Решение № 9399 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13200/2011 г.

Решение № 9399 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13200/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Сдружение с нестопанска цел "Македонско културно-просветно дружество "Гоце Делчев" против Решение от 17.06.2011 г. по адм. д. № 1758/2008 г. на Софийски градски съд. Твърденията в жалбата са за неправилност на обжалваното решение с посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като конкретните доводи са за нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Изложено е, че съдът неправилно е квалифицирал основанието за отмяна на отчуждаването като такова по чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., и не се е съобразил с "общата разпоредба на чл. 31 от ЗОС". Иска отмяна на решението и жалбата да бъде уважена със законните последици. Ответната страна - Кмета на Столична община чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Участващия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. д. № 1758/2008 г. на Софийски градски съд е образувано по жалба на настоящия касатор против писмо рег. № 1194Р-12-01/25.04.2002 г. на кмета на Столична община, с което се оставя без разглеждане молба с вх. № СА-92-00-19/25.05.1998 г. за отмяна на отчуждаване на имот пл. № 243 /стар/, кв. 1, м. "Разсадника - Бежанци" в гр. София, по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. С оспореното в настоящото производство решение СГС е отхвърлил така подадената жалба като неоснователна. За да достигне до този резултат решаващият състав е приел, че подаденото от жалбоподателя искане до кмета на СО за отмяна на отчуждаването е подадено на 25.05.1998 г., т. е. след преклузивния срок по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, възстановен с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ - до 21.05.1998 г., а именно 21.05.1998 г. Изложено е, че е било в тежест на жалбоподателя да докаже, че е спазил посочения срок, но въпреки дадените му многобройни възможности същият не е представил доказателства в посочения смисъл. По тези съображения съдът е приел, че кметът е бил сезиран с недопустимо искане, което законосъобразно е оставено без разглеждане. С тези мотиви е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е приложимата правна уредба и е достигнал до обосновани и правилни правни изводи. Правилно в съдебното решение е посочено, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че искането за отчуждаване е направено в срок, което той не е направил въпреки предоставените му възможности. Следва да се посочи, че самият той е твърдял, че молбата е подадена преди изтичането на преклузивния срок и е поискал да му се даде възможност да представи доказателства в тази насока, но до приключване на производството не е приложил такива. В настоящото производство касаторът вече не оспорва констатациите относно датата на подаване на молбата до СО, а навежда нови доводи за отмяна по реда на чл. 31 от ЗОС, което е недопустимо в касационно производство. За прецизност на произнасянето обаче следва да се отбележи, че и този довод е неоснователен. Безспорно по делото е обстоятелството, че имотът е отчужден по реда на ЗТСУ (отм.). Отчуждаването на същия е извършено в полза на държавата със Заповед № РД-34-822/31.03.1981 г. на Председателя на СГНС. С цитираната заповед имотът е отчужден на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.), във връзка с чл. 268, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.) и въз основа мотивирано предложение на комисията по чл. 265 от ППЗСТСУ (отм.), като е определен вида и размера на обезщетението. При условие, че имота е отчужден по реда на ЗТСУ (отм.) през 1974 г., недопустимо е отмяната на същия да се иска по реда и условията на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. С Тълкувателно решение № 1/7.02.2011 г. по тълкувателно дело № 5/2010 г. на Общото събрание съдиите на колегиите от Върховния административен съд е прието, че не може да се иска на основание чл. 31 от ЗОС отмяна на отчуждаване, извършено по реда на други закони, преди влизането му в сила. Законът за общинската собственост, в сила от 01.06.1996 г., няма обратно действие. Разпоредбата на чл. 31 от същия съдържа самостоятелни основания за отмяна на отчуждаването, намира се в Глава трета от ЗОС - "Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за общински нужди" и се прилага само за отчуждавания, извършени при действието на този закон (ЗОС) и не може да послужи като основание за отмяна на отчуждавания, извършени преди неговото приемане, при друга нормативна уредба и при приключило правоотношение. Прието е, че ако отчуждаването е извършено по други закони преди приемането на ЗОС през 1996 г., отмяната на отчуждаването в случаите на отчуждени имоти, върху които не е реализирано благоустройствено мероприятие може да се иска само по реда, посочен в реституционните закони, приети след 1991 г. - Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ); Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС); Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и други. Нормата на чл. 31, ал. 1 ЗОбС в частта си, в която урежда преобразуващото право да се иска отмяна на отчуждаването е материалноправна, поради което се прилага само за отчуждавания извършени при действието на този закон, а в случай на отчуждаване, реализирано по реда на предшестващи благоустройствени закони, които отчуждавания са влезли в сила, могат да бъдат отменявани само по реда на специалните реституционни закони. По изложените съображения не са налице твърдяните отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от процесуалния представител на кмета на СО в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 150,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение