Решение № 12055 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8761/2025 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ОДМВР - Кърджали срещу решение 1605 от 29.07.2025 г., постановено от Административен съд - Кърджали, III състав, по адм. д. 266/2025 г. С касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т. 2 и 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се потвърди оспорения административен акт. В писмено становище по делото заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът Й. З. З., представлявана в производството от адв. Милева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на разноски за касационното производство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Участващият в производството прокурор от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което жалбата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Заповед с рег. 292з-233/29.01.2025 г., издадена от директора на ОД на МВР-Кърджали, с която е постановен отказ да се предостави право на продължително пребиваване или продължаване срока за пребиваване на Й. З. З. - гражданка на Република Турция по нейно заявление рег. УРИ 292р-36460 от 11.12.2024 г. Съдът е отменил оспорения акт, като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон, и е върнал преписката на административния орган за постановяване на нов акт, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, посочени в мотивите. За да стигне до този извод съдът приема, че постановеният отказ е незаконосъобразен, като е издаден при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, изр.1-во от ЗЧРБ. Обсъждайки релевантните по делото факти, съдът приема, че е ограничено правото на жалбоподателя да участва в проведеното административно производство, както и че в нарушение на чл. 35 от АПК, заповедта е издадена преди изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая. По тези мотиви първоинстанционният съд е отменил оспорения отказ и е върнал преписката за постановяване на нов акт, съобразен дадените указания по приложение на материалния закон. Решението е правилно. Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че относимите факти са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания при издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК по отношение на обжалваното решение. По делото липсва спор относно гражданството и статута на жалбоподателката, както и за това, че същата е кандидат за продължаване на срока за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ, като член на семейството на български гражданин - неин съпруг. Не е спорно също така, че за получаването на разрешение за продължително пребиваване жалбоподателката е представила нотариално заверен договор за наем със собственика на имот - жилище, находящо се в общ. Кърджали, [населено място], [адрес]. Настоящата касационна инстанция споделя извода на съда, че не е налице надлежно съобщаване на оспорения акт по реда на чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 от АПК, поради това, че в приложеното съобщение УРИ: 292000-1881/31.01.2025 г. не се съдържа указание за обстоятелствата, визирани в изр.3-то на ал.9, чл.18а АПК, в т.ч. и за срока, в който може да бъде получена заповедта, за да може да се определи датата, на която същата се счита за връчена, а оттам и датата, на която е започнал да тече срокът за оспорването на административния акт. Във връзка с тези доводи на касационния жалбоподател следва да се отбележи, че по преписката е приложено нотариално заверено пълномощно с дата на заверката 13.01.2022г., с която заявителката е упълномощила две лица, включително и с права да я представляват пред съответните административни органи при получаване на разрешение за постоянно или продължително пребиваване. Оспорения отказ е връчен на едно от упълномощените лица и от тази дата съдът е приел, че е започнал да изтича преклузивния срок за оспорване. Връчване при условията на фикцията, предвидена в чл.18а, ал.9 от АПК е допустимо при липса на друг способ за връчване на съобщения в административното производство. Във връзка с това, настоящият касационен състав намира за неоснователни доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение, като постановено по просрочена жалба срещу оспорения административен акт. Правилен е и изводът на съда, че поради ненадлежното връчване извършено по реда на чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 от АПК на съобщението с УРИ: 292000-23655/27.12.2024 г., с което на заявителя е указано да представи доказателства за осигурено жилище, не може да се приеме, че той е бил валидно уведомен за констатираните нередовности в подадените от него документи. Липсата на редовно уведомяване води до невъзможност да се направи заключение, че заявителят е получил реална възможност да представи допълнителни доказателства или да даде обяснения относно твърдяното наличие на осигурено жилище. Това процесуално нарушение има съществен характер, тъй като се отнася до упражняването на правото на участие в административното производство и на защита срещу неблагоприятни за заявителя правни последици. Именно поради допуснатия порок при връчването, първоинстанционният съд е разполагал с правото да оцени представения нотариално заверен договор за наем по вътрешно убеждение, съгласно принципа закрепен в чл. 12 ГПК, приложим субсидиарно и в административния процес. В този смисъл съдът е изследвал съдържанието на договора в съвкупност с всички останали събрани доказателства, като е извършил цялостна и обективна преценка относно достоверността на твърденията за осигурено жилище. В контекста на изложеното първата инстанция правилно е съобразила и другите приобщени по делото доказателствени средства показанията на разпитаната по делото свидетелка, чиято информация допълва и конкретизира обстоятелствата относно действителното пребиваване на заявителя; докладната записка с рег. 292р-03.02.2025 г. за извършената проверка на декларирания адрес, която съдържа фактически констатации от служебната проверка; както и писмените обяснения на третото лица, относими към ползването и обитаването на имота. Тази съвкупност от доказателства е позволила на съда да формира обоснован и логически последователен правен извод, което компенсира невъзможността на административния орган да изисква допълнителни документи, поради ненадлежното връчване на съобщението. Решаващият съд правилно е обосновал, че в случая оспорената заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил и обсъдил всички релевантни по случая факти, а е предприел формалистичен подход. В случая не е обсъден факта, че апликантът е съпруга на български гражданин и заявлението е подадено с цел да се продължи вече предоставеното право на продължително пребиваване, както и факта, че по преписката е известен и друг адрес на апликанта, видно от приложеното по преписката копие на разрешението за продължително пребиваване и приложената справка за Л. Й. дъщеря на жалбоподателката, в която справка са отразени постоянен и настоящ адрес различни от декларирания от жалбоподателката. По изложените доводи, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения, които да съставляват основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предявеното от ответника в касационното производство искане за присъждане на разноски е основателно. С представения списък по чл. 80 от ГПК се претендира присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото пред касационната инстанция, действително извършените процесуални действия и положените усилия от процесуалния представител на жалбоподателя за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба и писмено становище по делото, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и при съобразяване на задължителните за националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на правото на ЕС, дадени с решението по дело С-438/22 на СЕС, в полза на този адвокат трябва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред ВАС в размер на 500 лв. Сумата следва да се заплати от бюджета на Областна дирекция на МВР-Кърджали, в чийто състав е административният орган, издал отменения акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение