Решение № 10065 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13896/2017 г.

Решение № 10065 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13896/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез юрк. Т. Симеонова, срещу решение № 667 от 23.10.2017 г., постановено по адм. дело № 528/2017 г. по описа на Административен съд - Х., с което на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ агенцията е осъдена да заплати на "БОГИ М" ООД - гр. Х. следните обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменени по съответния ред наказателни постановления на зам. началника на Митница - С.:

• сумата от 150.00 лева във вр. с НП № 434/2015 от 10.02.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2015 г. до окончателното й изплащане;

• сумата от 150.00 лева във вр. с НП № 433/2015 от 10.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2015 г. до окончателното й изплащане.;

• сумата от 300.00 лева във вр. с НП 435/2105 от 09.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2016 г. до окончателното й изплащане.;

• сумата от 300.00 лева във вр. с НП 436/2105 от 10.07.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2016 г. до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение, съдът е присъдил и съдебни разноски в полза на ищеца в размер на 500 лева.

Решението се обжалва като неправилно. Касаторът възразява, че искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. от АПК, предполага спор за обезщетяване на вреди, произтичащи от административни актове отменени по реда на АПК, каквито в случая не са били налице. Възразява се и против обосноваността на правните изводи на съда за наличие на пряка и непосредствена причина връзка между издаването на процесните наказателни постановления и настъпването на вреди за ищеца под формата на заплатена адвокатски хонорар във връзка с обжалването на постановленията. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на исковите претенции.

Ответната страна по касационната жалба -"Боги - М"ООД, представляван от адв. М. Филипова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като недопустима, респ. неоснователна. Недопустимостта на касационна жалба се поддържа, поради несъответствието й с изискуемото съдържание на жалбата спрямо изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК. Основателността на касационните възражения се оспорва чрез поддържане на фактическите констатации и правните изводи към обжалваното първоинстанционно решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима.

Неоснователно е възражението на ответната страна за нередовност на касационната жалба спрямо изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, изискващо точно и мотивирано посочване на конкретни пороци на решението, които съставляват касационни основания. Видно от съдържанието на касационната жалба е, че тя е в съответствие с изискванията на правната норма.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

Административният съд е сезиран с четири обективно съединени иска от дружество "Боги - М"ООД против Агенция "Митници" за присъждане на парични обезщетения за причинени му имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във вр. със съдебните производства по оспорване законосъобразността на наказателни постановления № № 434/2015 от 10.02.2015 г., 433/2015 от 10.07.2015 г., 435/2105 от 09.07.2015 г. и 436/2105 от 10.07.2015 г., всичките издадени от зам. началника на Митница - С., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решенията, с които са отменени наказателните постановления, до окончателното изплащане на сумите.

Съдът, квалифицирайки исковете като такива по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, със сега обжалваното решение № 667 от 23.10.2017 г. изяло е уважил предявените претенции. За да постанови този резултат, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка.

С НП № 434/2015 от 10.02.2015 г. на Зам. Началника на Митница - С., на "БОГИ М" ООД - Х., на основание чл. 126а ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд -Х., където е било образувано АНД № 875/2015 г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в съдебното производство дружеството е бил представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 14.09.2015 г., от който е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 150 лева. С Решение № 284/18.11.2015 г., постановено по АНД № 875/2015 г., съдът е отменил НП № 434/2015 от 10.02.2015 г. на Зам. Началника на Митница - С.. Направено е отбелязване, че съдебният акт е влязъл в сила на 16.12.2015 г.

С НП № 433/2015 от 10.07.2015 г. на Зам. Началника на Митница - С., на "БОГИ М" ООД - Х., на основание чл. 126а ал. 1 от (ЗАДС) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд -Х., където е било образувано АНД № 876/2015 г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд - Х. дружеството е бил представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 14.09.2015 г., от който е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 150 лева. С Решение № 271/10.11.2015 г., постановено по АНД № 876/2015 г., съдът е отменил НП № 433/2015 от 10.07.2015 г. на Зам. Началника на Митница - С.. Направено е отбелязване, че съдебният акт е влязъл в сила на 16.12.2015 г.

С НП 435/2105 от 09.07.2015 г. на Зам. Началника на Митница - С., на "БОГИ М" ООД - Х., на основание чл. 126а ал. 1 от ЗАДС са наложени пет имуществени санкции - всяка в размер на 500 лв. Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд -Х., където е било образувано АНД № 877/2015 г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в съдебното производство дружеството е бил представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 14.09.2015 г., от който е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 300 лева. С Решение № 308/07.12.2015 г., постановено по АНД № 877/2015 г., съдът е отменил НП № 435/2015 от 09.07.2015 г. на Зам. Началника на Митница - С.. След проведен касационен контрол решението по АНД № 877/2015 г. е отменено с Решение № 123/25.04.2016 г. на Административен съд Х. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. След връщането му в РС-Х., същото е преобразувано в АНД № 558/2016 г. като с Решение № 140/03.06.2016 г. съдът е отменил НП № 435/2015 от 09.07.2015 г. на Зам. Началника на Митница - С.. Съдебният акт е влязъл в сила на 21.11.2016 г. след осъществен касационен контрол от Административен съд- К. по КАНД № 163/2016 г.

С НП № 436/2015 от 10.07.2015 г. на Зам. Началника на Митница - С., на "БОГИ М" ООД - Х., на основание чл. 126а ал. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд -Х., където е било образувано АНД № 991/2015 г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд - Х. дружеството е бил представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 25.08.2015 г., от който е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 150 лева. В хода на производството е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която дружеството е заплатило сумата от 150 лв - възнаграждение за вещо лице, съгласно вносна бележка от 22.12.2015 г. Видно от протокола от проведено с. з. на 05.02.2016 г., заключението по експертизата е прието от съда и е разпоредено да се изплати на вещото лице възнаграждение в размер на 150 лв, като е направено отбелязване, че е издаден и разходен касов ордер. С Решение № 49/02.03.2016 г., постановено по АНД № 991/2015 г., съдът е отменил НП № 436/2015 от 09.07.2015 г. на Зам. Началника на Митница - С.. Направено е отбелязване, че съдебният акт е влязъл в сила на 08.06.2016 г.

При така установеното, съдът е приел от правна страна, че исковете за обезщетяване с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са основателни, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: наказателните постановления са отменени по съответния ред като незаконосъобразни; налице е настъпването на вреда - за защитата си срещу така издадените наказателното постановление дружеството "Боги-М"ООД е направило разходи за адвокатски възнаграждения и възнаграждение на вещи лица; налице е и причинна връзка между издадените наказателни постановления и настъпилите вредоносни резултати за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита и заплащането на разноски по назначени съдебни експертизи е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление и избягването на неоснователното понасяне на имуществени санкции. Конкретно по обосноваването на причинната връзка между настъпилата вреда и сочените в иска като вредоносни наказателни постановления, съдът се позовавал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, според което заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното наказателно постановление представлява пряка и непосредствена последица от издаването на постановлението.

Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, в която е пресъдено обезщетение за понесените имуществени вреди в размера на заплатените адвокатски възнаграждения за адвокатската защита. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищцовото дружество е направило разходи за адвокатска защита при реализиране на правото си на защита във връзка със съдебното оспорване и отмяната на процесните четири наказателни постановления. Страните не са спорили и не спорят по отношение направата на съдебните разноски. Спорно е било наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между направата на разходи за осъществяване на съдебната защита и самото издаване на постановленията, но съдът обосновано спрямо нормата на чл. 4 от ЗОДОВ е приел, че и тази предпоставка на иска за обезвреда е налице. Настоящият съдебен състав, като отчита, че страните не спорят по фактите, напълно споделя изложените от първоинстанционния съд правни изводи за основателност на предявения иск, поради което е ненужно смисловото им преповтаряне.

Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението с оглед характера на наказателното постановление като акт, чийто контрол за законосъобразност се провежда по реда на ЗАНН, а не по реда на АПК. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. ". При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Неоснователно е възражението, че съдът необосновано е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на процесното наказателно постановление и направените разходи на ищеца във връзка с неговото оспорване под формата на заплатени адвокатски възнаграждения. За да бъде отхвърлено възражението е достатъчно да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, въпросът за наличието на пряка и непосредствена последица между отменяната на наказателните постановления и съдебните разноски по неговото оспорване бе разрешен като се прие, че: "При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон".

При така изложените съображения, обжалваното решение като правилно в тази част следва да се остави в сила.

Неправилно е решението на административния съд, в частта, в която е приел, че разноските за експертиза, изготвена от вещо лице, могат да се претендират като обезщетение за претърпени вреди по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Жалбоподателят по анд. № 991/2015 г. по описа на Районен съд- Х. е следвало да претендира заплатеното от него възнаграждение за вещо лице, чрез искане за присъждането му като разноски по делото, по аргумент от чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 190, ал. 1 НПК. Тоест, жалбоподателят е разполагал с друг ред за обезщетяване на този разход, в който случай и по аргумент от чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, искът му в тази част е неоснователен.

По тези съображения, следва да се отмени решението на административния съд в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "БОГИ М " ООД обезщетение за претърпени имуществени вреди въ връзка с отмененото като незаконосъобразно НП 436/2105 от 10.07.2015 г. на зам. началника на Митница -С., за сумата над 150 лева, ведно със присъдената законна лихва за тази разлика от 150 лева до пълния присъден с решението размер от 300 лева, а вместо това исковата претенция в тази част се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора, следва да се намали и размера на присъдените с решението на административния съд разноски на дружеството, които следва да се потвърдят до сумата от 417 лева, а за разликата се отменят.

С оглед изхода на касационното производство, следва да бъде уважено искането на ответната страна "Боги-М"ООД за присъждане на разноски в размер на 250 лева, пропорционално на отхвърлената част от касационната жалба.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение