Решение № 1251 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6398/2017 г.

Решение № 1251 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6398/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Мадика - Д. М.", гр. А., представлявано от собственика Д. Й. М., чрез пълномощника му - адв. А. Р., против решение № 689 от 26 април 2017 г. постановено по адм. дело № 2474/2016 г. по описа на Административен съд П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - ПК "Наркооп", гр. А., редовно призован, не се представлява. Ответниците - СД "Савков С-ие и синове", гр. А., "Любекс" ЕООД, гр. А. и "Р. Г." ООД, гр. П., редовно призовани, също не изпращат представители. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, което е второ по ред, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора за обявяване нищожност на Заповед № 18-12034 от 15 септември 2014 г. на началника на СГКК-П., с която е одобрено изменението на КККР на гр. А., одобрена със заповед № 300-5-52 от 8 юли 2004 г. на ИД на АГКК, в частта й относно заличаване на ПИ с идентификатор 00702.510.89 и нанасянето на нови поземлени имоти с идентификатори 00702.510.208 и 00702.510.209 и в частта относно нанасянето на нов самостоятелен обект в сграда с идентификаор 00702.510.208.1.2, с площ 52 кв. м., собственост на ПК "Наркооп". Заповедта е издадена на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР (ред. Д. В. бр. 49/2014 г.), вр. с чл. 58, ал. 3 и 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР (отм.). При новото разглеждане на делото, съдът е приел, че заповедта, в оспорената й част, е валидна, издадена от компетентен орган, в отсъствие на особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при наличие на фактически и правни основания за издаването й, поради което не е нищожна. Според съда оспорващият няма основания да иска нищожност на заповедта по отношение нанасянето на самостоятелен обект (СО) в сграда с идентификатор 00702.510.208.1.2, с площ от 52 кв. м., тъй като този обект не е негов и по никакъв начин не засяга правото му на собственост върху СО с идентификатор 00702.510.208.1.1 - склад, с площ от 135 кв. м., заснет като такъв с предходна заповед за изменение на КККР от 2.02.2007 г. Освен това е приел, че търговеца - жалбоподател не е доказал право на собственост или друго вещно право върху този СО от 52 кв. м., поради което и не може да претендира нищожност на заповедта в тази й част. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че касаторът - ЕТ "Мадика - Д. М." е собственик на СО в сграда, с идентификатор 00702.510.89.7.1 по изменението на КККР, извършено със Заповед № КД-14-16-70 от 2 февруари 2007 г. и с идентификатор по оспореното с настоящата заповед изменение 00702.510.208.1.1, на основание нот. акт за продажба № 81, т. IV, д. № 1106/2007 г. на СВ. Към 2007 г. собственици на ПИ с идентификатор 00702.510.89 са били ответниците ПК"Наркооп" и СД "Савков С-ие и синове", в режим на идеална съсобственост ( виж нот. акт № 171, т. IX, д. 1983/2005 г., стр. 40). Към 2004 г. когато е одобрена КККР на гр. А., ПИ с идентификаткор 00702.510.89 е заснет в граници съответни на УПИ VII-69, кв. 17 по РП на гр. А. от 1998 г., с площ от 3676 кв. м. - скица № 1 към заключението на СТЕ. В КР по този план, ПИ № 89 (съкратен от последните му две цифри) е записан изцяло в собственост на ПК"Наркооп", на основание нот. акт № 116/17.08.2004 г. Сегашното изменение на КККР, в оспорената част, касаеща този имот, се изразява в разделянето му на два нови имота с отделни идентификатори, както следва: ПИ с идентификатор 00702.510.208 ( съкратено само 208 ) и ПИ с идентификатор 00702.510.209 ( съкратено само 209 ), първият с площ 232 кв. м., а втория, с площ 3444 кв. м. - скици № 2 и № 3 от заключението на СТЕ. По това изменение и двата нови имота са записани в КР на името на СД"Савков С-ие и синове". По делото не е представен вписан акт в Службата по вписвания към РС-Асеновград, по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР, представляващ договор за доброволна делба на УПИ VII-69, кв. 17 по РП на гр. А., респ. на ПИ № 89, на основание влязла в сила заповед за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР за разделяне на това УПИ на два отделни имота. Налице са данни, видно от обяснителна записка към скица-проект за делба на имот № 89 и самата скица-проект (стр. 24 и 25 по д. № 1247/15 г.), че по искане на съсобствениците е издадено предписание от 27.06.2014 г. на община-Асеновград за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПР за разделянето на УПИ VII, респ. имот № 89, на два нови имота - 208 и 209, както и за разделяне на сграда № 7 на две самостоятелни сгради по приложено конструктивно становище (стр. 30), в сграда № 208.1 и в сграда 209.7, като самостоятелен обект в сграда 89.7.1 се преномерира в СО с идентификатор 00702.510.208.1.1. По същото конструктивно становище в сграда 208.1 се обособява още един СО с предназначение "друг вид СО в сграда", с площ 52 кв. м. Не са представени доказателства за приключена процедура в община-Асеновград по разделяне на имота, респ. по одобряване на архитектурен проект за разделяне на сграда 89.7, на две отделни сгради, след издаденото предписание и към момента. Установено е от заключението на СТЕ, че заснетия с оспорената заповед нов СО в сграда 208.1.2, включва площта на баня и тоалетна от 25,6 кв. м., намираща се в най-северната част на бившата сграда 89.7, както и част от навес по цифри 1,2,3,9,8,10,1 на скица № 5 от това заключение. Банята и тоалетната представляват обща част на бившата сграда 89.7, а сега сграда 208.1. Вещото лице е дало заключение, че както банята и тоалетната, така и частта от навеса, нямат характер на самостоятелни обекти по ЗКИР. При тези данни правните изводи на съда за неоснователност на жалбата, са незаконосъобразни. Заповедта, в оспорените й части, е издадена в хипотезата на непълнота или грешка по чл. 54, ал. 1 ЗКИР ( ред. Д. В. бр. 49/2014 г. ). "Непълноти или грешки" по определението в § 1, т. 16 ДР ЗКИР (нова - Д. В. бр. 49/2014 г.) има тогава, когато е налице несъответствие в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР. Отнесено към случая следва ПИ № 89, респ. сграда 89.7 и самостоятелните обекти в тази сграда да са отразени в КККР по начин, който не съответства на действителното им състояние към 2004 г., когато е одобрена КККР за гр. А. Спрямо установените факти, следва извода, че не е налице хипотезата на изменение на КККР поради непълнота или грешка. Към 2004 г. ПИ № 89 е заснет с площ и граници, отговарящ на площа и границите на УПИ VII, кв. 17 по РП на града, т.е. липсва несъответствие, което да налага изменението му чрез нанасяне на негово място на два нови имота. Предприетото изменение в КККР по отношение на ПИ № 89 би било допустимо, на друго основание по чл. 51, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 52, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗКИР (ред. Д. В. бр. 49/2014 г.), в случаите на делба на имота, настъпило след влизане в сила на КККР, което обаче се извършва след постъпване на данни от вписан акт в СВ, имащ вещно-правно действие, като договор за доброволна делба между съсобствениците на имота. По делото няма доказателства за наличие на такъв акт, а данните в обяснителната записка за предприета процедура по одобряване на проект за разделяне на ПУП-ПР на имота, не могат да бъдат основание за издаването на заповедта. Идентични изводи се налагат и спрямо изменението в КККР касаещо нанасянето на нов СО в сграда с идентификатор 208.1.2 (съкратено). Това изменение е следствие от разделяне на сграда 89.7, на две сгради: 208.1 и 209.7, което е недопустимо и в отсъствие на одобрен архитектурен проект на община - Асеновград, за разделянето и на две отделни сгради. Към 2004 г., сградата е била една, заснета е в КККР като една с идентификатор № 89.7, с предназначение - склад от 342 кв. м., което отговаря на нот. акт за собственост № 116/2004 г. на името на ПК "Наркооп" от 2004 г. Следователно по отношение на тази сграда не е налице непълнота или грешка, налагаща изменението. Не е налице и друго правно основание за изменение на КККР спрямо нея, поради отсъствие на одобрен архитектурен проект за разделяне. Поради това не са налице и основания за нанасяне на СО в сграда с идентификатор 208.1.2, представляващ баня с тоалетна и част от навес. Съгласно обективните характеристики на този обект и съставните му части от които е образуван, по заключението на СТЕ, той не подлежи на заснемане като обект на кадастъра по чл. 23, т. 3 ЗКИР (Д. В. бр. 49/2014 г.). Банята и тоалетната са обща част на сграда 89.7, респ. на сграда 218.1, която обща част не подлежи на самостоятелно заснемане като такъв обект, а влиза в площа на сградата, която обслужва. Частта от навеса, заснета към него също не подлежи на заснемане, защото не отговаря на изискванията за самостоятелен обект в сграда по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗКИР (Д. В. бр. 49/2014 г.). Двете части заедно - банята с частта от навеса, не образуват никакъв СО, подлежащ на отразяване в КККР. От изложеното следва, че по отношение на извършеното изменение на КККР, в частта, която се оспорва от търговеца - жалбоподател, не са налице основанията по чл. 54, ал. 1 ЗКИР (Д. В. бр. 49/2014 г.), а също и другите основания по ЗКИР за да бъде извършено. Когато не е налице правно основание за издаването на един акт и липсва каквато и да е възможност за издаването му на друго правно основание, този акт е нищожен. Следователно процесната заповед, в оспорената й част, като нищожна е следвало да бъде обявена за такава. Като е приел обратното, а именно, че липсват основания за нищожност на заповедта, съдът е нарушил материалния закон. Освен това в нарушение на закона са и изводите му, че оспорващият няма правно основание да иска нищожност. Същият, като собственик на СО в сграда № 89.7, респ. в сграда 208.1, притежава ограничено вещно право на строеж върху терена върху който е изградена тази сграда, както и се явява съсобственик в общите части на сградата, каквито са банята и тоалетната, заснети като СО в същата сграда, поради което има правно основание да претендира нищожност на заповедта. Като неправилно на посоченото основание обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което бъде уважена жалбата на ЕТ "Мадика - Д. М.", като бъде обявена нищожността на заповед № 18-12034 от 15 септември 2014 г. на началника на СГКК-П., в оспорената й част. При този изход по спора и направеното искане от касатора, на същия се дължат разноски за двете инстанции в общ размер на 825 лв., съгласно представен списък на разноските и доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение