Решение № 5386 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2817/2025 г.

Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по Общински съвет Димитровград, чрез адв. Колев срещу решение 290/13.01.2025 г., постановено по адм. дело 940/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което по оспорване на П. Т. З. и Т. И. Д. е отменена разпоредбата на чл.70 (с изключение на абзаци 3, 5 и 11) от Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в частта на включеното в цената на услугите 20% ДДС. В касационната жалба се прави оплакване, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се уважаване на касационната жалба и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък. Ответниците - П. Т. З. и Т. И. Д., чрез процесуален представител адв. Бойчев, в депозирани по делото писмени отговор и бележки, оспорват основателността на касационната жалба. Претендират разноски съгласно приложен списък. В условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението си административният съд е отменил разпоредбата на чл.70 (с изключение на абзаци 3, 5 и 11) от Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в частта на включеното в цената на услугите 20% ДДС. За да постанови този резултат съдът е приел, че дейностите, за които са определени цени в оспорените части на чл. 70 от Наредбата, са такива освободени от начисляване на ДДС по смисъла на чл.чл. 3, ал.5 от ЗДДС. Включването на 20% ДДС в цената на услугите по чл. 70 от Наредбата, в посочените от жалбоподателя части е в противоречие с материалния закон. От представените по делото доказателства съдът е установил, че цените за предоставяните от Община Димитровград услуги се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставянето на услугата. Независимо от това обаче, върху тези цени, с изключение на наемите за общински обекти и терени, е предвидено заплащане от гражданите и на ДДС в размер на 20%. Направен е извод, че нормата на чл.70 (с изключение на абзаци 3, 5 и 11) от Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в частта й на включеното в цената на услугите 20% ДДС, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна Решението е правилно постановено. Правилно първостепенният съд е преценил като допустима подадената от П. З. и Т. Д. жалба срещу оспорената част от Наредбата. В съответствие с представените по делото писмени доказателства талони и Фактура 0300001718/26.05.2023г. за паркиране, както и приложена Фактура 0300001925/15.04.2024г. съдът е преценил, че оспорващите са доказали правния си интерес от оспорването по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК. Правилно и законосъобразно е приетото от първоинстанционния съд, че оспорената разпоредба, в посочените от жалбоподателите части противоречи на материалния закон. Действително, с оспорените части на чл. 70 от Наредбата, се определят цени за предоставените от Община Димитровград услуги по Наредба 9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Димитровград, като оспорването е насочено срещу включената в така определените цени ставка от 20 % ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение на изчерпателно изброени дейности в две точки. Правилно съдът е прриел за приложима разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС, "Дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт" са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато: а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон; б) е установена такса с нормативен акт. Споделят се аргументите на административния съд, относно дейността на общината във връзка с организирането на паркоместа в конкретно определените зони с цел задоволяване на потребностите на населението на общината, предвид което същата следва да се счита за такава в обществен интерес. Обстоятелството, че предоставянето на услугите е основание за заплащане на определена цена, не е основание за приемане на тези дейности като икономически. Съобразено е, че с решение по дело С-446/98 г. СЕС се приема, че дейността по наемане на места за спиране (паркиране) на коли е дейност която, когато е осъществявана от публичноправен субект, е осъществявана от него в качеството му на публичен орган по смисъла на чл. 4, § 5, ал. 1 от Шеста директива, ако тази дейност е осъществена в рамките на специфичен юридически режим за публичния субект. Такъв е случаят когато осъществяването на тази дейност съдържа използването на прерогативите на публичната власт. В т. 2 от мотивите на решението като възможни прерогативи на публичната власт са посочени - позволяването или ограничаването на спирането на път, отворен за движение (обществен трафик), или санкционирането чрез глоба при превишаване на позволеното време (времетраенето) за спиране. Местата, които се предоставят от общината за ползване срещу определена цена на места за паркиране/или престой на такова место без заплатена цена със скоба и нейното премахване са ясно определени с решение на компетентния общински съвет или съгласно приета от него наредба по чл.9, ал.1 ЗМДТ. Заплащаната от гражданите цена не е наем по смисъла на ЗЗД и на чл.14 и сл. от Закона за общинската собственост и не представлява икономическа дейност на общината. Правилен е и изводът, че дейностите на общината, за които се заплаща съответната цена за ползване на паркоместа, както и за премахваме на скоба при паркиране без да е налице заплатена такава цена, се осъществяват от нея в качеството й на орган на местната власт, следователно същите дейности попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС. Заплащаната от гражданите цена не е наем по смисъла на ЗЗД и на чл.14 и сл. от Закона за общинската собственост и не представлява икономическа дейност на общината. Събираната цена се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставянето на услугата и не е свързана с търсене на печалба, каквато икономическата дейност предполага. С включването на 20% ДДС в цената на услугите по чл. 70 от Наредбата, в посочените от жалбоподателя части, е допуснато противоречие с материалния закон. Ето защо нормата на чл.70 (с изключение на абзаци 3, 5 и 11) от Наредба 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в частта й на включеното в цената на услугите 20% ДДС, правилно е приета от съда за незаконосъобразна. С оглед изложеното, твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт са неоснователни. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответниците по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена - на П. З. и на Т. Д. следва да се присъдят разноски в общ размер на 3 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представените договори за правна защита и съдействие от 19.02.2025 г. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,