Решение № 172 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4998/2014 г.

Решение № 172 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4998/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1420/11.12.2014 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 597/17.04.2014 г. по гр. д. № 498/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о., V-ти състав, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1, изречение трето, in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ВКС ОСГТК по въпроса "Преюдициален ли е искът по чл. 124, ал. 5 ГПК за предявяване на молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК?". С обжалваното решение е обезсилено решение № 5807/16.12.2013 г. по гр. д. № 16948/2012 г. по описа на Варненския районен съд, 35-ти състав, и производството по делото е прекратено, поради недопустимост на иска. Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК е процесуално недопустим, което обуславя и извод за недопустимост на образуваното исково производство. Изводът е обоснован с това, че дори и при доказване на твърденията на ищците, а именно, че наследодателката на ответниците да е представила пред ПК - В. неверни данни, като е поискала със заявление реституирането на лозе-овощна градина с площ от 2500 кв. м в м. "В." и за целта е посочила, че И. Г. М. е бил собственик на заявения имот, не би се установило наличието на престъпно обстоятелство, поради което липсва правен интерес от завеждането на такъв иск. Изложени са изводи, че депозираното заявление представлява частен диспозитивен документ, с който лице сезира държавен орган /О./, с искане съгласно приложимите норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а фактът, че в документа наследодателката е посочила, че е наследник на И. М., не прави документа свидетелстващ. Прието, че обстоятелството дали И. М. действително е бил собственик на процесния имот към момента на отчуждаването му, е без значение досежно наличието, респективно липсата, на документно престъпление по глава Х от НК, поради което, за да е налице престъпление при подаване на заявление, същото следва да е автентично, т. е. да не е подписано от лицето, което го е подало. Изложени са съображения, че между страните няма спор, че заявлението е било подписано от наследодателката на ищците. Освен това съдът е стигнал до извод, че престъплението по чл. 313, ал. 1 НК, на което се позовават ищците, изисква потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация, с което се удостоверява неистинността на някои обстоятелства. Въз основа на това въззивната инстанция е стигнала до краен извод, че заявлението по ПК - В., че представлява декларация, като никъде НК не предвижда наказателна отговорност за лицата за подаване на заявления - молби, до държавни органи, съдържащи неверни данни. Въз основа на този извод е прието, че както в исковата молба, така и впоследствие, ищците изрично са претендирали разкриване на престъпно обстоятелство при подаване на заявлението на наследодателката чрез посочване на неверни данни в същото досежно правото на възстановяване на процесния имот и самите те са дали квалификация по чл. 313 НК. Освен това са изложени съображения, че към самото заявление наследодателката на ищците е подала декларация от 21.10.1991 г., че притежава редовен документ за собственост на процесния имот, като деклараторката заявява, че й е известна отговорността по чл. 313 НК за деклариране на неверни данни. По въпроса, по който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на IV г. о, намира следното: Преценката, относно вероятната основателност на молбата за отмяна, която евентуално би предявил ищецът по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК не следва да се прави от сезирания съд с иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, преценявайки останалите доказателства по делото, по което се твърди, че е допуснато престъпното обстоятелство, обективирано като доказателство по делото или процесуално действие на страна или съд, не следва да бъде основание за преценка за наличие или не на правен интерес при установителния иск. Правния интерес винаги е конкретен и се преценява въз основа на изложените от ищеца в исковата молба и поддържани в хода на производството факти и обстоятелства. Преценката относно това, основателна ли е молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, винаги следва да се прави само и единствено от съда, компетентен да се произнесе по нейната основателност по реда на чл. 303 и сл. ГПК - Върховния касационен съд. В касационната жалба против въззивното решение на Варненския окръжен съд се твърди, че изводите на съда са неправилни като се навеждат оплаквания, които се припокриват с доводите по исковата молба и оплакванията, у неведени във въззивната жалба, и се твърди, че предявеният иск е процесуално допустим. Моли се за отмяна на въззивното решение, за уважаване на иска и присъждане на разноски за всички производства. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационните жалбоподатели - адв. Г. Ответниците по касация Л. И. Б., Р. И. М. и В. И. Р., посредством процесуалния си представител - адв. П. С., са депозирали отговор по чл. 287 ГПК. В съдебно заседание становището на ответниците по касация се поддържа от процесуалния им представител - адв. С. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответниците по касация, становищата на процесуалните представители на страните, изразено в съдебно заседание и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Варненския окръжен съд е правилно. Независимо от отговора на правния въпрос въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По отношение на ответницата В. Р. искът е недопустим, тъй като тя не е била страна по гр. д. № 8329/2007 г. по описа на Варненския районен съд, е била ищец по гр. д. № 45/1999 г. на същия съд, по което искът е отхвърлен. Поради това по отношение на нея не е налице правен интерес от предявяване на иска. По отношение на останалите двама ответници Л. Б. и Р. М., които са провели успешно иска по чл. 108 ЗС по гр. д. № 8329/2007 г. на Варненския районен съд са преклудирани всички права на ищците по настоящото дело, тъй като те като ответници по ревандикационния иск са изчерпали всички свои възражения, във връзка действителността и законосъобразността на административния акт - аргумент от разясненията по т. 3 от ТР № 5/2012 от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ВКС ОСГТК. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид направеното с отговора на касационната жалба искане от страна на ответниците в настоящото производство за присъждане на разноски, както и такова направено от процесуалния им представител н съдебно заседание, както и възражението на процесуалния представител на касационните жалбоподател за прекомерност на разноските на ответниците в касационното производство, съдът намира, че сумата от 1000 лева, заплатена от ответниците по касация на процесуалния им представител съответства на сложността на спора, поради което възражението не следва да бъде уважено. Поради това касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответниците по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.