Решение № 7506 от 7.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от МАРСА АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Хасково против Решение 62/27.01.2023 г., постановено по адм. дело 866 по описа на съда за 2022 година на Административен съд - Хасково. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е изложил самостоятелни разсъждения защо отхвърля жабата на лицата, а само механично повтаря изложеното в оспорваното решение. Не са обсъдени и другите доводи на жалбоподателя, както и не е взето предвид, че дружеството е дългогодишен ползвател на кладенеца и титуляр на разрешително за водовземане от подземни води и тъй като геологията е. много бавен процес, водата тогава е била в норма, извършван е анализ на подземната вода по всички вещества и показатели, посочени в приложение 1 към чл. 10, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА 1 от 10.10.2007 г. и не е възможно толкова да са се променили нещата, че да не отговаря на изискванията на законите. Моли да се отмени обжалваното решение. В съдебно заседание се представлява и поддържа касационната си жалба. Претендира заплащането на разноски по делото. Ответникът по жалбата директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - гр. Пловдив, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Неоснователен е доводът за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Изводите на съда са в съответствие с доказателствата по делото и публично известните доклади и данни за състоянието на водите в процесния район. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по жалба на МАРСА АД, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, срещу Решение РР-4652/09.08.2022 г. за отказ за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, издадено от Директор на Басейнова Дирекция Източнобеломорски район. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на материалния закон е постановил съдебния си акт. От фактическа страна по делото е установено, че Марса АД, гр.Хасково са били притежатели на разрешително за водоползване на подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения. Същото е изтекло през 2020 година и не е подновено. Със заявление за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения, вх. РР-01-209/24.08.2021 г., подадено до Директора на Басейнова Дирекция Източнобеломорски район дружеството на основание чл. 52, ал. I, т. 4 и чл. 44, ал. 1, във връзка с чл. 60 от Закона за водите и Наредба 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води, е поискало да бъде открита процедура по издаване на ново разрешително. Заявена е цел на водовземането - самостоятелно водоснабдяване за напояване на земеделски култури; воден обект - неогенски водоносен хоризонт; наименование и код на водното тяло - BG3GOOOOONQOO9 Порови води в Неоген- Кватернер - Хасково; място на водовземането - тръбен кладенец 2, в ПИ 77195.218.29 по КККР на град Хасково. Към заявлението са приложени необходимите документи. След приемане на заявлението и преди започване на процедурата е изготвена Преценка по чл. 62, ал. 1 и ал. 6 от Закона за водите с изх, РР-01-209/2021/5/ от 04.08.2022 г. Преценката е отрицателна и въз основа на нея не е открита процедура за издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения, а е постановено решение за отказ за издаване на разрешително. Мотивирана е със заключение от доклад за състояние на водите в Източнобеломорски район, че химичното състояние на процесното водно тяло (подземно водно тяло BG3GOOOOONQOO9 Порови води в Неоген-Кватернер- Хасково) през 2021 г. е лошо по различни показатели. Докладът е публично достъпен на интернет страницата на БДИБР. След справка съдът установи, че и докладът за състоянието на водното тяло за следващата 2022 година съдържа същото заключение. С оглед на това е издадено решение РР-4652/09.08.2022 г. за отказ за издаване на разрешително за водовземане от подземни води и е изпратено до Марса АД с писмо изх. РР-01-209/2021/6/ от 09.08.2022 г. Жалбата на дружеството е подадена на 01.09.2022 г. чрез Басейнова Дирекция Източнобеломорски район Съобразно направените констатации съдът е приел, че жалбата на дружеството е процесуално допустима, но неоснователна. Мотивирал се е с това, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание. Изложени са конкретни фактически и правни основания за неговото издаване. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение. Правилно е приложен и материалния закон, защото издаването на разрешително за водовземане по Закона за водите е предмет на специално производство, изчерпателно уредено в Глава четвърта на закона и преминава в две фази. Целта на първата фаза е преценката за наличието на правото на заявителя и специфичните изисквания на чл. 60 от Закона за водите за откриване на процедурата по издаване на разрешителното. В настоящия случай няма данни процесното заявление да не е отговаряло на изискванията за съдържание или да не са били представени съответните приложения. При изготвянето на преценката по чл. 62, ал. 1 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 от ЗВ е длъжен да съобрази множество фактори, подробно описани в нормата, за да се премине към втората фаза от производството. Това е било сторено и подробно мотивирано в самия документ, който след това е послужил за основание на издадения отказ. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и изложените в него изводи се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Следва да се посочи, че действително преценката на Директора на директора на БД ИБР по чл. 62 от ЗВ не е била съобщена на заявителя, но това не представлява съществено процесуално нарушение, което да е засегнало в значителна степен правото на защита на лицето, тъй като същото е могло да атакува акта в съдебното производство, което е и сторено. Очевидно е, че Директорът на БД ИБР се е съобразил и с наложените мерки с негово писмо ПУ-09-15/8/14.04.2020г. за процесното подземно водно тяло BG3GOOOOONQOO9, предприети именно поради влошеното състояние, констатирано при мониторинга. Доколкото тази преценка е в оперативната самостоятелност на органа, съдът може да контролира само съобразяването й с целта на закона, което е безспорно. Всички възражения и доводи на страните, относими към предмета на спора, са подробно изследвани от административния съд. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,