Решение № 2034 от 23.2.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4250/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК.Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез гл. юриск. М. Жиянова против решение 89/31.01.2022 г., постановено по адм. дело 2603/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на "Старт - 3 - 2017" ЕООД - гр. Бургас е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка 11134/21.10.2021 г., издадена от посочения по - горе административен орган за "запечатване на търговски обект - магазин /щанд/ за наливни парфюми, находящ се в хипермаркет "Кауфланд" - гр. Плевен и забрана за достъп до него за 14 дни". Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед, предвид установеното по безспорен начин нарушение, описано по надлежния ред в протокола за извършена проверка. Възразява срещу изводите на съда относно липсата на мотиви в заповедта по отношение на срока на мярката. В тази връзка се твърди, че срокът на мярката е определен въз основа на конкретни факти, като е взето предвид и обстоятелството, че търговецът е системен нарушител на данъчното законодателство. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция.Ответникът по касационната жалба Старт 3 2017 ЕООД - гр. Бургас в представен по делото писмен отговор, а оспорва и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, както и се претендира присъждането на разноски.Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:За да отмени наложената на дружеството принудителна административна мярка /ПАМ/ първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с административнопроизводствените правила и целта на закона.Съдът е обосновал извода си за незаконосъобразност на мярката поради недостатъчно мотивиране в частта относно определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. В тази връзка е прието, че е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта без обвързване с конкретни факти, което според съда е равнозначно на липсата на мотиви, независимо от техния обем. Съдът е изложил в мотивите си, че при определяне на срока на наложената ПАМ органът по приходите е взел предвид установеното обстоятелство, че дружеството е системен нарушител на данъчно-осигурителното законодателство предвид съставените актове за нарушения и издадените наказателни постановления за неиздаване на фискални касови бележки. Независимо от горното съдът е приел, че в заповедта не се съдържат мотиви за точен и справедлив критерий за определяне срока на ПАМ, като липсата на мотиви относно срока, за който се прилага мярката води до невъзможност да бъде направена проверка дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което е изискване и за неговата законосъобразност по силата на чл. 146, т. 5 АПК.С оглед изложеното съдът е обосновал извод, че административният орган е допуснал, както нарушение на изискванията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, така и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на издадената заповед за налагане на ПАМ. Във връзка с възражението на дружеството, че след като за извършеното нарушение не е издадено наказателно постановление, административният орган не е следвало да издава процесната заповед, съдът е изложил мотиви, че в случая се касае за две различни производства, които се развиват независимо едно от друго и които се провеждат по различен процесуален ред - АПК и ЗАНН. Освен това и в чл. 186, ал.1 ЗДДС, в който е посочен допустимият срок за налагане на мярката "до 30 дни", изрично е пояснено, че тя се налага, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции. Обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат.Първоинстанционният съд правилно е приел, че извършеното нарушение е безспорно установено по делото, като в тази връзка съдът правилно е възприел фактите и обстоятелства, от които е направен извод за процесното нарушение - неиздаване на фискален касов бон, което е основание по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС за налагане на мярката. Неизпълнението на задълженото лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. парфюм на стойност 20,00 лв. представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от посочената Наредба.Спорът между страните по делото се концентрира върху законосъобразността на определения при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по приходите срок на запечатване на търговския обект и забраната за достъпа до него. Законодателят в чл. 186, ал.1 ЗДДС е регламентирал, че този срок се налага от органа по приходите до 30 дни.Следва да се споделят изводите на първостепенния съд относно липсата на конкретни фактически основания за налагането на 14 дневен срок на продължителност на мярката. При налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. С възможност за преценка обаче органът разполага единствено по отношение на определянето на продължителността на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното извършено нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. Задължението на административния орган да изложи мотиви за срока произтича от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение да не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви относно извършеното нарушение, което, както вече се посочи е безспорно установено по делото, поради което тази липса на мотивиране от органа за определянето в процесната заповед на срока на мярката, препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 14 дневен срок и съответствието му с целта на закона, както основателно посочва и първоинстанционния съд. В акта липсват и данни за извършен от страна на приходната администрация анализ по отношение на местонахождението на обекта, клиентопотока, потребността на предлаганите стоки, както и начина на организиране на търговската дейност или факти, относими към конкретното нарушение и търговеца. В заповедта липсват също и данни досежно дневния оборот на процесния търговски обект, което също е относимо към определяне срока на мярката.Изложените в заповедта мотиви относно установени предходни нарушения, извършени от страна на търговеца, не представляват мотиви относно продължителността на срока на процесната ПАМ. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че по делото по издаденото наказателно постановление от 18.12.2020 г. с отбелязване върху същото, че е влязло в сила на 22.06.2021 г., няма данни за връчването на адресата му и писмени доказателства за влизането му в сила. За другото представено по делото наказателно постановление 01.04.2021 г. също няма писмени данни за връчването му на адресата, респ. за влизането му в сила, нито има твърдение на административния орган за това. В настоящия случай така изложените мотиви в заповедта за ПАМ могат да бъдат отнесени към който и да е подобен на процесния акт, тъй като същите са бланкетни и в тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния случай. При така установеното в процесния случай е неприложим чл. 187, ал. 4, изр. 4 ЗДДС и не е налице повторност на нарушението.. Макар първостепенният съд да не е изложил мотиви по прилагането на чл. 187, ал. 4, изр. 4 ЗДДС, решението е правилно като краен резултат и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Разноски не се дължат и на ответника по касация, макар в писмения отговор да е налице изрична претенция за това, тъй като няма данни за настоящата съдебна инстанция такива да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделениеРЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛА решение 89/31.01.2022 г., постановено по адм. дело 2603/2021 г. по описа на Административен съд Бургас.Решението е окончателно. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК.Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез гл. юриск. М. Жиянова против решение 89/31.01.2022 г., постановено по адм. дело 2603/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на "Старт - 3 - 2017" ЕООД - гр. Бургас е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка 11134/21.10.2021 г., издадена от посочения по - горе административен орган за "запечатване на търговски обект - магазин /щанд/ за наливни парфюми, находящ се в хипермаркет "Кауфланд" - гр. Плевен и забрана за достъп до него за 14 дни". Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед, предвид установеното по безспорен начин нарушение, описано по надлежния ред в протокола за извършена проверка. Възразява срещу изводите на съда относно липсата на мотиви в заповедта по отношение на срока на мярката. В тази връзка се твърди, че срокът на мярката е определен въз основа на конкретни факти, като е взето предвид и обстоятелството, че търговецът е системен нарушител на данъчното законодателство. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция.Ответникът по касационната жалба Старт 3 2017 ЕООД - гр. Бургас в представен по делото писмен отговор, а оспорва и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, както и се претендира присъждането на разноски.Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:За да отмени наложената на дружеството принудителна административна мярка /ПАМ/ първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с административнопроизводствените правила и целта на закона.Съдът е обосновал извода си за незаконосъобразност на мярката поради недостатъчно мотивиране в частта относно определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. В тази връзка е прието, че е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта без обвързване с конкретни факти, което според съда е равнозначно на липсата на мотиви, независимо от техния обем. Съдът е изложил в мотивите си, че при определяне на срока на наложената ПАМ органът по приходите е взел предвид установеното обстоятелство, че дружеството е системен нарушител на данъчно-осигурителното законодателство предвид съставените актове за нарушения и издадените наказателни постановления за неиздаване на фискални касови бележки. Независимо от горното съдът е приел, че в заповедта не се съдържат мотиви за точен и справедлив критерий за определяне срока на ПАМ, като липсата на мотиви относно срока, за който се прилага мярката води до невъзможност да бъде направена проверка дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което е изискване и за неговата законосъобразност по силата на чл. 146, т. 5 АПК.С оглед изложеното съдът е обосновал извод, че административният орган е допуснал, както нарушение на изискванията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, така и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на издадената заповед за налагане на ПАМ. Във връзка с възражението на дружеството, че след като за извършеното нарушение не е издадено наказателно постановление, административният орган не е следвало да издава процесната заповед, съдът е изложил мотиви, че в случая се касае за две различни производства, които се развиват независимо едно от друго и които се провеждат по различен процесуален ред - АПК и ЗАНН. Освен това и в чл. 186, ал.1 ЗДДС, в който е посочен допустимият срок за налагане на мярката "до 30 дни", изрично е пояснено, че тя се налага, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции. Обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат.Първоинстанционният съд правилно е приел, че извършеното нарушение е безспорно установено по делото, като в тази връзка съдът правилно е възприел фактите и обстоятелства, от които е направен извод за процесното нарушение - неиздаване на фискален касов бон, което е основание по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС за налагане на мярката. Неизпълнението на задълженото лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. парфюм на стойност 20,00 лв. представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от посочената Наредба.Спорът между страните по делото се концентрира върху законосъобразността на определения при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по приходите срок на запечатване на търговския обект и забраната за достъпа до него. Законодателят в чл. 186, ал.1 ЗДДС е регламентирал, че този срок се налага от органа по приходите до 30 дни.Следва да се споделят изводите на първостепенния съд относно липсата на конкретни фактически основания за налагането на 14 дневен срок на продължителност на мярката. При налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. С възможност за преценка обаче органът разполага единствено по отношение на определянето на продължителността на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното извършено нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. Задължението на административния орган да изложи мотиви за срока произтича от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение да не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви относно извършеното нарушение, което, както вече се посочи е безспорно установено по делото, поради което тази липса на мотивиране от органа за определянето в процесната заповед на срока на мярката, препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 14 дневен срок и съответствието му с целта на закона, както основателно посочва и първоинстанционния съд. В акта липсват и данни за извършен от страна на приходната администрация анализ по отношение на местонахождението на обекта, клиентопотока, потребността на предлаганите стоки, както и начина на организиране на търговската дейност или факти, относими към конкретното нарушение и търговеца. В заповедта липсват също и данни досежно дневния оборот на процесния търговски обект, което също е относимо към определяне срока на мярката.Изложените в заповедта мотиви относно установени предходни нарушения, извършени от страна на търговеца, не представляват мотиви относно продължителността на срока на процесната ПАМ. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че по делото по издаденото наказателно постановление от 18.12.2020 г. с отбелязване върху същото, че е влязло в сила на 22.06.2021 г., няма данни за връчването на адресата му и писмени доказателства за влизането му в сила. За другото представено по делото наказателно постановление 01.04.2021 г. също няма писмени данни за връчването му на адресата, респ. за влизането му в сила, нито има твърдение на административния орган за това. В настоящия случай така изложените мотиви в заповедта за ПАМ могат да бъдат отнесени към който и да е подобен на процесния акт, тъй като същите са бланкетни и в тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния случай. При така установеното в процесния случай е неприложим чл. 187, ал. 4, изр. 4 ЗДДС и не е налице повторност на нарушението.. Макар първостепенният съд да не е изложил мотиви по прилагането на чл. 187, ал. 4, изр. 4 ЗДДС, решението е правилно като краен резултат и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Разноски не се дължат и на ответника по касация, макар в писмения отговор да е налице изрична претенция за това, тъй като няма данни за настоящата съдебна инстанция такива да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделениеРЕШИ: Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез гл. юриск. М. Жиянова против решение 89/31.01.2022 г., постановено по адм. дело 2603/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на "Старт - 3 - 2017" ЕООД - гр. Бургас е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка 11134/21.10.2021 г., издадена от посочения по - горе административен орган за "запечатване на търговски обект - магазин /щанд/ за наливни парфюми, находящ се в хипермаркет "Кауфланд" - гр. Плевен и забрана за достъп до него за 14 дни". Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед, предвид установеното по безспорен начин нарушение, описано по надлежния ред в протокола за извършена проверка. Възразява срещу изводите на съда относно липсата на мотиви в заповедта по отношение на срока на мярката. В тази връзка се твърди, че срокът на мярката е определен въз основа на конкретни факти, като е взето предвид и обстоятелството, че търговецът е системен нарушител на данъчното законодателство. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба Старт 3 2017 ЕООД - гр. Бургас в представен по делото писмен отговор, а оспорва и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, както и се претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени наложената на дружеството принудителна административна мярка /ПАМ/ първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с административнопроизводствените правила и целта на закона. Съдът е обосновал извода си за незаконосъобразност на мярката поради недостатъчно мотивиране в частта относно определянето на продължителността на срока, за който тя се налага. В тази връзка е прието, че е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта без обвързване с конкретни факти, което според съда е равнозначно на липсата на мотиви, независимо от техния обем. Съдът е изложил в мотивите си, че при определяне на срока на наложената ПАМ органът по приходите е взел предвид установеното обстоятелство, че дружеството е системен нарушител на данъчно-осигурителното законодателство предвид съставените актове за нарушения и издадените наказателни постановления за неиздаване на фискални касови бележки. Независимо от горното съдът е приел, че в заповедта не се съдържат мотиви за точен и справедлив критерий за определяне срока на ПАМ, като липсата на мотиви относно срока, за който се прилага мярката води до невъзможност да бъде направена проверка дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което е изискване и за неговата законосъобразност по силата на чл. 146, т. 5 АПК. С оглед изложеното съдът е обосновал извод, че административният орган е допуснал, както нарушение на изискванията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, така и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на издадената заповед за налагане на ПАМ. Във връзка с възражението на дружеството, че след като за извършеното нарушение не е издадено наказателно постановление, административният орган не е следвало да издава процесната заповед, съдът е изложил мотиви, че в случая се касае за две различни производства, които се развиват независимо едно от друго и които се провеждат по различен процесуален ред - АПК и ЗАНН. Освен това и в чл. 186, ал.1 ЗДДС, в който е посочен допустимият срок за налагане на мярката "до 30 дни", изрично е пояснено, че тя се налага, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции. Обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат. Първоинстанционният съд правилно е приел, че извършеното нарушение е безспорно установено по делото, като в тази връзка съдът правилно е възприел фактите и обстоятелства, от които е направен извод за процесното нарушение - неиздаване на фискален касов бон, което е основание по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС за налагане на мярката. Неизпълнението на задълженото лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. при извършена контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. парфюм на стойност 20,00 лв. представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от посочената Наредба. Спорът между страните по делото се концентрира върху законосъобразността на определения при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по приходите срок на запечатване на търговския обект и забраната за достъпа до него. Законодателят в чл. 186, ал.1 ЗДДС е регламентирал, че този срок се налага от органа по приходите до 30 дни. Следва да се споделят изводите на първостепенния съд относно липсата на конкретни фактически основания за налагането на 14 дневен срок на продължителност на мярката. При налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. С възможност за преценка обаче органът разполага единствено по отношение на определянето на продължителността на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното извършено нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. Задължението на административния орган да изложи мотиви за срока произтича от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение да не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви относно извършеното нарушение, което, както вече се посочи е безспорно установено по делото, поради което тази липса на мотивиране от органа за определянето в процесната заповед на срока на мярката, препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 14 дневен срок и съответствието му с целта на закона, както основателно посочва и първоинстанционния съд. В акта липсват и данни за извършен от страна на приходната администрация анализ по отношение на местонахождението на обекта, клиентопотока, потребността на предлаганите стоки, както и начина на организиране на търговската дейност или факти, относими към конкретното нарушение и търговеца. В заповедта липсват също и данни досежно дневния оборот на процесния търговски обект, което също е относимо към определяне срока на мярката. Изложените в заповедта мотиви относно установени предходни нарушения, извършени от страна на търговеца, не представляват мотиви относно продължителността на срока на процесната ПАМ. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че по делото по издаденото наказателно постановление от 18.12.2020 г. с отбелязване върху същото, че е влязло в сила на 22.06.2021 г., няма данни за връчването на адресата му и писмени доказателства за влизането му в сила. За другото представено по делото наказателно постановление 01.04.2021 г. също няма писмени данни за връчването му на адресата, респ. за влизането му в сила, нито има твърдение на административния орган за това. В настоящия случай така изложените мотиви в заповедта за ПАМ могат да бъдат отнесени към който и да е подобен на процесния акт, тъй като същите са бланкетни и в тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния случай. При така установеното в процесния случай е неприложим чл. 187, ал. 4, изр. 4 ЗДДС и не е налице повторност на нарушението.. Макар първостепенният съд да не е изложил мотиви по прилагането на чл. 187, ал. 4, изр. 4 ЗДДС, решението е правилно като краен резултат и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Разноски не се дължат и на ответника по касация, макар в писмения отговор да е налице изрична претенция за това, тъй като няма данни за настоящата съдебна инстанция такива да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение