Решение № 2632 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7695/2018 г.

Решение № 2632 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7695/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д., чрез процесуалния й представител - адв. Д., против решение № 18 от 21.05.2018 г. постановено по адм. дело № 34/2018 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й, против Заповед № 18-9785/19.12.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Русе, като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Началник на СГКК - Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: И. А., редовно призован, също не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Производството пред АС Русе е по жалба на П. Д., против Заповед № 18-9785/19.12.2017 г. на началника на СГКК-Русе, с която на основание чл. 54, ал. 4, вр. ал. 1 ЗКИР, е одобрено изменението в КККР на гр. Русе, одобрена със заповед от 16.05.2007 г. на ИД на АГКК, изразяващо се в промяна границите и площта на сгради и самостоятелни обекти в сграда, а именно: Сграда с идентификатор 63427.2.379. 16, сграда с идентификатор 63427.2.379. 13 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.379. 16. 2, по заявление на И. А. Предприетото изменение е на основание непълнота и грешка в одобрената КККР от 2007 г., по отношение площта и границата на сграда с идентификатор накрая 13, от запад със сграда, с идентификатор накрая 16, включваща площта на бивши сгради № 6, № 7 и част от № 8 по КККР на гр. Русе от 2007 г. Прието е от съда, че се оспорва частта от бивш самостоятелен обект - сграда № 8 / по КККР от 2007 г. / с площ 3 кв. м., защрихована с жълто на скица-Приложение № 1 към заключението на СТЕ, представляваща баня с тоалетна, която с процесното изменение е включена в площта на сграда с идентификатор 63427.2.379. 13, ползувана от ответника И. А. С одобрена скица - проект за изменение на КККР от 26.07.2017 г. /по заявление на Д./ тази част от сграда № 8 е заснета в площта на сграда с нов идентификатор накрая 16 и като самостоятелен обект в нея с идентификатор 63427.2.379. 16. 2, представляващ ателие /схема на стр. 39/, собственост на П. Д. Според съда одобреното изменение в КККР е законосъобразно, тъй като е налице несъответствие между западната граница на сграда с идентификатор накрая 13 със сграда 16 по КККР 2007 г. и със самостоятелен обект в нея - № 16. 2, спрямо действителното фактическо положение на място, установено от заключението на СТЕ, което представлява непълнота и грешка. Прието е още, че в случая не е налице спор за материално право по чл. 54, ал. 2 ЗКИР между оспорващата Д.а и ответника А., тъй като не става въпрос за несъответствие на новата /изменена/ граница с правата на собственост на всички заинтересовани лица, а за допусната грешка в КК при предходно нанасяне на границата между двете сгради / 16 и 32/, която е отстранена законосъобразно с оспорената заповед. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. В нарушение на процесуалните правила съдът не е установил, че оспорената заповед, с която е одобрено изменението на КККР на гр. Русе, е по отношение на влязлата в сила КККР на гр. Русе от 2007 г., а не е спрямо изменението, инициирано от касатора Д. по заявлението й от 18.07.2017 г. Поради това законосъобразността на оспорения акт е следвало да бъде преценявана спрямо положението на засегнатите сгради и обекти в тях и записаните в регистъра техни собственици по КККР на гр. Русе от 2007 г., а не спрямо изменението по одобрената скица-проект от 26.07.2017 г. за нова сграда № 16 и самостоятелен обект в нея - № 16. 2. За изменението на КККР на гр. Русе от 26.07.2017 г., по заявлението на Д., липсват доказателства за издадена и влязла в сила заповед за изменение или за извършено такова без заповед, а само с действия на началника на СГКК-Русе. Предвид отсъствието на такива доказателства и с оглед съдържанието на оспорената заповед, че се изменя КККР на гр. Русе от 2007 г., съдът е следвало да събере данни - извлечения от действащата КК и КР на гр. Русе от 2007 г. относно заснетите сгради с идентификатори № 6, № 7, № 8 и № 13, в имот № 379 и вписаните в КР техни собственици и носители на други вещни права, съответно вписани документи за собственост на тяхно име. Следвало е да укаже на оспорващата Д. и на заинтересованата страна-А. да представят документи за собственост върху тези сгради, ако имат такива, с оглед преценката дали процесното изменение е свързано със спор за материално право между тях, или между тях и други заинтересовани лица, по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР / Д. в. бр. 4/13.01.2017 г. /. По делото е приета като доказателство преписката по изменение на КККР на гр. Русе за процесните сгради от 2017 г., по искане на Д., без данни дали това изменение е в сила към датата на издаване на процесната заповед. Ако е в сила, за което следва да бъдат събрани доказателство от органа-ответник, предмет на настоящето изменение е следвало да бъде КККР за тези сгради от 26.07.2017 г., а не КККР от 2007 г., още повече, че в заповедта засегнатите сгради № 6, № 7 и № 8 / по КК от 2007 г. /, са индивидуализирани с идентификатор № 16 / по изменението на КК от 2017 г. /. Поради липса на данни по тези въпроси и липсата на скици за сгради № 7, № 6, № 8 и № 13 по КККР от 2007 г., дължащи се на процесуално бездействие от страна на съда, в нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК, делото е останало неизяснено от фактическа страна. Без установяване на посочените обстоятелства съдът не би могъл да даде отговор за законосъобразност на процесното изменение поради наличие на непълнота или грешка в КККР от 2007 г. при заснемане границата между сграда № 16 /какъвто номер не съществува/ и сграда № 13, даващи основание за издаване на заповедта. Още по-малко би могъл да даде отговор, какъвто се е опитал да даде неправилно, че процесното изменение не е свързано със спор за материално право по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. При отсъствието на документи за собственост относно спорната сграда № 8, респ. частта от нея, представляваща санитарен възел и баня, която с изменението попада изцяло в площта на сграда № 13, ползвана от А., съдът не би могъл да извърши преценката за наличие или не на спор за материално право от нанесената нова граница между двете сгради. Допуснатите от съда процесуални нарушения са съществени, което прави обжалваното решение неправилно. Като неправилно същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняването им. При новото разглеждане съдът следва да укаже на страните да представят доказателства за правото на собственост или наличието на други вещни права върху сградите, засегнати от оспорения акт; да задължи органа да представи скици на сгради № 7, № 6, № 8 и № 13 от КККР на гр. Русе от 2007 г., както и извлечение от КР за тях, да отговори кои са действащите към момента на издаване на заповедта КККР за тези сгради - тези от 2007 г. или от 27.07.2017 г.; служебно да прецени нуждата от назначаването на СТЕ, за изясняване на поставените въпроси. По искането за разноски на касатора пред касационната инстанция се дължи произнасяне от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане - чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение