Решение № 2062 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4312/2008 г.

Решение № 2062 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4312/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Андреева като процесуален представител на Лорис Дифранческантонио - гражданин на Италия, срещу решение № 17 от 6.02.2008 г., постановено по адм. д. № 141 от 2007 г. по описа на Административния съд - Сливен. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения, че съдът е постановил решението си в нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна (за която решението е неблагоприятно) и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по предявен иск срещу Областната дирекция на МВР - Сливен, за обезщетение за имуществени вреди, е приел, че искът е неоснователен и недоказан. Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че съдебното производство пред административния съд е образувано по предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 500 лв. за причинени от ответника на ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ответника за периода 1.01.2002 - 4.04.2005 г., изразяващи се в нанасянето на повреди на личния автомобил на ищеца марка "СААБ" 9000 с рег. № РЕ 311359. Лекият автомобил е бил иззет от органите на МВР в Сливен като веществено доказателство във връзка с образувано дознание за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 НК. След приключването на образуваното нохд № 267 от 2003 г. по описа на Районния съд - Сливен, автомобилът е върнат на ищеца, като видно от приемателно-предавателен протокол от 4.04.2005 г., подписан от началник-сектор "ОП" при РПУ - Сливен, автомобилът е предаден с ударени десен фар и преден капак, като не са предадени всички части от двигателя и скоростната кутия, описани в определение на Районния съд - Сливен, от 21.03.2005 г. и в дознание № 3 от 2002 г.. Към делото е представен протокол за доброволно предаване на 2.01.2002 г. от гражданина Радко П. Тодоров на посочен дознател от РПУ - Сливен, на лекия автомобил, придружен със снимков материал за състоянието на автомобила и протокол за отговорно пазене от 5.02.2002 г. на изброени веществени доказателства по дознание № 3 от 2002 г. по описа на РПУ - Сливен (7 бр. части от същия лек автомобил), предадени от дознател при РПУ - Сливен, на отговорно пазене в сервизно хале на бул. "Хр. Ботев" 50 - Сливен, на лицето Стоян Величков, със задължение веществените доказателства да се съхраняват и да не се разпорежда с тях. При тези установени обстоятелства по делото - състоянието на лекия автомобил при изземването му от органите на МВР като веществено доказателство по образувано наказателно дело, предаването на автомобила и на описани части от него на отговорно пазене от служители на МВР и състоянието му при предаването на автомобила на собственика му след приключването на наказателното дело с описаните повреди по външния вид и непредадени части, правният извод на съда за неоснователност и недоказаност на предявения иск е необоснован и противоречи на доказателства по делото. Съдът е преценил неточно установените фактически основания поради неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните по делото. Ищецът не само е твърдял, но е представил и доказателства за вредите, причинени на отнетата вещ след изземването й от органите на МВР. Ищецът в исковата молба твърди, че увреждането е настъпило поради неспазване и неизпълнение на законово задължение на полицейските органи, които не са съхранявали лекия автомобил с грижата на добър стопанин до предаването му на собственика след приключване на наказателното дело. Лекият автомобил е иззет от органите на МВР като веществено доказателство и между ищеца като собственик на иззетата вещ (който в случая не е и наказателноотговорно лице) и полицейското учреждение е възникнало материално административно правоотношение. На правото да се изземе вещта съответства законово задължение на полицията да съхранява вещта до приключване на съдебното производство с влязла в сила присъда, като в задължение на ответника по иска е да представи доказателства за това как и къде е съхраняван автомобилът и при какви обстоятелства са настъпили посочените в исковата молба увреждания върху вещта. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, за да се установят факти, поддържани в исковата молба за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от действия или бездействия на лица - служители на ответника по предявения иск. Водим от горното и на основание чл. 22, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,