Решение № 10990 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2014 г.

Решение № 10990 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на Ахмед Намзиев Мустафов, като едноличен търговец с фирма ЕТ "Меди - Ахмед Мустафов", срещу решение № 1280/08.07.2014 г. на Административен съд - Бургас по административно дело № 524/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗМ-1000-80/30.01.2014 г., издадена от началника на Митница Бургас. Според касатора решението противоречи на материалния закон, тъй като съдът е пропуснал да възприеме допуснати в административното производство съществени нарушения на процесуални правила в широкия смисъл и е формирал изводи за осъществяване на материалните предпоставки за издаване на административния акт без те да са налице. Иска отмяна на решението и на административния акт. Ответникът по касация - началникът на Митница Бургас, чрез повереника си юрисконсулт Ташкова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС - Бургас заповед по отношение на ЕТ "Меди - Ахмед Мустафов" е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за стопанисваната от търговеца баничарница в с. Синеморец, общ. Царево, обл. Бургас, ул. "Бутамя" и е забранен достъпът до него. Административният акт е мотивиран с факта на наказването на търговеца с имуществена санкция за нарушение по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС /посочено е наказателното постановление за налагане на имуществената санкция/. Не е определен срок за мерките на административна принуда. За да отхвърли оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е отрекъл в производството по издаването й да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и опущения във формата. Приел е, че актът има ясна и подробна разпоредителна част. Изследвал е компетентността на издателя на акта и съответствието му с материалния закон. С позоваване на относимите разпоредби на чл. 124б, ал. 1 във вр. с чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС съдът е обосновал правомерността на ограничението в правната сфера на жалбоподателя. Определил е издаването на заповедта като проява на обвързана компетентност. Съдът е изключил самостоятелния характер на ограничението по чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС - забраната за достъп до запечатания обект. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Съответно на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС юридически факт, пораждащ правомощието на началника на митническото учреждение или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е налагането на наказание по чл. 124а от закона. С разпоредбата, която е адрес на препращането, се предвижда налагане на кумулативно наказание лишаване от права за изчерпателно изброени нарушения, включително и това по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС. Възприемайки налагането на наказания за извършеното нарушение по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, като източник на правомощието си по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, ответникът по касация в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Правилно административният съд е обсъдил и частта от административния акт, с която е създадена забрана за достъпа до обекта. Нормативен източник на тази забрана е разпоредбата на чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС. Същината на въведеното с нея ограничение в правната сфера на адресата е различно от тази на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, което я определя като отделен вид мярка. Изискването за кумулативното й налагане със запечатването по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС сочи на тъждество на предпоставките им, а както се прие по-горе те са осъществени. Обратно на поддържаното от касатора утежняващият административен акт съответства на изискванията за форма. Фактическо основание за налагане на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС е налагането на наказания за определени административни нарушения и твърдения за тези именно факти се съдържат в обстоятелствената част на административния акт. Не е несъвместимо с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК и целите на чл. 22 от ЗАНН разпореденото за неопределено време ограничение в правната сфера на адресата на акта. Преустановяването на противоправната деятелност и превенцията на възстановяването й са основанието за въвеждане на нормативна уредба, която обуславя прекратяването на ограничението от отстраняването на причините за налагането му /вж. например чл. 178, ал. 8 от ЗУТ/ или от изпълнението на наказанието, чието налагане е материална предпоставка за ПАМ /вж. цитирания текст от ЗУТ и чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС/. След като създаващият правомощието на административния орган за налагане на ПАМ нормативен източник не поставя изискване за срочността й, то и отсъствието на срок на мярката не опорочава акта за нейното налагане. Неоснователен е касационният довод за обвързването на ПАМ с административното наказване. Административното наказание се налага с издаване на наказателно постановление - чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, т. е. с издаването на НП наказанието е наложено. Влизането в сила на санкционния акт не е относимо към налагането на наказанието, а към изпълняемостта му - чл. 74 от ЗАНН. Относимо единствено към предпоставките на административнонаказателната отговорност, а не и към тези за налагане на ПАМ, е наличието на представи у адресата на ПАМ за фактите от състава на нарушението. Отхвърлянето на жалбата срещу оспорения пред АС - Бургас административен акт е правилно, поради което е дължимо оставянето в сила на съдебното решение. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 300 лева на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение