Решение № 2069 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2012 г.

Решение № 2069 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София срещу Решение № 3180/14.06.2012 г., постановено по адм. дело № 397 от 2012 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 23 1010234/25.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2065/18.11.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", в частта, с която на "Перфекто фууд Сървиз" ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 10 026.73 лв. за данъчни периоди от м. 05.2010 г. до м. 10.2010 г., по фактури, издадени от "Алена пропърти" ООД и са начислени лихви за забава в общ размер от 325.45 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 180 и чл. 181 от ГПК при преценката на представените частни документи и необосновано е кредитирал заключението на вещото лице по проведената съдебна експертиза. Счита, че доказателствените и правно релевантни за спора факти са неправилно определени, при липса на изложени фактически констатации за индивидуалните белези на спорните доставки и за възприетата фактическа обстановка. Намира, че прехвърлянето на собствеността върху предмета на спорните доставки не е установено, като в тази насока излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Перфекто Фууд Сървиз" ООД, гр. София, чрез процесуален представител в о. с. з. и с писмени бележки по съществото на спора оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли, ведно с присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е ревизионен акт /РА/ № 23 1010234/25.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2065/18.11.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", в частта, с която на "Перфекто фууд Сървиз" ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 10 026.73 лв. за данъчни периоди от м. 05.2010 г. до м. 10.2010 г., по 11 бр. фактури, издадени от "Алена пропърти" ООД и е начислена лихва за забава в общ размер от 325.45 лв. За да обоснове преценката си незаконосъобразност първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон в резултат на необоснованост. Този решаващ правен извод е формиран въз основа на следната фактическа обстановка: Основният предмет на дейност на ревизираното лице и доставчика е търговия на едно с хранителни стоки, която "Перфекто фууд сървиз" ООД осъществява в нает обект - склад № 13, находящ се на територията на "Слатина Булгарплод" ЕАД, а "Алена Пропърти" ЕООД - в нает склад в с. Локорско. Не е спорно между страните, че в склада на ответника по касация са назначени складови работници, както и, че същият е сключил 2 договора за лизинг на автомобили, оборудвани с хладилни агрегати. Общият размер на данъчния кредит, за който не е признато право на приспадане е начислен по 11 бр. фактури, издадени от "Алена Пропърти" ЕООД, с предмет на доставките - замразено месо. При извършената насрещна проверка доставчикът е представил фактурите, ведно с приложен към тях хронологичен счетоводен регистър, дневни отчети от регистрирано фискално устройство, въз основа на които е установено, че са осъществени плащания по доставките, договор за наем на ползваната складова площ /хладилна камера/; справки за движението на хранителните стоки за процесния период и фактури за получени транспортни услуги. При обжалването по административен ред са представени копия на фактури и ЧМР, издадени на прекия доставчик от предходни доставчици, от които се установява разполагаемостта на доставената стока, както и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи и пътни листове към процесните фактури, ведно с доказателства за осъществено плащане на транспортните услуги за превоз на месо. В хода на съдебното производство е проведена съдебно - счетоводна експертиза, заключението на вещото лице по която съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено и въз основа на което е приел, че счетоводството на доставчика и получателя е редовно водено. "Алена пропърти" ЕООД е отразило придобиването на стоки от този род от множество доставчици през процесния период и ги е заприходило в аналитичния регистър на с/ка 304 "Стоки" за процесния период, както и в дневниците за покупки. Общо доставките, получени от конкретно посочените съконтрагенти са на стойност, която многократно превишава частта, продадена на ревизираното лице - 2.42 %. Тези продажби са отразени в справката за продажби, като от Хронологичния регистър на с/ка 411 "Клиенти" е видно, че са осъществени кореспондиращи вписвания по дебит и кредит с/ка 702/1, дебит с/ка 411 "Клиенти", "Перфекто Фууд" ДДС и кредит с/ка 453/1 "Разчети по ДДС". При така установените релевантни факти и доказателства, съдът е приел, че следва да кредитира представените при административното обжалване частни документи, тъй като същите не са оспорени от касатора по реда на чл. 193 от ГПК. В резултат на съвкупната им преценка наред с останалите събрани доказателства, решаващият състав е достигнал до заключението, че спорните доставки са реално извършени. При установеност и на законосъобразното начисляване на данъка от доставчика по реда на чл. 86 от ЗДДС, на разполагаемостта на стоката, на предаването й на получателя и последващото разпореждане с нея, съдът е приел, че за ревизираното лице е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Неоснователно е възражението на касатора, че при постановяване на атакувания съдебен акт решаващият състав е осъществил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, не е изследвал релевантните за спора факти и не е изяснил същия от фактическа страна. Всички относими доказателства са ценени от съда в съвкупност с останалите и при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните, в резултат на което са изведени и законосъобразни правни изводи. Независимо, че настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд във връзка с необходимостта от изрично оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на представените с жалбата по административен ред частни документи, то същите не променят правилността на обобщаващото заключение на съда за установеност на реалността на процесните достави. Оспорването на истинността на частни документи по реда на чл. 193 от ГПК и откриването на предвиденото за това нарочно производство е допустимо само досежно тяхната автентичност, но не и спрямо тяхното съдържание. То не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, включително и по отношение на вписаната дата, чиято достоверност подлежи на доказване съобразно чл. 181 от ГПК. Ето защо, след като достоверността на датите на коментираните частни документи са оспорени още в мотивите на издаденото от касатора потвърдителното решение, то съдът е следвало да осъществи преценка доколко са налице някой от алтернативно предвидените в чл. 181 от ГПК обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че вписаните дати са противопоставими на трети лица. В тази връзка касационната инстанция намира, че редовно воденото счетоводство на доставчика и получателя, осъществените и съответстващи на спорните доставки счетоводни записвания, както и установените, неоспорени досежно датата им плащания по продажбите, преценени в съвкупност и с останалите доказателства по делото, дават основание да се направи обоснован извод, че представените след издаването на РА частни документи не са новосъставени за целите на ревизията и в съответствие с приложимите процесуални правила законосъобразно са кредитирани от съда. Идентичен извод следва и досежно заключението на вещото лице по проведена съдебно- счетоводна експертиза, което не е оспорено от касатора в първоинстанционното производство и правилно е ценено от съда като задълбочено, последователно и обективно. Изводите на експерта са обосновани с подробни констатации, извлечени въз основа на конкретно посочени и приложени счетоводни документи, на базата на които е установено, че закупените от доставчика стоки са заприхождавани по дебита на сметка 304 "Стоки" със съответната аналитична сметка по вид, стока и количество. При изписването им е съставяна счетоводна статия дебит с/ка 411 и кредит с/ка 702/1 "Приходи от продажби". Вещото лице е конкретизирало и дружествата - доставчици на "Алена Пропърти" ЕООД, в резултат на което и от справката с натрупване на сметка 304 "Стоки" е установило наличността на стоките по видове към датите на издаването на фактурите на ревизираното лице. При констатираното многократно превишение на наличностите спрямо продадените количества на "Перфекто Фууд Сървисиз" ООД, пълно съответствие по вид и количество на закупените и продадените стоки, приблизително константни покупни и продажни цени по осъществените от доставчика доставки и към трети лица, обосновано съдът е приел за установена разполагаемостта на стоката от доставчика. Неоснователно касаторът поддържа, че формулираните от експерта изводи са необосновани, като наведените в тази връзка доводи са основани на части от заключението, които са цитирани извън контекста на общото изложение. Вещото лице е установило, че счетоводството на доставчика е водено с необходимата аналитичност, а в склада на получателя всяка доставка е завеждана електронно по вид, доставчик, количество и покупна стойност. Посочено е още, че последващите продажби от ревизираното лице също са отразени електронно по количество и продажна стойност, като всички вписвания са в съответствие с проверените оборотни ведомости, с оглед на което е и обобщено, че "Перфекто Фууд" ООД през процесния период е осъществявало търговска дейност като прекупвач на замразени продукти - меса, които е реализирало в рамките на същия период. Налице е видово, родово и количествено съответствие между доставените и впоследствие продадените стоки, поради което този идентитет обосновано е приет като индиция за предаването на спорната стока на получателя. Противно на твърденията на касатора, това косвено доказателство не е единственото, което е мотивирало извода на съда за установеност на реалността на процесните доставки. Той е основан на представените приемо - предавателни протоколи и пътни листи към всяка фактура, на доказателствата за заплащане на осъществения превоз, за складова, материална и кадрова обезпеченост на доставчика и получателя, които ценени в своята съвкупност, ведно със заключението на вещото лице, водят до обоснования и материално законосъобразен извод, че спорните доставки са обективно извършени. При установеност и на останалите кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав, обуславящ възникването и признаването на право на приспадане на данъчен кредит, административният съд правилно е приел, че обжалваният РА е незаконосъобразен. Отменяйки същия, той е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,