Решение № 7515 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8769/2017 г.

Решение № 7515 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8769/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта К. Н.-Г., против решение № 1078 от 19.06.2017 г., постановено по адм. д. № 3075/2015 г. от Административен съд-П.. С него съдът е отменил уведомително писмо с изх. № 02-160-2600/17214 от 5.11.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. Осъдил е административния орган да заплати на дружеството-жалбоподател "Диви коне" ООД, с. Д., община Асеновград, Пловдивска област направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение. Навеждат се доводи, че то е необосновано, постановено в противоречие със събраните писмени доказателства и в нарушение на материалния закон. По изложените съображения в касационната жалба моли съда, да отмени решението. Касаторът иска присъждане на направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация "Диви коне" ООД, е изпратил писмен отговор на касационната жалба, подаден от адвокат П. Т. Т.. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения в него моли съда, да остави без уважение касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция, за които представя договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че договорената сума е внесена. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът счита, че министъра на земеделието и храните, а понастоящем и горите, със заповед е одобрил специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане". Тази заповед не е била обжалвана в частта й относно двата парцела, за които е било установено, че излизат извън специализирания слой. Поради това правилно е извършена редукция на заявлението за подпомагане. Решението на административния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административния съд - П. е започнало по жалба, подадена от "Диви коне" ООД против уведомително писмо с изх. № 02-160-2600/17214 от 5.11.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. С него на дружеството по заявените мерки за подпомагане за 2014 г. е била оторизирано сума в размер на "0" лева по следните заявени мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). Освен това са били наложени и санкции за бъдещ период по всяка една от посочените мерки, общо в размер на 41 869,68 лв. Не е било спорно между страните в съдебно-административното производство, че "Диви коне" ООД е заявило за подпомагане и по трите мерки два парцела съответно: БЗС (парцел) с идентификатор 21676-209-1-3 от 26,49 ха и БЗС (парцел) с идентификатор 21676-34-3-1 с площ в размер на 47,31 ха, и двата в землището на с. Д.. При извършени административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 ЗПЗП е било установено, че парцел № 21676-209-1-3 от 26,49 ха с цялата си площ излиза извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", а парцел № 21676-34-3-1 с площ в размер на 47,31 ха излиза извън същия специализиран слой с площ в размер на 46, 85 ха. От тази площ - 0,04 ха не е била призната за подпомагане, поради неотстранено застъпване, но в тази част уведомителното писмо не е било обжалвано. Процентът на наддеклариране и по трите мерки е бил в размер на 100%. Въз основа на установеното при административните проверки по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП във връзка с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол е отказано пълно плащане. На основание чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, оторизираната сума по СПП е редуцирана на "0" лв. По НР1 на основание чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР за периода 2007-2013 г. оторизираната сума също е била в редуцирана на "0" лева. В жалбата си дружеството е твърдяло, че уведомителното писмо е било незаконосъобразно, защото всичките площи са били поддържани в добро земеделско състояние и не са излизали извън специализирания слой. Съдът е допуснал изслушване заключение на съдебно-техническа експертиза. В нея вещото лице се е позовало на два протокола от извършени специализирани теренни проверки на двата парцела, извършени от структури на МЗХ, които не били приложени по делото, независимо, че съдът е указал на страните за разпределението на доказателствената тежест. Съдът е съпоставил заключението с показанията на разпитаните свидетели. Установил е, че със заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. министърът на земеделието и храните, а понастоящем и горите, е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. В дадения срок с тази заповед дружеството-жалбоподател е подало възражение срещу заповедта в частта й за двата парцела. На това възражение министърът е отговорил с писмо с изх. № 70-2509 от 29.05.2915 г., в което е посочил, че възражението не е уважено. Със заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. министърът е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. като част от системата за идентификация на земеделските парцели. Съдът е счел, че по възражението не е била извършена проверка на заявените парцели относно излизането им извън специализирания слой. Отделно от това е приел, че приложените протоколи от извършените две специализирани теренни проверки от служители на МЗХ били необективни и несъответни на начина на трайно ползване на двата парцела - пасища, мери и ливади. Направил е извод, че административния орган е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което е отменил уведомителното писмо. Решението е неправилно. Постановено е при допуснато нарушение на процесуалните правила, което е довело съда и до нарушаване на материалния закон. От това следва, че ще следва да се постанови ново решение по съществото на спора при условията на чл. 222 във връзка с чл. 221 АПК, защото не се налага събирането на нови доказателства. При анализа на писмените доказателства, относно писмото на министъра на земеделието и храните, с което дружеството е било уведомено за резултата от възражението му против заповедта на министъра, с която е открита процедурата за одобряване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., административният съд не е обърнал внимание на последното изречение в това писмо. В него изрично е посочено, че това писмо не подлежи на обжалване. На обжалване подлежи заповедта № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой. Посочено е освен това, че тази заповед може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съответния отговор. Приложена е и обратната разписка за връчване на писмото. По делото няма данни, а не се и твърдяло, че заповед № 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е била обжалвана пред Върховния административен съд от страна на "Диви коне" ООД. От това следва, че тя е влязла в законна сила в частта й за двата парцела, заявени за подпомагане по трите обсъждани мерки и е била предадена на ДФЗ за извършване на административни проверки. Оспорването й в съдебното производство след влизането в сила на заповедта е било недопустимо. Тази заповед на министъра на земеделието и храните е могла да се оспорва в частта й за двата парцела само с твърдения за нищожност. Като е допуснал изслушване заключение на съдебно-техническа експертиза, по недопустимо оспорване, съдът е допуснал и процесуално нарушение. Отделно от това, заключението на вещото лице е потвърдило констатациите в двата протокола от извършените специализирани теренни проверки. Незнайно по какви съображения съдът не е възприел това заключение, като не е изложил мотиви защо след като го е приел, не го е кредитирал. В съдебното решение липсва анализ на заключението и правни изводи защо то не е възприето. Съдът се е позовал на два протокола с различни индекси, посочени от вещото лице, които не са приложени по делото, но е приел и приобщил към доказателствения материал протоколите, представени от административния орган за извършените специализирани теренни проверки. Съдът не е изложил съображения, след разпита на експерта, който е съставил протоколите при извършените специализирани теренни проверки, кои части от тях приема за необективни и защо не ги възприема, което по същността си също е необоснованост на решението. Не е без значение, че съдът не е анализирал разпоредбите на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол относно реда за изработването на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" или "Площи, допустими за подпомагане", различието се дължи на промени в наредбата. Това го е довело до погрешни правни изводи, а съответно и до нарушение на материалния закон. Извън изложеното следва да се посочи, че след като съдът е отменил уведомителното писмо на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ не е разпоредил какво следва след отмяната му или не е изпълнил разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК, включително и определянето на срок за произнасяне от административния орган - чл. 174 АПК. Друг порок на решението е, че уведомителното писмо, предмет на жалбата, е било възприето като издадено от изпълнителния директор, а не от автора му - заместник-изпълнителния директор, на който са били делегирани права. Неправилно е била определена и конституирана ответната страна в производството. - ДФЗ-лист 70 от делото. Ответната страна е издателят на акта - чл. 153, ал. 1 АПК, а не ДФЗ, който е юридическото лице. Според чл. 18 ЗПЗП органи на фонда са управителния съвет и изпълнителния директор. Последният представлява и фонда, като юридическо лице, като правен субект. Следва да се прави разлика между юридическото лице - Д. фонд "Земеделие", което е създадено с чл. 11 ЗПЗП и органите на фонда, които притежават и упражняват властнически правомощия и са в структурата на фонда. Юридическото лице е носител на права и задължения, но не и на властнически правомощия на публичната власт. Тъкмо защото няма властнически правомощия юридическото лице няма основание да участва в съдебното производство по контрол за законосъобразността на акта. Органът на юридическото лице, който притежава властнически правомощия издава и съответните административни актове. Страни по материалното административно правоотношение са издателят на акта - органът с властническо правомощие и адресата на акта. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК е императивна. В конкретния случай изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал права на заместник-изпълнителния директор, който е и издател на уведомителното писмо. С оглед на фактическото установяване, че "Диви коне" ООД не е обжалвало заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", заповедта е влязла в законна сила, а двата спорни парцела, са останали извън него. Тъй като ДФЗ действа при условията на обвързана компетентност, след като получи влязлата в сила заповед на министъра на земеделието и храните, той не може да я изменя, а е длъжен да я зачете при извършаването на административните проверки по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, което е и направил. Ето защо уведомителното писмо е законосъобразно, а жалбата против него като неоснователна и недоказана, ще следва да се отхвърли. По разноските: С оглед на крайния изход на спора дружеството -жалбоподател няма право на разноски както при първоначалното разглеждане на спора, а така също и пред касационната инстанция. Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител е поискал присъждането на разноски, както пред административния съд, а така също и пред касационната инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение. Пред първата инстанция ДФЗ е направил разноски в размер на 250 лв. за възнаграждение на вещо лице. С оглед на фактическата и правна сложност на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 34 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на юрисконсулта се следва възнаграждение в размер на 150 лв. при първоначалното разглеждане на спора и 100 лв. за касационното производство. "Диви коне" ООД ще следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ общо разноски в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение