Решение № 11413 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6799/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Ж., гражданин на Сирия , против решение 5440/28.04.2025г., постановено по адм. дело 1064/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М. А. Ж. против Решение 2752/27.03.2025г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут . Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му. В съдебно заседание М. А. Ж., гражданин на Сирия не се явява лично и не се представлява от процесуалния си представител, който е инициирал касационното производство. Същият в допълнително депозирано писмено становище поддържа касационната жалба, на основанията, изложени в нея и желае отмяната на съдебния акт на първоинстанционния съд. Изразява становище, че връщането на кандидата при настоящата обстановка би било в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, тъй като тя не се е променила значително към настоящия момент, поради което следва да бъде приложен принципа забрана за връщане , като се позовава и на наличие на предпоставките за закрила, възникнали след напускане държавата си на произход, поради влошената обстановка в Сирия, предвид регистрирана израелска интервенция в част от територията на Арабска Република Сирия. Ответната страна - Председател на Държавна агенция за бежанците се представлява от юк. Кръстева, която оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да достигне до този извод съдебният състав взема предвид следните обстоятелства: С оспореното решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на М. А. Ж., гражданин на Сирия против Решение 2752/27.03.2025г. на Председателя на ДАБ , с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Производството пред административния съд в Хасково е било инициирано по жалба на М. А. Ж., гражданин на Сирия, против Решение 2752/27.03.2025г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел по делото административната преписка по издаване на оспореното решение. От фактическа страна по делото е установил, че заявителят е подал две молби за предоставяне на международна закрила с вх. 10540 О - 4073/02.10.2024г. по описа на Дирекция Миграция, СДВНЧ София и УП- 35115/10.10.2024г. при РПЦ Харманли, ДАБ. От заявленията и проведеното със заявителя интервю, обективирано в представен по преписката протокол се установява, че същият е с етническа принадлежност [заличен текст], религиозната му принадлежност е [заличен текст], същият е с начално образование, по професия строител. В обективираното в Протокол рег. УП - 35115/17.01.2025г. интервю от същата дата заявителят излага кратки данни за обстоятелствата около напускане държавата си на произход. Сочи съществувалия при напускане на държавата военен конфликт като причина да напусне Сирия през 2019г. и да се премести да живее в Ливан , наред с тежкото икономическо положение. Разказва, че в Ливан са родителите му, а самият той е несемеен и няма деца. Обяснява, че е поел за Европа, за да търси по-добро място за живеене, след като се е завърнал в Сирия в родното си село и установил, че обстановката е несигурна. Времето за което е преминал през Р. Турция се сочи като кратко, по скоро като транзитно преминаване. Не дава конкретни обяснения за начинът на реализиране на нелегалното си влизане в страната, но от косвени улики се разбира, че се касае за организирано каналджийство, тъй като преминаването не е било индивидуално. Друга конкретика, свързана с военната обстановка или личното му положения в Сирия касаторът не сочи. При липсата на такава конкретика в т.нар. бежанска история, първоинстанционният съд е приел, че в изложените данни липсват такива, които да сочат, че спрямо него е осъществено каквото и да е преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, тъй като на така поставените въпроси е отговорил с категорично отрицание. При така събраните доказателства Съдът е обосновал извод за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По отношение на основанията за предоставянето на хуманитарен статут, съдебният състав възприел надлежно установените от административния орган факти, и въз основа на тях възприел за обоснован правния извод на органа, че липсват каквито и да било предпоставки по чл.9, ал.1 ЗУБ. Приел е, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход но не поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание , екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание, а основно поради икономическа цел, да търси по-добри условия за живот. Според настоящата съдебна инстанция, така направените изводи от страна на първоинстанционния съдебен състав са правилни и обосновани. Съдът ги възприема за съответстващи на информацията налична за държавата на произход към момента на изготвяне на съдебния акт, както и спрямо актуалната такава към момента на разглеждане на жалбата и на бедната на факти бежанска история на кандидата. Правилни са изводите за валидност на оспорения административен акт. Обосновано е заключението на първоинстанционния съд и за липса на допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на активно и пълноправно участие в него. Интервюто е осъществено в присъствието на преводач, на разбираем за лицето език, такъв е ползван и в хода на съдебното производство. Чужденецът е бил запознат с всички междинни за производството документи на арабски, като административната процедура е била изпълнена правилно, вкл. в съответствие с изискването на чл.58, ал.10 ЗУБ за предоставяне на писмено становище от ДАНС. В хода на съдебното производство му е предоставена правна помощ и преводач. Що се отнася до съществените за спора факти, от една страна, жалбоподателят действително не твърди, както поддържа това и административният орган, съществуването на обстоятелства, които могат да бъдат възприети като преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Според проведеното интервю основна причина е общата обстановка в страната водените конфликти и икономическите затруднения. Правилно и обосновано се явява заключението на първата инстанция и за липса на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход на заявителя (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), нито на данни за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Категорично бива установено по делото, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне Сирия, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Самият той , макар да твърди, че в района на Деир Алзор се водели сражения, лично не е ставал свидетел на сражения в родното му населено място. Що се отнася до трайното му пребиваване и установяване в Ливан за повече от пет години, там също правилно е заключено, че липсват предпоставките по чл.9, ал.1, т.т.1 и 2. Правилно съдът е взел предвид и извършената от административния орган надлежна проверка за наличие на основанията за прилагане на разширенията в хипотезите за предоставяне на хуманитарен статут, дадени с Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на СЕС и правилно е отчел като законосъобразно приложението на пълзящата скала, посочена в т.39 от същото решение, поради което възраженията на процесуалния представител на касатора в тази насока са неоснователни. Във връзка с тази скала правилно е обсъдено от първоинстанционния съд, че касаторът не сочи да е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение. Всъщност в интервюто си той изобщо не представя конкретни подробности, свързани с личността му, общественото му положение, отношенията му с официалната власт, като единствено потвърждава, че не е бил подложен на гонения, не е бил съден, не е имал проблеми и заради изповядваната от него религия и т.н. В този случай, изискуемата степен на безогледно насилие следва да бъде изключително висока, т.е. такава, че да засяга всички хора, обитаващи съответната страна до степен да не ги разграничава по никакъв признак, за което данни както към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт, така и към настоящия момент липсват. Правилно е било съобразено и това, че така дадените указания за тълкуване на чл.15 от Директива 2004/83/ЕО, макар и отменена, са валидни и за чл.15 на Директива2011/95/ЕС. В тази връзка от данните, които сам е предоставил по време на интервюто се установява, че последните пет години кандидатът е живял в Ливан, където липсва въоръжен конфликт, работил е, макар и нелегално е осъществил социално икономическа връзка с тази страна, която е изоставил, за да се завърне в Сирия за кратко. Липсва логика това да бъде сторено, ако положението в Сирия оставаше толкова нетърпимо, колкото е било през 2019г. Правилно първоинстанционният съд е взел предвид по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК и обстоятелствата, настъпили след издаването на оспореното решение, във връзка с настъпилите промени в политическата и обществената обстановка в Сирия. В този смисъл, според настоящия съдебен състав самата касационна жалба почива на данни, които не са актуални към настоящия момент, тъй като оплакванията касаят конфликтът за сваляне на режима на Башар ал Асад, който вече не е актуален. В момента не са налице данни за продължаване на вътрешния въоръжен конфликт между правителствените войски и опозицията с изключение на отделни части от северните райони на страната и най-южните територии, поради което правилни в тази връзка към момента на постановяване на оспореното решение се явяват изводите на съдебния състав за липса и на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Настоящият съдебен състав също взема предвид възможно най актуалните данни за вътрешнополитическата обстановка в Арабска Република Сирия, изходящи от международнопризнати и независими източници, като според актуалната информация на Съвета за сигурност на ООН прекратяването на огъня от 18 юли в Сувейда южна провинция в Сирия, където на 13 юли избухнаха смъртоносни сблъсъци между друзки милиции и бедуински племена до голяма степен се запазва. След тристранна среща на 16 септември в Дамаск между временния сирийски външен министър Асад ал-Шибани, йорданския външен министър Айман Сафади и специалния пратеник на САЩ за Сирия Томас Барак, трите страни са обявили план за пътна карта, насочена към възстановяване на сигурността в региона. Пътната карта включва, наред с други мерки, сред които планове за отчетност, включително чрез разследвания от Независимата международна комисия на ООН за разследване; доставка на хуманитарна и медицинска помощ за Сувейда и възстановяване на всички основни услуги; усилия за възстановяване; разгръщане на приобщаваща местна полицейска сила; завръщане на разселените лица и освобождаване на задържаните; усилия за идентифициране на изчезнали лица; планиране на срещи за помирителни инициативи. В брифинг пред Съвета за сигурност на 18 септември, специалният пратеник за Сирия Гейр О. Педерсен е приветствал пътната карта. Според него, всяко решение трябва да включва гаранции за общността на друзите, че временното сирийско правителство няма да представлява заплаха за тяхната сигурност и права. Според същият източник, външната намеса продължава да представлява предизвикателство за временното сирийско правителство. След свалянето от власт на бившия сирийски президент Башар ал-Асад през декември 2024 г., Израел е разширил окупацията си на Голан и е извършил стотици въздушни удари и нахлувания в сирийска територия с цел гарантиране на националната си сигурност и след сблъсъците в Сувейда защита на друзите от насилие. Израелският премиер Бенямин Нетаняху е поискал демилитаризация на района южно от Дамаск. Според съобщения, на 9 септември Израел е извършил няколко въздушни удара по военни обекти в и около градовете Хомс и Латакия, а на 14 септември израелски войници са провели сухопътна операция в югоизточната провинция Дераа.На фона на тези интервенции в сирийска територия, Дамаск не е отвърнал с военни действия срещу Израел, а вместо това се е стремил към договаряне на споразумение за сигурност с посредничеството на САЩ. Междувременно, споразумението от 10 март между временното сирийско правителство и Сирийските демократични сили (СДС) кюрдска организация, която контролира по-голямата част от фактически автономната североизточна територия на Сирия все още не е приложено. Споразумението предвижда интегриране на СДС в институциите, управлявани от временното правителство, до края на годината, в съответствие с приоритета на Дамаск да осъществи процеси по разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (DDR) и централизация на властта. Турция която подкрепя Дамаск и разглежда СДС като терористична организация е изразила нарастващо недоволство от липсата на напредък по мартенското споразумение. Съобщава се, че сблъсъци между СДС и силите на временното сирийско правителство са продължили през септември. На 21 септември Висшата избирателна комисия на Сирия е обявила, че изборите за новото Народно събрание ще се проведат на 5 октомври във всички избирателни райони. Първоначално комисията е заявила, че вотът ще се състои през септември, а гласуването в провинциите Сувейда, Хасака и Ракка ще бъде отложено поради съображения за сигурност, което от една страна е предизвикало критики от общностите в тези райони, а от друга представлява доказателство за управлението им от трети извъннационални групировки. В брифинг пред Съвета за сигурност на ООН на 18 септември, Педерсен е признал, че прозрачността и широкото включване, включително смисленото участие на жените, ще бъдат от съществено значение за изборите, за да се осигури легитимност . През септември президентът Шараа е присъствал на 80-ата сесия на Общия дебат на високо равнище на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, което е първото участие на сирийски президент в събитието от близо 60 години. На 24 септември, в речта си по време на Общия дебат, той е описал ясната стратегическа политика на временното правителство, изградена върху три стълба: балансирана дипломация, стабилност в сигурността и икономическо развитие. Той също така е подчертал усилията на Сирия за възстановяване на международните си отношения и е призовал за пълно премахване на всички оставащи санкции. Според същия доклад , хуманитарната ситуация в Сирия остава една от най-тежките в света над 70% от населението се нуждае от хуманитарна помощ. В брифинг пред Съвета на 18 септември, заместник-генералният секретар по хуманитарните въпроси Том Флетчър е обърнал внимание на тежкото положение на разселените сирийци, като е отбелязал, че около 7 милиона са вътрешно разселени, а над 4 милиона са бежанци в съседни страни . Той добавя, че от декември 2024 г. над 900 000 бежанци и 1,9 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, като ООН работи за тяхната реинтеграция и възстановяване. Според Агенцията на ООН за бежанците, около 18% от бежанците в региона планират да се завърнат в рамките на една година. Флетчър предупреждава, че сериозният недостиг на финансиране ограничава усилията на ООН да подкрепи спешните нужди на завръщащите се и на цялото население, като подчертава, че тазгодишният хуманитарен апел е финансиран едва на 18%. Той също така подчертава необходимостта от подкрепа за възстановяване, водено от Сирия, чрез инвестиции и подкрепа за мащабни програми за възстановяване, реконструкция и развитие . Според Върховния комисариат за бежанците на ООН UNHCR) само за девет месеца един милион сирийци са се завърнали по домовете си след падането на режима на Башар ал-Асад през декември миналата година. Това все още представлява по-малко от една четвърт от общо 4,7 милиона сирийски бежанци, които към август миналата година все още живеят в Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет и ЕС, след като са били принудени да напуснат страната заради години на жесток конфликт, според доклад на UNHCR. Въпреки че страната е свидетел на завръщането на един милион бежанци и 1,8 милиона вътрешно разселени лица в първоначалните им райони, според доклада са необходими допълнителни средства, за да се улесни преходът на фона на широко разпространено разрушение на жилища и основни услуги, съчетано с липса на възможности за работа. Ръководителят на UNHCR Филипо Гранди призова международната общност, частния сектор и сирийската диаспора да се обединят и засилят усилията си за подкрепа на възстановяването , като гарантират, че доброволното завръщане се осъществява по достоен и устойчив начин. При всичко изложено, настоящата съдебна инстанция преценява, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за липса към настоящия момент на повсеместен вътрешен конфликт, за какъвто Агенцията на ЕС за убежището (EUAA) говори в предходния неин доклад за Сирия от април 2024г. Най-общо и от данните на Агенцията на ЕС за убежището публикувани в Ръководството на Агенцията от м.юли 2025г. територията между Дамаск и Алепо се сочи като мирна и сигурна. Касае се за територия от около 2/3 от страната, като при евентуалното изпълнение на споразумението за включването на СДС в управленските органи на държавата, мирната територия би достигнала близо 90% от цялата територия на Сирия. В тази връзка, що се отнася до преценката за наличие на тежки заплахи срещу живота или личността на А. А. А., налице следва да са много по-конкретни твърдения и данни от негова страна, за опасност от личното му засягане. (доколкото тази по-голяма конкретика се изисква при установено по-ниско ниво на интензитет на евентуален вътрешен конфликт), съдът намира, че предвид новите доказателства за промяна на военнополитическата обстановка в Сирия, правилни се оказват изводите на ответния орган за липса и на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата. Правилно на следващо място поради краткото пребиваване на чужденеца в Р. Турция според бежанската му история, въпросът за наличието на трета сигурна държава, в която да бъде върнат, не е разглеждан. Въпреки съществуващата процесуална възможност да се яви и да изложи допълнителни аргументи, свързани с личното си положение в Сирия и с други съществени обстоятелства, свързани с бежанската му история, същият не се явява лично и не представя такива. Предвид изложеното, се установява, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон, изводите на АС Хасково се подкрепят от допълнително представени данни за нормализиране на обстановката в почти цялата страна. След извършен анализ на същите касационният състав достига до заключение за направен в крайна сметка правилен правен извод от страна на административния орган за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователна касационната жалба, подадена от М. А. Ж., против оспореното решение 5440/28.05.2025г., постановено по адм. дело 1064/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е била отхвърлена жалбата на му против Решение 2752/27.03.2025г. на Председателя на Държавна Агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на касатора. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,