Решение № 7539 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2430/2021 г.

Решение № 7539 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2430/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Аксаково, представляван от председателя С. Д., чрез адвокат Ю. Гюров против решение № 1784/30.11.2020 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1067/2020 г., с което по протест на Окръжна прокуратура Варна са отменени чл. 15, чл. 17, ал. 2, чл. 52, ал. 1, т 4 от Наредбата на определяне на размера на местните данъци и такси на територията на община Аксаково ("Наредбата"). С решение № 108/1.02.2021 г. по адм. дело № 1067/2020 г. е допуснато поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1784/30.11.2020 г. в частта на присъдените разноски, като вместо "община Варна" да се чете "община Аксаково".

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Касаторът твърди, че оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт са изменени с решение № 15. 1/24.09.2020 г. Излага съображения, че след изменението нормата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата съответства изцяло на чл. 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, а нормата на чл. 17, ал. 2 съответства на чл. 21, ал. 2 ЗДМТ. Счита, че решение № 4/9.04.2019 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2018 г., обн. ДВ бр. 32/16.04.2019 г., с което разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ е обявена за противоконституционна има действие за напред и е приложимо решение № 22/1995 г. на КС по к. д. № 25/95 г., съгласно което в случаите, когато е обявен за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда. В устните състезания по делото поддържа и допълнителен аргумент, основан на изменението на чл. 22 ЗМДТ, извършено с § 15 от ПЗР на ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (обн. ДВ, бр. 14/17.02.2021 г.), на което е придадено обратно действие.

Ответникът - Окръжна прокуратура Варна не е изразила становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата, поради недопустимост на решението съгласно чл. 209, т. 2 АПК.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Варна, по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Варна са били разпоредите на чл. 15, чл. 17, ал. 2 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци и такси, приета с решение № 5.3.1 от протокол № 005/20.02.2008 г. на Общински съвет - Аксаково, последно изменена и допълнена с решение № 4. 1/19.12.2019 г., в сила от 1.01.2020 г. с оплаквания за противоречието им с нормативен акт от по-висока степен.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорените разпоредби като незаконосъобразни. За да постанови този резултат съдът е приел, че въпреки дадените на страната указания, по делото не са представени доказателства за спазване на процедурата по чл. 26, чл. 28 и чл. 37, ал. 3 от ЗНА във връзка с чл. 66, чл. 77 и чл. 78 от АПК - доказателства за необходимостта от изменение на протестираните разпоредби, относно оповестяване на предложението за тяхното изменение, за обсъждане на проекта за изменение на протестираните разпоредби, доказателства за състав и брой на Общинския съвет Аксаково при приемане на протестираните текстове, както и доказателства за обнародването на Наредбата и на измененията й.

Приел е, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган - общинският съвет, като орган на местното самоуправление съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 АПК. Наредбата е одобрена и при спазване на изискванията за форма на нормативен акт по чл. 75, ал. 3 от АПК, като съдържа наименование, вид, автор, предмет. Според съда издадената от Общински съвет Аксаково наредба за определяне размера на местните данъци и такси като подзаконов нормативен акт се подчинява на процедурните изисквания на чл. 26 и сл. ЗНА. В случая не са представени доказателства за спазване изискването по чл. 26, ал. 2 ЗНА за публикуване на проекта за нормативен акт на интернет страницата на общинския съвет заедно с мотивите, съответно доклада преди внасянето му и за предоставяне на най-малко на 14 дневен срок на заинтересованите лица за предложения и становища по проекта. Според съда административният орган не е доказал изпълнението на изискванията на оповестяване, съответно, че при приемането на оспорените текстове от Наредбата са спазени принципите за откритост и съгласуваност, както са установени в чл. 26, ал. 1 ЗНА. Нарушението на процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт е определено като съществено, тъй като гражданите и организациите на територията на община Аксаково са лишени от възможност да се запознаят с проекта на нормативния акт и мотивите по приемането му и да изразят становище.

Според съда по делото не са представени и доказателства относно начина на гласуване на Общинския съвет Аксаково приемане на оспорените разпоредби от Наредбата. Не са представени доказателства за кворум и мнозинство при приемане на решенията, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.

За основателни съдът е приел и доводите в протеста за противоречие на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт с норми от по-висока степен.

По отношение на нормата на чл. 15 и чл. 17, ал. 2 от Наредба съдът е приел, че приетите въз основа на обявената за противоконституционна норма на чл. 22 от ЗМДТ, са противоконституционни. Съдът се е позовал на решение № 3/28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г., според което решенията на КС, с които закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие и е приел, че след като изменението на чл. 22 от ЗМДТ е прието за противоконституционно, не се прилагат предходните редакции на разпоредбата. На това основание е обосновал извод, че към момента компетентността на общинските съвети по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ не може да бъде реализирана, доколкото липсва първична уредба в закона за начина на определянето на местните данъци.

По отношение на чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата е приел, че е в противоречие с нормата на чл. 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, която е в следния смисъл: лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие, че към декларацията по чл. 61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за основателност на протеста и е отменил оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт.

Решението е недопустимо, като постановено при липсва на годен предмет на оспорване.

Оспорената разпоредба на чл. 15 от Наредбата, ред. изм. с решение № 4. 1. § 1 от протокол № 4/29.12.2019 г., която е предмет на подадения протест от прокурора при ОП - Варна е със следното съдържание:

"Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя, както следва:

1. за гр. Аксаково, гр. Игнатиево, с. Л. Каравелово и с. Кичево, селищни образувания към тях и вилни зони:

1. 1. за недвижимите нежилищни и жилищни имоти на граждани (физически лица, собственици или ползватели) - в размер на 2. 93 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот;

1. 2. за недвижимите жилищни имоти на фирми (предприятия, търговски дружества кооперации и др.) и еднолични търговци - в размер на 2. 93 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот;

1. 3 за недвижимите нежилищни имоти на фирми (предприятия, търговски дружества кооперации и др.) и еднолични търговци - в размер на 4. 50 на хиляда върху по-високата между отчетната стойност на имотите и данъчната им оценка.

1. За всички останали селищни места, селищни образования към тях и вилни зони:

1. 1. за недвижимите нежилищни и жилищни имоти на граждани (физически лица, собственици или ползватели) - в размер на 4. 50 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот;

1. 2. за недвижимите жилищни имоти на фирми (предприятия, търговски дружества кооперации и др.) и еднолични търговци - в размер на 4. 50 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот

1. 3. за недвижимите нежилищни имоти на фирми (предприятия, търговски дружества кооперации и др.) и еднолични търговци - в размер на 4. 50 на хиляда върху по-високата между отчетната стойност на имотите и данъчната им оценка".

С решение № 15. 1. § 1 от Протокол № 15/24.09.2020 г. разпоредбата е изменена по следния начин: "Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя както следва: 1. за гр. Аксаково, гр. Игнатиево, с. Л. Каравелово и с. Кичево, селищни образувания към тях и вилни зони - в размер на 2. 93 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот и 2. за всички останали селищни места, селищни образования към тях и вилни зони - в размер на 4. 50 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот ".

Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата в оспорената й редакция, изм. с решение № 39. 1. Х от Протокол № 39/25.01.2011 г. е със следното съдържание: Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които има учредено право на ползване на предприятие е по-високата между отчетната стойност на имота по баланса на собственика или данъчната оценка на имота съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ.

С решение № 15. 1. § 2. от протокол № 15/24.09.2020 г. нормата е изменена както следва: "Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти данъчната оценка съгласно приложение № 2". Премахнато е изискването за "по-високата между" отчетната стойност на нежилищния имот или данъчната му оценка съгласно приложение № 2.

Оспорената нормата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата предвижда данъчно облекчение за данъчно задължени лица, които подлежат на облагане с патентен данък и по-конкретно за лица, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност по т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от ЗМДТ в размер на 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място. С изменението с решение № 15. 1. § 4 от протокол № 15/24.09.2020 г. нормата е изменена, като от данъчното облекчение изцяло са изключени дейностите по т. 12 и 13 на приложение 4 от ЗМДТ.

От извършените промени в подзаконовия нормативен акт е видно, че разпоредбите на чл. 15, чл. 17, ал. 2 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата са с различно съдържание от оспорените. В този случай правните последици от изменението на разпоредбите от подзаконовия нормативен акт от техния издател, са идентични с правните последици на оттегляне на индивидуален или общ административен акт. В резултат на изменението на оспорените разпоредби, следва да се приеме, че липсва годен предмет на оспорване в производството по чл. 186 АПК. Неправилно съдът е оставил без уважение искането на Общински съвет - Аксаково за прекратяване на делото, поради липсва на изброените в чл. 159 АПК хипотези. Липсата на предмет на оспорване е самостоятелно основание по чл. 159, т. 1 АПК във връзка с чл. 196 АПК за недопустимост на оспорването. В случая изменението на оспорените разпоредби е настъпило преди постановяване на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението следва да се обезсили и делото да се прекрати.

При наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, не следва да се обсъждат останалите доводи в касационната жалба, които се отнасят до спазването на материалния закон.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,