Решение № 1483 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2016 г.

Решение № 1483 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерството на здравеопазването- С. (МЗдр) против Решение № 667 от 5.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1452/2015 г. от Административен съд П. (АСПл), с което е ОСЪДЕНО МЗдр и Център "Фонд за лечение на деца"- С. да заплатят солидарно на П. Й. П. и Р. Г. П., и двамата с настоящ адрес: гр. П., улица Горно броди № 40, етаж ..., апартамент № 1, общо сумата от 100 000 лв. В жалбата се поддържат твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Срещу същият съдебен акт Решение № 667 от 5.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1452/2015 г. на Административен съд П. е подадена и касационна жалба на Център "Фонд за лечение на децата", с която се счита, че съдебното решение е недопустимо, поради нередовност на исковата молба и наличието на противоречие между нейната обстоятелствена част и петитум. На следващо място се релевират доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е дал неясна и неправилна правна квалификация по Закона за защита от дискриминация (ЗЗДиск). Посочва, че съединените искове не са разгледани поотделно и не са изложени съответни мотиви по всеки един от тях, съобразно събраните доказателства. Моли да се обезсили решението като недопустимо или да се отмени съдебния акт. По делото е постъпила и друга касационна жалба от Министерството на здравеопазването против Решение № 1113/2.06.2016 г., постановено по същото дело по описа на Пловдивския административен съд, с което е допълнено първоначалното решение по делото, като е ОСЪДЕНО Министерство на здравеопазването- С. и Център "Фонд за лечение на деца"- С. да заплатят солидарно на горепосочените лица законната лихва върху сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), считано от датата на влизане в сила на Решение № 42/12.03.2013 г. на КЗД - 4.04.2013 г. до окончателното изплащане на главницата. Касационният жалбоподател: Център "Фонд за лечение на деца", чрез адв. Илиев от САК поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи на база изложените в нея съображения. Подробни доводи са развити в представената писмена защита, както и допълнението към нея. О. П. Й. Петров и Р. Г. П. в писмен отговор от 25.05.2016 г. считат подадената касационна жалба на МЗдр за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно. Аналогични твърдения са изразени в техния писмен отговор от 1.06.2016 г., подаден срещу касационната жалба на Център "Фонд за лечение на деца". Молят да се остави в сила решението на АСПл. По делото е постъпила молба от 24.06.2016 г. на Министерството на здравеопазването, с която се оттегля касационната жалба срещу Решение № 667 от 5.04.2016 г. постановено от Пловдивския административен съд по адм. дело № 1452/2015 г. В резултат на тази молба с Определение № 10252 от 4.10.2016 г. по адм. дело № 8705/2016 г. на Върховен административен съд, Трето отделение е оставена без разглеждане касационната жалба на Министерство на здравеопазването против Решение № 667 от 5.04.2016 г. по административно дело № 1452/2015 г. постановено от Административен съд П. и е прекратено производството по адм. дело № 8705/2016 г. по описа на ВАС, Трето отделение в тази част. В прекратителния съдебен акт изрично е отбелязано, че производството по делото продължава по касационната жалба на Център "Фонд за лечение на децата" против Решение № 667 от 5.04.2016 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. дело № 1452/2015 г. и по касационната жалба на Министерството на здравеопазването против Решение № 1113/2.06.2016 г., постановено по същото дело по описа на Пловдивския административен съд, с което е допълнено първоначалното решение по делото. След нова молба за оттегляне с Определение № 10950 от 19.10.2016 г. по адм. дело № 8705/2016 г. на Върховен административен съд, Трето отделение е оставена без разглеждане касационната жалба на Министерство на здравеопазването против Решение № 1113/2.06.2016 г., постановено по същото дело по описа на Пловдивския административен съд, с което е допълнено първоначалното решение по делото. Този съдебен акт не е бил обжалван от другия касационен жалбоподател и съответно е влязъл в сила и не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Въпросът за висящността на съдебното производство по отношение на касационните жалбоподатели намира отговор в Т. Р. № 1 от 9.12.2013 г. по Тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където се посочва, че по аргумент на чл. 216, ал. 2, изр. 1 ГПК, при необходимото другарство подаването на жалба от един от необходимите другари има действие и по отношение на останалите, които не са подали такава. Приема се, че резултатът от въззивното обжалване поражда правни последици и в правната сфера на необжалвалите необходими другари на въззивника, като при отмяна на пръвоинстанционното решение същото се отменя и по отношение на обжалвалите другари, с оглед наложителността на идентитет на решението по отношение на всички - чл. 271, ал. 3 ГПК. С обжалвания съдебен акт Решение № 667 от 5.04.2016 г., постановено по административно дело № 1452/2015 г. на Административен съд П. е ОСЪДЕНО Министерство на здравеопазването - С. и Център "Фонд за лечение на деца"- С. да заплатят солидарно на П. Й. П. и Р. Г. П., и двамата с настоящ адрес гр. П., улица Горно броди № 40, етаж ..., апартамент № 1, общо сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на дискриминационен отказ на ЦФЛД да подпомогне финансово и организационно провеждане на лечение в чужбина на починалата дъщеря на ищците Г. Й. и на противоправно бездействие на Министерство на здравеопазването, което не е изпълнило позитивното си задължение за предприемане на необходимите ефективни мерки за постигане на целите на ЗЗДискриминация по отношение на лицата с онкохематологични заболявания, които обстоятелства са установени с влязло в сила Решение № 42/12.03.2013 г. на КЗД, с което е прието, че ЦФЛД е извършил пряка дискриминация спрямо починалата Г. Й. по признак "лично положение" (неравно третиране), както и че Министерство на здравеопазването е нарушило чл. 10 и чл. 11 от Закона за защита от дискриминация, чрез неизпълнението на задълженията си за предприемане на всички възможни и необходими мерки за постигане на целите на Закона за защита от дискриминация по отношение на лицата с онкохематологични заболявания и е ОСЪДЕНО Министерство на здравеопазването- С. и Център "Фонд за лечение на деца"- С. да заплатят солидарно на П. Й. П. и Р. Г. П. общо сумата от 23, 50 лв., представляваща сторените разноски по делото. С допълнително Решение № 1113 от 2.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1452/2015 г. на Адм. съд П. е ДОПЪЛНЕНО Решение № 667 от 5.04.2016 г. по АХД № 1452/2015 г. на Административен съд- П., II състав, като е ОСЪДЕНО Министерство на здравеопазването- С. и Център "Фонд за лечение на деца"- С. да заплатят солидарно на горепосочените лица законната лихва върху сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на влизане в сила на Решение № 42/12.03.2013 г. на КЗД - 4.04.2013 г. до окончателното изплащане на главницата. За да достигне до този резултат адм. съд намира, че със свое Решение № 42 от 12.03.2013 г. по преписка № 127/2011 г. Комисията за защита от дискриминация УСТАНОВЯВА на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че Център "Фонд за лечение на деца", в качеството му на правоприемник на Център "Фонд за трансплантация", е извършил спрямо починалата Г. Й.- дъщеря на ищците, пряка дискриминация по признак "лично положение" и УСТАНОВЯВА на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че Министерство на здравеопазването е нарушило чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр., чрез неизпълнението на задълженията си за предприемане на всички възможни и необходими мерки за постигане целите на Закона за защита от дискриминация по отношение на лицата с онкохематологични заболявания. В решението е възприето, че първият ответник ЦФЛД със свой отказ да подпомогне финансово и организационно провеждане на лечение в чужбина на дъщерята на ищците я е дискриминирал по признак "лично положение", който се изразява в същностната за личността на детето характеристика, която е свързана с наличието на кръвен роднина - сестра, напълно съвместима с нея по основните локуси на HLA системата, доколкото именно поради тази характеристика неоправдано Йорданова е третирана по-неблагоприятно от посочено за сравнение друго дете с такова заболяване. АСПл намира, че от анализа на допуснатия и събран по делото доказателствен материал - Преписка № 127 от 2011 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), писмени доказателствени средства, както и информацията получена от разпитаните свидетели, по безспорен начин се доказват твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, относно причинените на ищците неимуществени вреди изразяващи се в стрес, разочарование, чувство на отчаяние, безизходица, тъга и безперспективност в резултат от актовете и бездействието на ответниците, признати от КЗД за противоречащи на антидискриминационното законодателство, както и наличието на предпоставките за отговорност на ответниците по чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминацията. Посочва, че Решението на КЗД не е обжалвано в законоустановения за това срок и е влязло в сила, превръщайки се в стабилен административен акт. В него КЗД изрично е установила, че административният акт- Решение № 142 от 13.04.2011 г. на Обществения съвет към ЦФЛД, с което е отказано финансиране лечението на Г. Й., е дискриминационен. Счита, че дори да се приеме, че решението на КЗД е установило дискриминационно третиране спрямо Г. Й., а не спрямо нейните родители, резултатът от неравното третиране пряко рефлектира върху правната сфера на ищците. Приема, че е налице и неправомерно бездействие, от страна на втория ответник- МЗдр, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му за предприемане на всички възможни и необходими мерки за постигане целите на ЗЗДискр. по отношение на лицата с онкохематологични заболявания. Решаващият съд счита, че по отношение вредоносния резултат, макар да са налице отделни деяния на всеки от ответниците, осъществени съответно чрез бездействие, от страна на МЗ, и чрез издаване на отказ, от страна на ЦФЛД, то те причиняват общ вредоносен резултат, а именно- значително затрудняване и забавяне на необходимото лечение на Габриела, която е лишена от възможност да получи, както в рамките на България, така и в чужбина, своевременно и адекватно лечение. Приема, че е налице обща неделима вреда, която обуславя наличието на солидарна отговорност на деликвентите. В заключение приема, че в производството от ищците е проведено успешно пълно доказване на предявените искове, което води до извода, че в настоящия случай са налице предпоставките за уважаването им. Настоящият състав намира, че постановеното решение е недопустимо. Първоначално АСПл е сезиран с искова молба на П. Й. П., Р. Г. П., срещу Министерство на здравеопазването - С. и Център "Фонд за лечение на деца" - С.. Твърди, че ищците са претърпели неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., вследствие на: 1. отказ на ЦФЛД да подпомогне финансово и организационно провеждане на лечение в чужбина на починалата дъщеря на ищците, което представлява дискриминационен административен акт; 2. противоправно бездействие на МЗдр, което не е изпълнило позитивното си задължение за предприемане на необходимите ефективни мерки за постигане на целите на ЗЗДискр. по отношение на лицата с онкохематологични заболявания; които обстоятелства били установени с Решение № 42/12.03.2013 г. на КЗД. Искат осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за неимуществени вреди- по 50 000 лв. за всеки един от двамата ищци, причинени неимуществени вреди, пряка последица от дискриминацията. Пасивната легитимация по иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- е регламентирана в чл. 205 от АПК и чл. 7 от ЗОДОВ. Ответникът трябва да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането. В този смисъл е т. 6 от Т. Р. № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. В случая е налице акт - Решение № 42 от 12.03.2013 г. по преписка № 127/2011 г. Комисията за защита от дискриминация, с който УСТАНОВЯВА, че Център "Фонд за лечение на деца", е извършил, пряка дискриминация по признак "лично положение". От друга страна се приема, че МЗ е бездействало при предприемане на всички възможни и необходими мерки за постигане целите на Закона за защита от дискриминация по отношение на лицата с онкохематологични заболявания. Тази фактическа обстановка е обосновала и исковата молба, но в случая от съдебния акт не става ясно защо съдът приема наличието на солидарна отговорност, като се твърдят причинени вреди от два административни органа, при установен различен фактически състав между правоотношенията със страна МЗ и това с ЦФЛД, както и различни засегнати лица. Не е изяснено в какво се състои участието на всяко едно от ведомствата във вредоносното деяние и връзката между визираните факти. Процесният иск е заведен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. Предмет на съдебното производство по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр е установяване на вида и размера на вредите и причинната връзка с конкретното нарушение на антидискриминационното законодателство. Действително установените факти от съдебното производство носят силен емоционален заряд, който е намерил израз в мотивите на съдебния акт. Едва ли някой може да остане безразличен към развилите се събитията. Не подлежи на съмнение, че за родителите са налице силни негативни емоции, неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, разочарование, чувство на отчаяние, безизходица, тъга и безперспективност. Проектирайки тези обстоятелства от правна страна следва да се посочи кой носи отговорност и налице ли причинно следствена връзка между установената дискриминация и издадените административни атове спрямо лицето и твърдените неимуществени вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Бездействието по отношение на изпълнението на Националната програма за развитието на трансплантацията на стволови клетки в Р. Б. довежда до един резултат, който е различен от факта на настъпилия отказ за плащане. Макар и вероятна връзката между събитията тя не е пряка и изисква изследване на обвързващите връзки между събитията и тяхната резултатна обусловеност. Твърдяната от ищците връзка между неосигуряването на средства от ЦФЛД и бездействието на МЗ е вероятна и хипотетична, съответно изисква конкретна обосновка относно причинната обусловеност. Подадената искова молба е нередовна, защото в нея не е изложена фактология, която обосновава искането за солидарно осъждане на ответниците- чл. 53 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗДог). Ищецът е този, който следва да разграничи как поведението на всяка една от институциите е довело до съпричиняване на вредоносния резултат. Освен това ищците не са посочили как спрямо тях е налице дискриминационно увреждане, след като в Решение № 42 от 12.03.2013 г. по преписка № 127/2011 г. на КЗД се установява извършена пряка дискриминация по признак "лично положение" само срещу Г. П.. Решаващият съд не е дал указания за конкретизиране на претенцията- чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и съответно не са установени параметрите на претендираната отговорност. В резултат на нередовната искова молба претенцията е разгледана, без спрямо всеки един от деликтите да са изложени конкретни фактически обстоятелства. Допълнително не е установено претенцията с кой от двата отказа на ЦФЛД или ЦФТ е свързана. Освен това АС П. не е разгледал и обсъдил налице ли е причинно следствена връзка или между установеното от КЗД нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗД от министерство на здравеопазването и претърпените от ищците вреди. Не е обсъден какъв е характерът на Националната програма за развитието на трансплантацията на стволови клетки- чл. 3, ал. 3- 5 от Закона за здравето. Доколко нейното забавено, лошо или пълно неизпълнение представлява бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК. Не става ясно защо твърдените вреди се свързват с дискриминация спрямо тях или имат връзка и с други факти, отказът от плащане, развитието на болестта и др. На следващо място в исковата молба не е посочен период на претърпените неимуществени вреди. Решаващият съд в съдебните актове по хода на делото не посочва възприет конкретен период за неимуществените вреди с посочване на начален и краен момент. В самото решение също не се посочва периода, за който се отнася присъденото обезщетение. Същото е в пряка връзка с преценката по чл. 52 от ЗЗДог, при която следва да се отчете, както характерът и интензитета на твърдените негативни преживявания така и тяхната продължителност. При съобразяване изложените в исковата молба твърдения относно претърпените неимуществени вреди съдът е следвало да даде указания за тяхното ясно и точно индивидуализиране за съответния период. Следва да се посочат конкретните фактически обстоятелства, които обосновават претендираната солидарна отговорност- чл. 53 от ЗЗДог. Съставът на АСПл не е отчел, че исковата молба, не съответства по съдържание на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Вместо да съобрази това, съдът е приел за разглеждане една нередовна искова молба. В съдебното решение не са анализирани всички факти, свързани с причинените вреди и причинната връзка между тях и акта на дискриминация. Не е изяснено Решение от 5.04.2011 г. на ЦФТ за отказ от финансово и организационно подпомагане за извършване на трансплантация на хомеопатични стволови клетки, оспорен ли е и дали е влязъл в сила и от кой момент. В настоящия случай стои и въпросът относно отказът за подпомагане осъществяването на химиотерапия в чужбина, обективиран в Решение № 142 от 13.04.2011 г. на ЦФЛД, дали този акт е бил влязъл в сила и за кои адресати. Не е изяснен характерът на този административен акт и съответно неговото значение по отношение на претендираната отговорност. Не е отговорено и на въпроса, доколко лечението в чужбина е било необходимо и задължително, предвид становище № 18-00-74 от 15.07.2011 г. на националния консултант, което сочи, че трансплантацията е била възможно да бъде извършена в България. По делото остава неизяснен и въпросът какво е било необходимото лечение за това заболяване, какво е предлагано в страната и какви са допълнителните процедури, практикувани в чужбина и каква е тяхната ефикасност в случая. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото се прие, че съдебното решение, предмет на касационна проверка, е постановено при нередовно упражнено право на иск, то е недопустимо. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по отношение на останалите пороци, които са наведени в касационната жалба. Решението следва изцяло да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на адм. съд за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 ГПК, след което да се пристъпи към разглеждане на спора по същество. С оглед на обезсилване на Решение № 667 от 5.04.2016 г. и връщане на делото на друг състав на този съд за предприемане на следващите се съдопроизводствени действия, въпросът с разноските също ще следва да бъде разгледан от последния. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение