Решение № 12860 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5623/2009 г.

Решение № 12860 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5623/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Марияна Дечева Стоянова от гр. Бухово, срещу Решение № 217/28.11.2008 г. по адм. д. № 2404/2002 г. на Софийски градски съд, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалноправната норма на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., отменително основание по чл. 209, т. 3 от ГПК. Ответника по делото - Кмета на Столична община в писмените си бележки от 2.10.2009 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Според него е обоснован извода на първоинстанционния съд за липсата на доказателства за одържавяване на имота от заявителката или нейния наследодател по някои от законите изчерпателно изброени в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Освен това според него, не е налице тъждество между имота, чиято отмяна на отчуждаването се иска с този по протокола от 13. 10.1955 г. на комисията по чл. 67 по ЗПИНМ, на който жалбоподателката се позовава като правно основание за отчуждаване. По изложените съображения намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена а решението на СГС оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С жалбата до Софийски градски съд от 21.06.2002 г. по адм. д. № 2404/2002 г. Марияна Дечева Стоянова от гр. Бухово е обжалвала изричния отказ на Кмета на Столична община, обективиран в писмо изх. № 1194Р-22- 138/2000 от 27.05.2002 г. по реституционна преписка № 1194Р-22-138/2000 от 26.04.2000 г. Със същото писмо поради липса на доказателства за проведена отчуждителна процедура по реда и законите по чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. същият е отказал отмяна на отчуждаването на недвижим имот в землището на гр. Буково, отчужден според заявителката през 1953 г. от наследодателят й Илия Димитров Илиев, бивш жител на с. Бухово, Община Кремиковци, обл. София, за построяването паметник на загиналите партизани и плочник около същия. С решението си СГС въз основа на доказателствата по делото и назначената по делото експертиза е приел отказа за законосъобразен. Съображенията му за това са били липсата на доказателства за отчуждаването на недвижимия имот сочен от жалбоподателката - овощна градина, по реда и законите предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. Единственото сочено от нея доказателство- протокол от 13.10.1955 г. на комисията по чл. 67 от ППЗПИНМ за оценка на отчуждени имоти е за имоти на наследодателят й, различни от имота, чиято отмяна на отчуждаването се иска, както по площ, така и местонахождение. Липсват писмени доказателства за собственост на имота от страна на наследодателят й а така също и такива, установяващи отчуждаването на същия по законите предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. По тези съображения съдът с решението си предмет на касационната жалба е приел, че не са налице предпоставките по чл. 2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др., поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата на Марияна Дечева Стоянова, срещу изричния отказ на Кмета на Столична община обективиран в писмо изх. № 1194Р-22-138/2000 от 27.05.2002 г., за отмяна отчуждаването на недвижим имот - овощна градина в землището на с. Бухово, общ. Кремиковци. отчужден през 1953 г. от наследодателят й Илия Димитров Илиев, б. ж. на с. Бухово, общ. Кремиковци. Решението на съда е правилно и обосновано. Не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания. Искането за отмяна на отчуждаването е с правно основание по чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Законовите предпоставки за отмяната на отчуждаването по реда на този закон са: 1. наличие на отчуждаване на недвижим имот от жалбоподателя или неговите наследници; 2. това да е станало до 21.04.1990 г., и 3. имотът да е отчужден по някои от законите изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от закона. Тези предпоставки следва да съществуват комулативно. В конкретния случай въз основа на доказателствата приложени към административната преписка и тези събрани в хода на съдебното производство, първоинстанционния съд обосновано е стигнал до извода за липсата на предпоставките по чл. 2 от реституционния закон за отмяна на отчуждаването. По делото не са представени доказателства, както за собствеността на имота, чиято отмяна на отчуждаване се иска, така и такива за неговото отчуждаване. Освен това, липсва тъждество между имота, чиято отмяна се иска с този по оценителния протокол от 1955 г. От приложения към преписката оценителен протокол, не могат да се направят изводи за нормативния акт по които имота е отчужден, както и това, дали това отчуждаване попада в обхвата на нормативните актове изчерпателно изброени в нормата на чл. 1, ал. 1 от реституционния закон. Не всяко отчуждаване на недвижими имоти до 21.04. 1990 г. е основание за отмяна на същото по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Необходимо е отчуждаването да е извършен по някои от законите изчерпателно посочени в него. Отчуждаването на недвижими имоти извън обхвата на цитираната норма може евентуално да бъде основание за реституция на имота по реда на ЗВСВОНИ или за обезщетение по реда на ЗОСОИ, но не и по сочения реституционен закон. При липсата на доказателства, чрез които по несъмнен начин да се установи както собствеността, така и реда за отчуждаването на имота, правилно и обосновано, в съответствие със закона СГС с решението се предмет на настоящата жалба е приел жалбата на Марияна Стоянова, срещу изричния отказ на Кмета на Столична община, обективиран в писмо изх. № 1194Р-22-138/2000 от 27.05.2002 г., за отмяна отчуждаването на сочения имот, за неоснователна. При тези обстоятелства, не са налице твърдяните с касационната жалба нарушения на материалния закон. Решението е постановено в съответствие с изискванията на материалния закон, което налага оставянето му в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение