Решение № 13277 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Н. И. С., чрез адвокат Александрова, срещу решение 5354 от 10.08.2023 г., постановено по адм. дело 275/2020 г. по описа на Административен съд София-град и частна жалба на Българска народна банка, чрез адвокат Пачаманов и адвокат Герджиков срещу определение 8468 от 04.10.2023 г., постановено по същото дело. В касационната жалба на Н. И. С. се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените от него обективно съединени искове, основани на чл. 2в, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, главница и законна лихва за забава, представляващо обезщетение за реално причинени вреди, на основанията посочени в чл. 209, т. 3 АПК. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Българска народна банка взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените по делото разноски. В частната жалба на Българска народна банка се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането и за изменение на постановеното по делото решение в частта му за присъдените разноски, поради нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което се присъдят сторените разноски по делото в пълен размер. В писмен отговор Н. И. С. взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби и правилност на обжалваните съдебни актове. Касационната и частната жалби са допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок. С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. И. С. срещу Българска народна банка обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, от които 2 600 000 евро главница, 886 012.80 евро законна лихва за забава за периода от 21.06.2014 г. до 30.10.2017 г. и за законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на претендираната сума, основани на неприлагане от ответника на чл. 3 от Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, чл. 63 от ДФЕС и чл. 119, ал. 3, т. 1 от Закона за кредитните институции. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба и във връзка с доводите в касационните жалби съдът намира решението за недопустимо. Производството по чл. 203 и сл. АПК е исково. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно е сезиран. В случая производството пред първоинстанционният съд се е развило по нередовна искова молба, която не съдържа изискуеми се задължителни елементи, позволяващи на съда да се произнесе по заявените претенции. Изискванията за съдържанието на исковата молба се съдържат в чл. 127, ал. 1 ГПК, приложим съгласно чл. 205, ал. 4 АПК - а именно: да е написана на български език, точно посочване на съда, до който е адресирана, имената на страните с необходимите индивидуализиращи белези на физическите и юридически лица, цена на иска при защита на имуществените оценяеми права, изложение на онези обстоятелства, на които страната ищец основава иска си и очертава предмета на спорното право, коректно формулиране на искането и подпис на лицето, подало исковата молба. Исковата молба, по която се развило производството пред първоинстанционния съд и е постановено обжалваното решение не отговаря на посочените изисквания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице чл. 4 от с.з. Следователно, за да подлежи на разглеждане предявен иск на това основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие на кои органи или длъжностни лица произтичат. За ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз СЕС извежда следните предпоставки: нарушената правна норма от правото на ЕС да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено или явно квалифицирано; в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди (имуществени и/или неимуществени). Вредите, като елемент от търсената отговорност следва да бъдат ясно посочени като съдържание - по вид и размер в предявената пред съда искова молба. Имуществената вреда представлява разликата между имущественото състояние на засегнатото лице след неблагоприятното въздействие върху него, негативна промяна в материалната сфера на правния субект. Тя може да бъде реално претърпяна загуба, намаляваща имущественото състояние на субекта и водеща до реалното му обедняване и пропуснати ползи, които не изваждат от имуществената сфера на субекта реални активи, но му пречат да ги увеличи, осуетявайки получаването на сигурна материална облага, не е осъществено сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, единствено по причина на незаконосъобразните действия или бездействия, както по делото се твърди от ищеца. В случая липсва яснота в какво се изразяват вредите, причинени на ищеца от твърдените за незаконосъобразни действия и бездействия на ответника. В исковата молба, подадена до Софийски градски съд, по която е образувано съдебното производство, се твърдят незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, в нарушение на правото на ЕС и националното законодателство, вследствие на които не е извършен, а е следвало, превод на притежавана от ищеца парична сума. Въз основа на изложените в нея обстоятелства е посочено в едно изречение, че за него е налице правен интерес от завеждане на иска, тъй като е налице реално претърпяна вреда. След прекратяване на производството пред Софийски градски съд делото е изпратено по компетентност на Административен съд София-град, който с разпореждане от 05.05.2020 г. е оставил исковата молба без движение за отстраняване на констатирани от него нередовности. В молба, постъпила в съда на 28.05.2020 г. ищецът е посочил, че претенцията му за претърпени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, извършени в нарушение на чл. 63 ДФЕС, чл.5, ал. 2, чл. 7 и чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията на РБ, директива 2007/64/ЕС, Директива 98/26/ЕС, както и че не е изпълнила Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Относно претърпените вреди в тази молба се сочи единствено, че за ищеца са налице претърпени вреди вследствие на обстоятелството, че БНБ е спряла и не е изпълнена до край наредената от него банкова операция и че въпреки приетото, обработено и осчетоводено платежно нареждане наредената от него сума не е постъпила по банковата му сметка, като получател, поради което той не може да оперира със собствените си парични средства. Неяснотата относно характера на твърдените за причинени вреди не е отстранена до приключване на съдебното производство пред първоинстанционния съд. В писмена защита, постъпила в съда на 17.02.2022 г., отново се сочи, че наредената от ищеца сума не е постъпила по банковата му сметка и същият не може да оперира със собствените си парични средства в деня на договореното получаване. В писмени бележки, постъпили в съда на 28.03.2023 г. се иска присъждане на реално причинени вреди. Липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата на които се основава предявения иск, съответно непълнота на искането отправено до съда, лишава последния от възможност за произнасяне при липса на надлежно въведен предмет на спора. Изложените общи твърдения за това, че ищецът реално е претърпял вреди не съставлява индивидуализиране на спорния предмет. Посочен е размер на вредите, който не е обоснован с конкретни и ясни твърдения в какво се изразяват, дали страната е лишена от право на притежание върху посочената като цена на иска сума, т. е. че е налице претърпяна загуба, или е налице невъзможност да използва същата, т. е. претендират се пропуснати ползи от невъзможността да се разполага със собствени парични средства. Формално посоченото, че ищецът не може да оперира със собствените се средства не удовлетворява изискванията за съдържанието на исковата молба. При неизпълнението на законовите изисквания е следвало първоинстанционния съд да остави исковата молба без движение със съответните указания до ищеца да ги отстрани и съобразно изпълнението им да извърши преценка на допустимостта на всеки от предявените искове и едва след това да разгледа спора по същество. При надлежно обосноваване на това, в какво се изразява според ищеца причинената му вреда, съдът може да извърши преценка по съществото на спора дали твърдяната имуществена вреда като претърпяна загуба или пропусната поза е реално причинена на ищеца. Първоинстанционният съд не е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, произнесъл се по нередовно упражнено право на иск, което е видно и от мотивите и диспозитива на обжалваното решение, при непълно и неясно формулиране на твърдените за причинени вреди, при което е постановил недопустим съдебен акт. С оглед гореизложеното обжалваното съдебното решение следва да се обезсили, а делото се върне за ново разглеждане от фазата на оставяне на исковата молба без движение. Съобразно изхода на спора от този съд се дължи и произнасяне за направените пред настоящата инстанция разноски. Изложеното основава недопустимост и на обжалваното определение, с което съдът се произнесъл по искането на изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. При този резултат съдът не следва да се произнася по направените от касационния жалбоподател искания за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и по искането за спиране на съдебното производство, които подлежат на преценка при наличието на надлежно предявен иск. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение