Решение № 4062 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16633/2013 г.

Решение № 4062 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16633/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 114 от 07.11.2013 г. по административно дело № 195/2013 г. Административен съд - Ловеч е: 1) отменил решение № 34/09.08.213 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Боряна Маринова Петрова-Иванова от гр. Ловеч срещу разпореждане № 7/08.07.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на недобросъвестно получено за периода от 08.10.2008 г. до 24.01.2009 г. парично обезщетение по чл. 42, ал. 1 и чл. 45, ал. 1, т. 2 от КСО; 2) осъдил ТП на НОИ/РУСО гр. Ловеч да заплати на Боряна Маринова Петрова-Иванова сумата от 300 лв., представляваща адвокатски хонорар по представения договор за правна защита и съдействие. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Ловеч. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество, като се потвърди отмененото с него решение на директора на ТП на НОИ/РУСО, с което е потвърдено разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Ответницата по касация Боряна Маринова Петрова-Иванова от гр. Ловеч чрез повереника си адвокат Тихолов в писмено възражение моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които обуславя наличието на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е установил от фактическа страна, че Боряна Маринова Петрова-Иванова е работила по трудов договор с Община Ловеч на длъжност "социален работник" и едновременно с това е била самоосигуряващо се лице в дейността си като едноличен търговец. В тези си две качества тя е била едновременно задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 4 от КСО, като със заявление от 2005 г. е избрала да се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест. Със седем болнични листи е удостоверила временна неработоспособност през процесния период, като ги е представила в Община Ловеч, която от своя страна като осигурител ги е представила в РУСО - Ловеч и на Петрова-Иванова е било изплатено парично обезщетение по тях. За същия период тя не е представила в ТП на НОИ - Ловеч болничните листи в качеството си на самоосигуряващо се лице, а същевременно е осъществявала дейност като едноличен търговец. С разпореждането от 08.07.2013 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е наредил Боряна Маринова да възстанови като недобросъвестно получено обезщетението по цитираните болнични листи ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. При осъщественият административен контрол директорът на РУСО е счел разпореждането за законосъобразно, а жалбата на физическото лице срещу него за неоснователна, поради което не е я уважил. От правна страна решаващият съдебен състав правилно е приел, че обжалваното пред него решение на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи в предвидената от закона писмена форма и съдържание съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от КСО. За да уважи обаче сезиралата го жалба, Ловешкият административен съд е приел, че както разпореждането, така и потвърдилото го решение са издадени при нарушение на административнопроизводствените правила. В мотивите на проверявания съдебен акт е отразено, че посочената в разпореждането от 08.07.2013 г. сума за възстановяване е вид осигурително плащане, изплатено от органите на НОИ на Боряна Маринова като обезщетение за временна неработоспособност, а съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи съставят на физическите и юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, с оглед на което административното производство е следвало да бъде проведено по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО. Предвид горното е формиран извод за нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в невръчване на ревизионен акт за начет на Боряна Маринова, по който тя да е можела да възрази преди издаването на разпореждането за събиране на сумата по платените обезщетения. Този извод на съда е необоснован и в противоречие с приложимия за казуса материален закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение. Ловешкият административен съд е допуснал правно-техническо смешение, като е приел, че приложимият ред, по който административният орган е следвало да процедира, е по чл. 110, ал. 1 от КСО. Разликата между правните институти по чл. 110 и по чл. 114 от КСО е в отговорността за непозволено увреждане и отговорността за неоснователно обогатяване. По чл. 110 съществен елемент е вината на лицето, причинило увреждането, а при чл. 114 от КСО съществен елемент е липсата на добросъвестност на лицето, получило облага, на която няма право. В настоящия случай самоосигуряващото се лице е получило лично за себе си недължими плащания от НОИ и то дължи възстановяване на получените суми на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, а не на основание чл. 110, ал. 1 от КСО. Предпоставките, при които се прилага предвидения в чл. 110, ал. 1 от КСО ред са неприложими спрямо установените по делото факти, тъй като спрямо Боряна Маринова Петрова-Иванова не са установени "неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза". Законосъобразно предвид изложеното е проведена процедурата по чл. 114 от КСО, а не тази по чл. 110 от КСО, тъй като в административното производство не са налице данни, сочещи неправилно извършени осигурителни разходи, поради което да е налице законово задължение за образуване и провеждане на ревизионно производство по реда на чл. 110 от КСО. По реда на чл. 110, ал. 3 от КСО се събират сумите по ревизионните актове за начет, съставени при наличие на материалноправните предпоставки по ал. 1 на същия член. По създадения специален административен ред се ангажира отговорността на физическите или юридическите лица, които са причинили щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Боряна Маринова е извън кръга на задължените лица, визирани в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Като самоосигуряващо се лице тя е страна в осигурителното правоотношение. За да възникне задължение за осигуреното лице да възстанови парични обезщетения като неоснователно получени, следва да бъде установено негово недобросъвестно поведение. Установяване на задълженията за възстановяване на недобросъвестно получените от осигуреното лице парични обезщетения се извършва по реда на чл. 114 от КСО. Недобросъвестното поведение на лицето като предпоставка за възстановяване на сумите се установява с издаване на разпореждане по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО. Неправилен и изводът на първоинстанционния съд за нарушено право на защита на Боряна Маринова поради това, че не й е връчен ревизионен акт за начет, срещу който да е можела да възрази. Физическото лице е упражнило правото си на жалба по административния ред на чл. 117, ал. 2 от КСО пред директора на ТП на НОИ. Извън горното, по делото е безспорно установено, че в един и същи период от време: октомври 2008 - януари 2009 г., Боряна Маринова Петрова-Иванова като страна по трудов договор с Община Ловеч е имала временна нетрудоспособност и едновременно с това, като едноличен търговец не е имала нито един ден временна нетрудоспособност - т. е. по същото време, видно от данните, които ЕТ е представял в НОИ, тя е имала ненакърнена работоспособност. Осигурените лица имат материално право по чл. 40, ал. 1 от КСО на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, но не и когато осъществяват трудова дейност, макар и в друго качество. Безспорно е установено недобросъвестно поведение на Боряна Маринова, която, докато заявявала своята ненакърнена трудоспособност в дейността като едноличен търговец, по същото време заявявала своята временна неработоспособност спрямо Община Ловеч. Обезщетенията имат заместителен характер и лице, което е полагало труд по време на отпуск по болест, дължи възстановяване на недобросъвестно получените осигурителни плащания в бюджета на ДОО ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Обезщетението за временна неработоспособност е предназначено да компенсира загубите на доходи от трудова дейност и не може да се съвместява с такива. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалноправните и процесуалните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. От горното явства, че при постановяване на атакуваното съдебно решение съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,