъчна основа е в размер на 4 439,71 лв. и подоходният данък е в размер на 443, 97 лв, а дължимите лихви за подоходния данък са в размер на 38,80 лв. Решението в обжалваната част е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и обосновано. Неоснователно е възражението в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда относно получаването на сумата от 45 000 лева по кредит от банка, обезпечен с ипотека. Настоящия състав на съда намира, че получаването на сумата от 45 000 лева по кредит от 2006 г. е категорично доказано, както и факта, че към 05.01.2007 г. салдото по кредита е 42 723,74 лв., поради което тази сума е следвало да бъде взета предвид при определяне на началното салдо за ревизираните периоди, което правилно е довело до преизчисление на данъчните задължения на ревизираното лице за 2007 г. Неоснователни са възраженията на касатора касаещи отмяната акта относно данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за посочените календарни години. Направените от съда изводи, че е допусната незаконосъобразност от ревизиращия орган при изготвяне на паричните потоци чрез използване на метод на моментни салда, при което се нарушава принципът на установяване на превишение само върху годишна база на паричния поток, е обоснован. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че към определени моменти може да се налице несъответствие между приходи и разходи. Установените несъответствия между получените приходи, доходи на ревизираното лице и финансовото му състояние за ревизирания период съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Неоснователна е жалбата и досежно отменените ЗОВ за периода 2005 г. - 2009 г. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е в сила от 15.02.2011 г. тя не придава ретроактивно действие. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени правила, позволяващи прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма, е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, във вр. с чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2005 г. - 2009 г. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,